Ето кой е Михаил Михайлов

фотограф: Боряна Пандова

 

Когато Михаил Михайлов казва, че му предстоят седмици на пълна изолация във Виена, той няма предвид нищо свързано с карантини. След като през януари стана ясно, че инсталацията “Ето къде си” ще представи България на тазгодишното издание на Венецианското биенале, сега Михайлов е във въртележка между медийни изяви, логистики и кратки срокове, а желанието да се отърси от този шум и да се фокусира върху истинската работа само нараства. 

 

“Напоследък съм толкова зает покрай всичко това, че много не съм обръщал внимание какво се пише или какви са реакциите”, казва Михайлов с тон, който все пак издава, че знае много добре, че те са традиционно крайни, когато става дума за българско участие на форума.

Името му е (или беше) непознато за широката публика, тъй като е активен предимно в Австрия и Франция. Всъщност е твърде възможно да сте имали досег с изкуството му и тук, без да го съзнавате: през 2013 г. той помага за реализирането на изложбата “Български художници във Виена” в Софийска градска художествена галерия, а ако през последните години сте влизали на стария адрес на търновския културен център "ТАМ", сте го направили под надписа Here You Are на тавана, дело на Михайлов. Работата му с кураторката Ирина Баткова по предстоящата инсталация идва, след като двамата направиха изложбата Selfbrainwashing в "Галерия +359" (Водната кула в кв. “Лозенец”, София).

 

фотограф: Боряна Пандова

 

По-честите му изяви в България идват след години, в които той изцяло гради пътя си другаде. “В един момент реших, че трябва да се преместя. Казах си, че тук нямам шансове”, казва Михайлов, роден през 1978 г. във Велико Търново, а сега живеещ между Виена и Париж. “Аз съм много доволен от това, което научих от Великотърновския университет, но все пак в нашето разбиране за изкуство има известен консерватизъм и се чувствах като в клетка. Преместих се във Виена някъде около 2001 г.”

 

Self-brainwashing, exhibition view, +359 Gallery, София

 

Предстоящото му участие създава известна приемственост с проекта, представил България през 2019 г. – тогава за Венеция заминаха Лазар Лютаков, също част от българската арт диаспора във Виена, и Рада Букова, която живее и работи в Париж. “И в Париж има български художници, но трудно може да говорим за среда, там всичко е много по-размито и не е толкова концентрирано като във Виена.” Сплотяващ фактор е и образованието в Австрия, което дава опции за еднаква подкрепа и към местни, и към чужденци. “Българските художници във Виена работят и показват на високо ниво и не съм сигурен дали е достатъчно известно колко високо е то наистина.”

 

Михаил Михайлов, "Да живее Франция", 2013

 

Пътят към редовните изяви и международните проекти не е без своите предизвикателства. “Първите години във Виена бяха много трудни. Отидох с нагласата, че ей сега ще стана известен художник, но пред мен се изправи една друга реалност. Трябваше да науча нов език, имаше объркване къде точно да се позиционирам, как ще се оцелява финансово – но пък тези колебания по някакъв начин се тематизираха в работата ми.”

Михайлов намира себе си в пърформънсите и намесите в публични пространства (винаги в бял гащеризон), но през последните години той преоткрива рисуването, макар и по силно индивидуален начин - превръща оставеното от него в ателието, натрупаните прах, петна, пластмасови частици и мухъл, в самостоятелни работи. “Отне ми доста време, за да се върна към рисуването. На мен ми беше важно да намеря истинския контекст, в който мога да използвам традиционните средства, да боравя отново с перспективата. Имах нужда първо да се отделя от наученото, да намеря какво ме вълнува и тогава да преоткрия тази медия.” Стилът не е ли капан? “Много съм мислил по този въпрос, но ми се струва, че не толкова повтарям, колкото че създавам един свят и при всеки проект виждам какво ново мога да вложа в него като идея, форма, интервенция.”

 

фотограф: Боряна Пандова

 

В подготовката за “Ето къде си” Михайлов е особено заинтригуван от пространството, в което ще е разположена инсталацията - залата Spazio Rava, в която той ще изгради шестте сегмента на инсталацията. “Никой не го интересува кой колко е мислил за един проект, но с Ирина Баткова наистина минахме през много етапи.” Възможността да работи в място с повече интериорни предизвикателства, в което различни архитектурни елементи могат да бъдат интегрирани и подчертани, е съществена част от плановете. “През последния месец нямаше нищо друго в главата ми, освен подготовката за кандидатурата. И това, че всички около мен реагираха без особена изненада, че се хвърлям в това и никой не ме спря, всъщност беше знак, че съм готов.”

 

I am everywhere, Drawing Lab Paris,  2019

 

България на Венецианското биенале досега

 

1912 – Предполагаемо дебютно участие на България на Венецианското биенале. В този период все повече чуждестранни павилиони стават част от събитието, чието първо издание е през 1895 г., но приема международно участие едва през 1907 г. (Белгия). През 1912 г. дебютират още Франция и Швеция.

1942 – Второто участие на България се провежда, докато Италия е под фашисткия режим на Мусолини. Представени са Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Васил Стоилов, Илия Петров, Никола Танев, скулпторите Любомир Далчев, Андрей Николов, Мара Георгиева, Йордан Кръчмаров и графиците Васил Захариев, Веселин Стайков, Павел Вълков.

1948 - Първо участие на страната по време на тоталитарния режим. България се представя с творби на Ненко Балкански, Иван Лазаров, Стоян Венев, Дечко Узунов, Васка Емануилова и други.

1964 – За Венеция заминават Марко Марков, Стоян Венев, Найден Петков, Величко Минеков и Светлин Русев.

1993 - Недко Солаков е част от селекция за млади и обещаващи автори. Той представя инсталацията Dreams (Night).

1999 – Недко Солаков представя България със “Съобщение”, работа, на която е изписано: “След близо 30-годишно прекъсване на официалните си участия във Венецианското биенале, Република България има удоволствието да заяви готовността си отново да участва по подобаващ начин в следващото издание на Венецианското биенале през 2001 година.” Това не се случва.

2007 – България е представена осем години по-късно от „Място, на което не си бил преди” на Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, а куратор е Весела Ножарова.

2011 – Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов представят България, а участието е съпътствано от критики за непрозрачност в процеса. Куратор е американецът Джордж Лукс. Дългите периоди на отсъствие на България водят до пърформънс на Ния Пушкарова, която през 2017 г. се разхожда из Венеция с рокля, на която е написано Bulgarian Pavilion.

2019 – Първото участие след конкурс на Министерството на култура. Журито избира “Как живеем” на Лазар Лютаков и Рада Букова, с куратор Вера Млечевска, а минималистичният проект предизвиква полярни реакции.

2022 - Михаил Михаилов ще представи “Ето къде си” с куратор Ирина Баткова на 59-то Венецианското биенале за изкуство.

 

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н