МОМИЧЕТО, КОЕТО ВЕЧНО СЕ ЗАЛИВА СЪС СУПА



"Моето име е София Велева. Живея в София – град, богат на различни видове хора и виждания." Така избира да представи себе си накратко ученичката от "СофтУни Светлина", която тази година ще бъде десети клас. Вълнуват я видеоигрите, разговорите и разностранните възгледи на приятелите и познатите ѝ. Интересно ѝ е да наблюдава света през чужда лупа. Дразни я липсата на желание за прогрес, която открива в някои хора. "Разбира се, не всички трябва да живеят по един и същ начин, но именно желанието за прогрес ни е довело до мястото, на което се намираме сега", обяснява тя.  
За себе си казва още, че е онова досадно момиче, което се смее на всичко с пълен глас, винаги се спъва в нещо или се залива със супа. "За мен чувствата са мисли, а хората – незаменими", добавя тя. Винаги е на линия, когато някой от приятелите ѝ се нуждае от нещо. Старае се да даде добър съвет, въпреки че, както сама признава, има само едни мижави 16 години в джобчето. "Самотата е моят най-голям страх. Не това да съм сама в стая или да работя сама, а да знам, че нямам никого до себе си."

София оприличава своите връстници на керамични изделия, в които са вписани техните приятелства, връзки, чувства и спомени. "Най-добрите ми приятели са здрави купи, покрити с малко пукнатини и с повече рисунки на забавни герои и хобитата им. Любимият човек е нежна керамична чаша, счупена на много места, но покрита с безброй цветя от мен и от него", продължава тя. А родителите ѝ са две прекрасни чинии, изрисувани с усмивки и животни, които прикриват всичките пукнатини и счупени парченца.



Да си млад човек в България, не крие тя, може да е най-лошото, но и най-хубавото нещо на този свят. Всичко зависи от хората, на които попадаш. Възможностите за обучение са много, но всичко зависи от конкретния човек. "В сравнение с други страни младежите в България са като птици, които са видели целия свят и нямат търпение да го видят отново, но този път по различен начин."

Смята живота за нещо неизбежно. "Ние вървим по един път и колкото и да се отклоняваме, стигаме до един финал. Смъртта. От нас зависи дали ще я приемем като стар приятел, или като най-страшното нещо на света", размишлява София. Вероятно тази е причината сред най-големите ѝ страхове да се нарежда и този от пътя, който ѝ предстои. Просто добре знае накъде води той.
Но това е и причината да иска да направи пътешествието незабравимо. "Затова в момента се старая да преследвам нещата, които ме правят щастлива. Приятели, игри, работа, занимания, нови знания. Това е моето бъдеще", решена е тя. "Моят план е да попия всичко, което ми подхвърля животът, като една обикновена шарена гъба. А къде ще стигна? Всички знаем отговора. Но как? Това зависи от мен."

Нещото, което никога няма да забрави? Какво е да седиш под звездите с любим човек и просто да мълчиш, защото понякога думите са последното, което ти трябва. "Да си спокоен, щастлив и да забравиш проблемите си до някой, когото обичаш. Това е най-красивото нещо за мен." През 2050 г. се вижда как седи до любимия човек и детето си и гледа филм на "Дисни". "Ще пием чай и ще рисуваме по стените, когато и тримата сме си вкъщи. И да, мама и тати ще работят усърдно, за да помогнат да променим света. Но ще се стараем да го правим от вкъщи."

Дистанционното обучение за нея е странно и интересно. Най-големият плюс е, че ако вече знае нещо по английски, може спокойно да стане и да си вземе нещо за ядене, без да се притеснява, че ще изпусне някой важен факт. Най-големият минус е, че няма как да се среща с любимите си хора. "Това доста ме измъчваше", признава тя.

Според София днес учениците са твърде ангажирани да учат “важното” в очите на възрастните, а не това, което ще им помогне истински. Не смята за правилно върху тях да бъде оказван натиск, задето се справят лесно с едно, а не са добри в друго. "Не сме еднакви. Уж всички го знаят, но защо тогава се опитват да ни накарат да сме еднакво добри във всичко?", пита тя. Отговорът, който дава на този въпрос, е, че учениците трябва да бъдат подтиквани сами да намерят какво ги вълнува, какво ги радва да правят и в какво им е силата.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н