Манюел Рок и крайностите на човешките възможности

photo: Marilène Bastien

 

Срещаме с канадския хореограф Манюел Рок дни преди гостуването му в София, по време на което ще представи наелектризиращия си солов спектакъл BANG-BANG. Представлението е част от международна програма „Мигриращото тяло” на ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс. Представя се в партньорство с фестивал „Антистатик“ и ще се състои на 10 май в ДНК.

“Bang Bang” e личен, а затова и универсален съвременен ритуал, чрез който тялото изразява себе си в своето най-войнствено и отчаяно положение, в ситуация на пълно освобождаване и преодоляване на себе си. 

Изпълнителят танцува, докато тотално загубва себе си, докато се заличи смисълът на „защо и как“, докато не изчезне необходимостта от присъствие. 



Крие ли се конкретна история зад създаването на BANG-BANG?

Няма история. Bang-bang е процес. Заинтригуван съм от понятията реалност, пърформанс и издръжливост. За това и започнах да създавам висока и труднопостижима цел, изискваща голяма физическа сила. В този спектакъл виждаме човек, който се опитва да даде всичко от себе си да постигне тази цел по възможно най-добрия начин.

 

Кое е посланието, което бихте искали публиката да вземе със себе си?

Всяка реакция е добре дошла. От скука до превъзбуждане, всичко е в реда на нещата. Не искам да предавам директна емоция към публиката. Всеки притежава собствените си реакции, не аз. Но, разбира се, гледайки с очите си как някой се топи от напрежение, давайки всичко от себе си, това би трябвало да провокира чувство на емпатия, преди всичко останало. Някои хора усещат много енергията в случващото се. Други пък остават с чувството, че тяхното тяло е минало през този пърформанс! Винаги се опитвам да оставя пространство и възможност на хората да пропътуват сами през спектакъла, по свой начин.

photo: Marilène Bastien

 

Това не е първото Ви солово изпълнение. Кое е най-голямото предизвикателство в това да бъдеш едновременно хореограф и изпълнител?

Най-трудното е да се примиря с това, че хореографът в мен не се интересува особено от това, което танцьорът в мен иска да покаже. Затова се опитвам да създам ситуация, в която танцьорът не може да се скатае или преструва, за да може хореографът да е доволен от това което вижда - несъвършенство, сингулярност, борба, чувство на изоставеност… Това е шизофрения, която се манипулира сама по себе си!

 

Каква е ролята на музиката в пърформанса?

Тя следва “драматургията” на танцуващото тяло. Колкото повече се изпотявам, толкова повече пред мен се разкриват нови пейзажи.

 

Има ли танц, артист или популярно шоу, което Ви накара да искате да станете танцьор? 

Започнах в цирка, а като млад артист много се впечатлявах от Луиза Лекавалие. И все още е така. 

 

Кои са танцьорите, хореографите или театралните творци, на които днес се възхищавате? 

Това са артистите, които поемат рискове и се стремят да избегнат продуктово-ориентирания път.

 

photo: Marilène Bastien

Как се променя визията Ви за танца с времето? 

Развива се с всеки проект. Нямам рецепта за творене. С всеки проект се стремя да започна от нулата и да използвам нова техника. Това предполага дълъг процес, изгубване, притеснение за реалните възможности за изпълнение, но в същото време ми дава възможност да научавам нещо ново всеки път. И когато науча нещо ново, чувствам, че мога да го споделя по-добре.

 

Върху какво работите в момента?

Изучавам идеята на колапсологията.


 

Манюел Рок започва своята кариера като изпълнител за водещи хореографи от Квебек като Мари Шуинар, Силвен Емар, Даниел Левейе и др. Успоредно той развива и собствени кратки хореографски форми. Привлича вниманието още с първoто си соло “Raw-me” (2010) и след него следват покани за редица фестивали и сътрудничества с други канадски и европейски танцови артисти и колективи.

С “Bang Bang” (2017) Манюел Рок печели наградата на Съвета за изкуства и литература на Квебек за най-добра хореография за сезон 2016/17, както и Наградата за танц на Монреал в категорията за най-добър изпълнител.

С подкрепата на fabrik Potsdam (Потсдам, Германия), Maison de la culture Frontenac (Монреал, Канада), Circuit-Est centre chorégraphique (Монреал, Канада), Théatre Hector-Charland (L’Assomption, Канада), Les Subsistances (Лион, Франция), Agora de la danse (Монреал, Канада), Съвет по изкуства на Канада, Съвет по изкуства и литература на Квебек, Съвет по изкуства на Монреал.

Представлението е част от международна програма „Мигриращото тяло” наДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс. Представя се в партньорство с фестивал „Антистатик“ с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община.

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н