Мартин Петров



Мартин Петров ни срази, когато го чухме да прави симултанен превод на Кшищоф Зануси в кино “Одеон” по време на гостуването му на “София филм фест”. Изглеждаше нереално колко дълги фрази успява да запомни и предаде толкова прецизно и точно. Заниманията му с превода обаче започват съвсем случайно. Не е нещо, към което се е стремил и дори не го приема за призвание, но казва, че е доволен от този развой, защото се чуди какво щеше да прави иначе, а и не си се представя като човек, който работи от 9 до 5 всеки ден. Всичко започва с неправителствената организация, в която работи преди и където се налага да превежда по време на техните събития и дискусии. В живота му се случило просто да понаучи “някой-друг” език, както сам казва. Като малък живее в Тексас, после прекарва година в Италия с програмата “Еразъм”. От трите езика, с които работи, е учил само френски. Иначе е завършил философия и истински интересни са му преводите на философски и социологически текстове и то само от определени интелектуално-политически традиции.
 
Как Вие определяте ролята на преводача?
Не мога да кажа, че се преживявам като преводач. Просто това работя. Мисля, че силата ми като преводач е това, че при консекутивен (на български би трябвало да е “последователен”) превод успявам да предам доста дълги парчета, като си позволявам известна свобода да обобщавам, тълкувам. В това има известно, макар и минимално, творчество. Но се уча и да правя точен превод с водене на бележки. Там се предполага действително да си машина, има определен вход и трябва да има доста точно определен изход. Мисленето само пречи. Съвсем различни умения са, донякъде дори противоположни.
 
Кои са любимите Ви непреводими думи на езика, от или на който превеждате и защо?
Ако говорим за устен превод, там така или иначе не превеждаш думи.
Мисля, че при превеждането на български проблемът е, че езикът ни е станал малко безжизнен. С прекалена охота приемаме чуждици. Те са неизбежни и нужни, но ми се струва, че прекаляваме и те разкъсват единството на езика. Прекалено много са и той не успява да ги асимилира. Много български думи се архаизират или смисълът им много се стеснява, късат се връзки между думи с един и същ корен. Същевременно сме много консерватвни към образуването на нови думи -  отглаголни съществителни примерно.
Мечтая си езикът да не се регулира от езиковеди, които да узаконяват реално говоримото, както е Институтът по български език към БАН, а от писатели, поети, автори, които да преценят какво е хубаво, какво дава повече богатство. Струва ми се, че Френската академия е нещо подобно. Иска ми се да върнем някаква опростена падежна система като в сръбския например. Иска ми се и да си върнем носовките и да махнем от езика тоя грозен звук „ъ”.
 
Какво друго често остава "непреводимо" в един текст?
Аз не се занимавам с истински непреводими текстове. Никога не съм превеждал художествена литература, а с поезия не бих се и пробвал. Преводът на поезия не е превод - това си е поезия. Най са ме мъчили (но и забавлявали) разни философски понятия, но не мога да кажа, че те са непреводими. Понятията винаги се създават, не само при превода, а и в оригиналните текстове и, ако си си свършил работата добре, би трябвало да могат да се възприемат. Класически пример: дискурс. Според мен трябва да се превежда „говорене”. Discours, най-обикновена френска дума, знае я всеки пъдарин. Вярно, при Фуко и компания се терминологизира, но употребата й като термин разчита на ежедневните й употреби, надгражда ги, както по начало научното знание надгражда ежедневното. Като говорим за „дискурс”, вкарваме пропаст между наука и живот и омагьосваме науката, превръщаме я в някакви магични жречески заклинания, в ненаука. Същото е и с думите за видовете устен превод. Постоянно ме питат: „Кой беше симултантен (sic), кой беше консекутивен?” На български би трябвало да се казва „едновременен” и „последователен”.


фотограф: Боряна Пандова
 
Кои са най-често допусканите грешки във вашата работа?
В България изискванията към превода, към езика въобще, са много ниски. Много хора не са склонни да плащат за добър превод и така често превеждат хора, които не владеят много добре нито чуждия език, нито българския и нямат особено отношение, не се отнасят с грижа към езика въобще. Разбира се, има и страхотни професионалисти, на които се възхищавам, както при устния, така и при писмения превод. Както при всичко друго.
 
Бил ли сте “изгубен в превода”?
Грешки съм правил много и правя постоянно, но мисля, че не съм падал чак до нивото на преводача на Бил Мъри. Разбира се, че се губи много – тънки конотации, употреби с богата история и т.н. Много важно, според мен, е и звученето. То се губи изцяло, а то е тялото на езика. Много хора смятат, че звученето е незначително и не се и стараят да преодолеят акцента си, дори когато владеят езика много добре. Не съм съгласен, за мен звученето е неотделимо от езика и е много по-важно от граматиката. Звученето е съвсем реално, граматиката е измислица.
 
Как протича преводът в главата на един симултанен преводач?
Бързо. Въпросът при симултанния (едновременен би трябвало да се казва на български и оттук нататък така ще го наричам) е какъв да ти е отстъпът. Ако изоставаш повече, трябва едновременно да правиш две неща. Но това са професионални тайни. Ако искате да ги научите, запишете магистратура „Конферентен превод” в Софийския университет. Аз уча там и съм много доволен.
 
Колко дълги изказвания може да запомните и преведете точно?
Зависи какво разбираме под „точно”. Точен превод по начало не съществува – или е точен, или е превод. Още повече зависи от изказванията. Ако човекът има подредена, ясна и последователна мисъл, може да запомниш много. Ако и той не е наясно какво иска да каже или скача рязко от едно на друго... по-малко. Зависи и доколко ти е позната темата. Аз гледам да превеждам в широката си област – хуманитарни и социални науки, история, политика, изкуство. Така ми е интересно и мога да гарантирам някакво качество. Мисля, че по начало така би трябвало да бъде.
 
Комичните или странни моменти, които сте имали пред публика?
Веднъж преведох, че министър- председателката на Нова Зеландия е родила, а в оригинала се казваше, че е бременна. Не че не го бях разбрал, даже бях чел за нея в новините, просто за мен е горе-долу едно и също - няколко месеца е разликата.
 
Какво се прави при блокаж?
Не ми се е случвало. Извиняваш се и гледаш да не се притесниш много, за да можеш да продължиш. Колкото и да блокираш, все нещичко, колкото да ориентираш хората за какво горе-долу става въпрос, каква е основната идея, би трябвало да можеш да изкараш.
 
 
 


 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н