Леонор Телес: Съвременните проблеми на киното



Може да се обзаложим, че ще чуваме името на Леонор Телес все по-често през следващите години.

Младата режисьорка е родена през 1992 г. в малкия град Вила Франка де Шира, недалеч от Лисабон, в семейство с ромски корени. “Това място ме формира във всеки аспект, включително като режисьор. Въпреки близостта до столицата, ритъмът на живот е много различен. В момента, в който стъпиш в Лисабон, усещаш разликата с родния град. Преживяванията, амбициите и мечтите на хората са съвсем различни.”

Контрастите между шума и тишината, улиците и плажа, присъстват в най-новия ѝ късометражен филм “Кучета, които лаят по птици”, с който ще бъде на Burgas Film Festival (18-25 юли).

Телес започва да снима без фикс идея да даде на португалското кино нещо, което дотогава няма. “Оценявам това, което те кара да се чувстваш отвъд комфортната зона, да те подтиква да изразиш нещо от себе си, да хванеш камерата и да намериш човек, с който да изградите един филм заедно. Целият процес е доста интуитивен, не толкова рационален, най-вече защото работиш с емоцията, с вярата в другия.” Тя завършва филмовото училище в Лисабон, а през 2016 г. е наградена със “Златна мечка” за за късометражния филм Balada de um Batráquio, с който печели още няколко международни отличия.



Като че ли всяка година е по-успешна за нея от предишната, но 2020 г. и пандемията, която стопира снимачните процеси по цял свят, ще забавят темпото, с което Телес работи. “Трябваше да работя с други режисьори по два филма и съответно снимките се отмениха. Като цяло, доста проекти отпаднаха. Така че в момента работя от вкъщи, предимно пиша.”
И все пак тя вижда потенциала във времето. “Мисля, че тези месеци са време, в което хората трябва да се замислят за важността на киното - какво гледат, консумират, какво оценяват. Това разбира се важи за всички аспекти от културата в обществото ни. Такова вглеждане е особено нужно в страна като Португалия, където на киното не се гледа с особено уважение, за повечето хора е просто нещо, с което да прекарват свободното си време. Надявам се това да се промени.”



Както подсказват тези размисли, Леонор няма излишен оптимизъм за киното на страната си. “Трудно е да го опиша, тъй като всеки режисьор има индивидуален глас и по-скоро не се откроява конкретна артистична вълна. Но има млади хора със свежи идеи, които търсят мястото си в конкуренция със старите генерации, които по-лесно успяват да се преборят за финансиране. Повечето млади режисьори се опитват да снимат със собствени средства. Съответно този инат и устойчивост на младите режисьори може би всъщност ражда тези индивидуални гласове, тъй като всеки намира различен начин да реализира идеите си.”

Различните онлайн инициативи и преминаването на фестивалите през различни формати тази година не е нещо, в което тя би искала да се фокусира. За нея няма нещо по-добро от това да можеш да се потопиш в сюжета и да го преживееш, без прекъсвания и разсейвания. “Киното е колективно преживяване и трябва да се борим това да остане така. Голям салон, добър проектор и звук - няма нищо по-хубаво от това да гледаш филм в условията, за които е направен.”

“Кучета, които лаят по птици” ще бъде показан на Burgas Film Festival на 21 юли, сцена “Охлюва”, 21:30 ч. Повече на burgasfilmfest.com


----------------------

Подкрепете списание "Виж!", като станете патрон на изданието:

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н