В непознати северни води


ФОТОГРАФ: КАЛОЯН КЪНЕВ


„Всеки текст те хвърля в различен огън.“ Така Ева Кънева обобщава предизвикателствата на професията си, в случая още по-особена, тъй като тя е от малкото преводачи, които са се посветили на нестандартен език. В случая - езици.
 
Ева първо навлиза по-дълбоко в немския, но вече превежда от норвежки, шведски и датски. Позната е като преводач на навярно най-известния норвежки крими писател – Ю Несбьо, чието творчество е част от „сканди-ноар“ вълната. Работила е и върху класически текстове като пиесите на Хенрих Ибсен например.
 
Казва, че силата ѝ определено е в норвежкия и наградите й за работата с него го доказват. През 2015 г. получва присъжданото на всеки две години в Осло отличие NORLA за преводач на годината от норвежки език.

Ева има множество часове, прекарани в главоблъсканици из процеса на литературния превод, но с времето предизвикателствата, които скандинавските езици ѝ предлагат, започват да й допадат. Набързо ни прави тур през трудно преводимото:
 
„Например, норвежкият глагол mase. Означава „врънкам“, но наскоро го срещнах в контекст, където е със значение „мрънкам, мърморя, надувам главата, опявам, дудна, досаждам”. Или друг пример: kjenne etter. Най-общо означава „проверявам“, но често се използва, когато героят се отдава на саморефлексия, за да си даде сметка какво изпитва. Докато превеждах роман от датския писател Юси Адлер-Улсен, за пореден път си дадох сметка с колко богати лексикални средства разполагат скандинавските езици за обозначаване на състояние на объркване, на вътрешен (душевен) хаос.
 
Често като непреводима скандинавска дума се посочва pålegg - тя е събирателна и означава „продукти, които могат да се сложат върху филия, намазана с масло“: сирене, колбас, конфитюр. 
 
Но kassetænkning – ето това бих нарекла труднопреводима дума. Сблъсках се с нея в роман на Юси Адлер-Улсен. С това понятие датчаните назовават липсата на съгласуваност между отделните институции или различни административни недомислици.“


 
Предизвикателство са се оказали и игрите на думи в „Доктор Проктор и Големият банков обир” - необичаен завой към детската литература от Ю Несбьо.
 
„В безизходица се почувствах и докато превеждах „Макбет” от Ю Несбьо – своеобразна кавър-версия на оригиналната Шекспирова пиеса. На едно място в текста Макбет получава халюцинация, в която Банко го нарича Murdererbeth, от murderer – убиец. Трябваше да измисля някаква игра на думи с името, която да е сполучлива на български. Убиецбет не е особено оригинално и веднага го отхвърлих. Неочаквано ми хрумна друг, много по-добър вариант: Мракбес. Още повече, че главното внушение на Несбьо е, че Макбет е един мракобесник.”
 
СЕВЕРНИ АРЕАЛИИ
 
Според Ева предаването на хумора, насмешката и иронията, особено когато става въпрос за събития или явления, тясно свързани със скандинавската действителност, също е трудно. „Наскоро превеждах много интересен роман от шведската писателка Оса Ларшон. На няколко места в текста се споменаваше „фибромиалгичката Берит“. В Швеция това е нарицателно за хора, предимно жени, които страдат от множество нетипични оплаквания с неизяснен причинител и често ползват дългосрочни болнични, тоест, превръщат се в своеобразно бреме за обществения бюджет.“
 
Съмнението е приятел в работата на преводачите. „Често те се подвеждат и заради така наречените неверни приятели на преводача – думи със сходен звуков строеж, които имат съвсем различно значение в два езика. Изобщо, много важно в нашата работа е здравословното съмнение, както и умението да се амбицираш от несполуките.“
 
И ПРЕВОДАЧЪТ Е ЧОВЕК
 
„Нашите грешки, на преводачите, винаги биват критикувани безпощадно. Иска ми се да обърна внимание върху рядко споменаван, но съществен факт: И преводачът е човек. Да, отговорен е да предаде оригинала правдиво, но е добре хората да си дадат сметка колко тежък, понякога изтощителен е преводаческият труд. Случвало ми се е да прекарвам един час в „издирване“ на определено понятие. Или да чета няколко дни, за да се запозная с технологичния процес при валцуването на стомана, защото не съм влизала в металургичен завод. При това четенето не е достатъчно. Нужно е потърсиш човек със съответния опит, квалификация, който да ти обясни нещата по-подробно. Аз имах късмета, че майка ми е специалист в областта и ме въведе в тънкостите на производството.“ С баща си пък често е съгласувала термини, свързани с оръжията.


 
„Преводачеството те учи да се консултираш със специалисти, с по-начетени и осведомени от теб в дадена сфера, разширява личния ти хоризонт. Понякога професията те поставя в доста комични, да не кажа, неловки ситуации. Докато превеждах „История на проституцията” от Нилс Юхан Рингдал, ми се наложи да издиря цитат от „Кама Сутра”. Отивам аз в библиотеката и казвам: „Искам една „Кама Сутра“. И бързам да добавя: „Нужна ми е за преводачески цели.“ И хората ме зяпват с ей такива очи.“
 
БЪДЕЩЕТО Е НАПИСАНО НА НОРВЕЖКИ
 
Докато разговаряме с Ева Кънева, тя е насред работата си върху нова книга от Ю Несбьо. Романът е дванайсети от поредицата за инспектор Хари Хуле и носи заглавието „Нож“. За нея заниманията с този автор са инстинско удоволствие, а Несбьо - ненадминат в изграждането на качествена криминална интрига.
 
„Мисля, че съм си открила попрището и желанието ми е да продължавам да работя с преводи на художествена литература. Не си представям да се занимавам с друго. Работата ме крепи, създава ми настроение, разнообразие, предлагала ми предизвикателства. Харесва ми да се потапям в света на художествената условност и да мисля как определена книга ще види бял свят на български. Всяка книга, която превеждам, постепенно ми става скъпа, вълнува ме, навежда ме на ценни размисли и – вероятно най-важното – откъсва ме от сивото ежедневие и битовите проблеми.“
 




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н