"обещай ми" оставя страховете зад кулисите


Фотографии: Kurt Van der Elst

Йоке Лаурейнс и Квинт Мансховен са белгийски хореографи, завършили съответно философия и дизайн. Работата им в
kabinet k е фокусирана в създаването на танцови продукции, в които участват както професионални танцьори, така и деца. През следващата година kabinet k ще се слее с престижната компания Les ballets C de la B, основана от Ален Плател през 1984г., като така двете компании от Гент ще образуват нова организация, La Geste, която ще бъде под артистичното ръководство на Йоке Лаурейнс (kabinet k) и Хилдегард де Вюист.

На 21 май ОNE DANCE WEEK ще представи новия спектакъл на kabinet k в колаборация с младежкия театър Hetpalеis - обещай ми. Спектакълът е поредната продукция на белгийската танцова компания, създадена след интензивна творческа работа с деца.

kabinet k поставя под въпрос самата представа за страха у няколко поколения. Седем танцьори, сред които и деца, оставят своите страхове зад кулисите, за да покажат експлозивната енергия на съществуването, която не признава задръжки, граници и инертно въздържание. Да направиш нещо за първи път. Да се предизвикваш себе си. Да поемеш риска да загубиш. Да излезеш от утъпканите пътища и да ходиш по ръба. Да изпуснеш контрола. Да окажеш съпротива, когато не си съгласен. Да се изплезиш на демона, който те преследва. Да хвърлиш камък по смъртта! Защото не значи ли тъкмо това да си истински жив? 


Фотографии: Kurt Van der Elst

Срещаме се с Йоке Лаурейнс (артистичен директор / kabinet k) няколко дни преди гостуването на компанията в Пловдив, за да разберем повече за творческия процес при работа с деца и любовта към съвременния танц.

Да започнем от самото начало - кой е първият Ви спомен, свързан със съвременния танц?

Беше доста късно - бях на 22 години, когато разбрах, че съществува нещо като съвременния танц. Дотогава си мечтаех да стана писател. Бях поразена от идеята, че можеш да изразиш много идеи без да използваш думи. Бях много объркана, изучавайки морална философия, и бях затрупана от думите. С огромно щастие открих, че съществува такава форма на изразяване и исках да науча повече за съвременния танц и посетих няколко урока, но никога не съм се възприемала като танцьорка. А хореограф беше думата, която никога не бях чувала преди. Така че това беше първата ми среща с танца. Почти инцидентно открих една невербална, красива и многопластова вселена и разбрах, че това е моето призвание и ето ме днес, 27 години по-късно.

Винаги работя заедно с Квинт. Неговата първа среща с танца е била подобна. Учеше продуктов дизайн, когато за първи път гледа съвременен танцов спектакъл и разбра, че това е нещото, с което иска да се занимава. Каза “не искам да правя дизайн на продукти, искам да рисувам с тела”. И така започна всичко.

 

Фотографии: Kurt Van der Elst

На 21 май в рамките на ONE DANCE WEEK ще представите спектакъла “обещай ми”. Как бихте описали творбата на някого, който за първи път чува за нея?

Бих казала, че "обещай ми" е свят, в който малки деца споделят сцената с двама възрастни танцьори и един музикант и се движат в пространството напълно свободно. Те са свободни от всички правила, които са свързани както с условията на живот, така и с условията за това какво трябва да се нарича танц. 

"обещай ми" е много физически спектакъл. Всички влагат цялата си енергия на сцената. Мисля, че това, което ще видите, е един много освободен свят, в който различни поколения изследват границите на това, което се случва, когато оставим страха настрана, когато сме отворени и любопитни да открием почти всичко, което има за откриване, по един много физически начин.
"обещай ми" е и много визуален спектакъл. На сцената се случват много неща. Хаотична творба, която е умишлено хаотична, защото е свободна от класическите правила за унисон. Мисля, че младите тела се впускат по различен начин в танца и особено в съвременния танц, защото всичко е представено по много естествен начин. Изглежда така, сякаш липсва техника, въпреки че отзад се крие силно познание и осъзнаване на това, което се случва в и с телата.

С работата с деца се отварят много пластове, различни светове, различни емоции. Надявам се, че и публиката може да гледа на това с цялата си свобода и с лична интерпретация на нещата, не по отношение на разказа, а по отношение на това, което тези тела искат да изразят. Това, на което се надявахме като хореографи е, че хората ще си тръгнат с някаква жажда за живот и с мисълта, че понякога трябва по-малко да се страхуваме да правим нещата, които искаме. И мисля, че се получи така, че почти 90% от публиката ни си отива вкъщи щаслива.


Фотографии: Kurt Van der Elst

Ще ни разкажете ли малко повече за творческия процес зад "обещай ми"?

През послендите 5 години си сътрудничим с младежкия театър Hetpaleis и мисля, че се допълваме добре. Заедно работихме и по “обещай ми”. Kabinet k няма собствено място за представяне или репетиционното пространство и работим заедно с Les ballets C de la B, с които съвсем скоро ще станем и едно цяло. Сътрудничеството ни с Hetpaleis е по-скоро на финансово и логистично ниво, a артистичнaта част е при мен и Квинт. Това, което е важно и интересно да се каже за процеса на работа по спектакъла, е, че беше много дълъг и интензивен процес - прекарахме 8 месеца в студиото заедно с изпълнителите и музиканта, които бяха активна част от създаването на спектакъла.

Не говорим толкова много с нашите изпълнители, защото те са деца. Не искаме да даваме конкретна насока на танцьорите, не искаме да изразяват или илюстрират конкретна тема или идея, а наистина, чрез процеса, самите те да се превърнат в темата и тя наистина да бъде въплътена. Това е по-скоро психическа отговорност, отколкото физическа. И в този смисъл дори децата наистина са част от процеса на създаване на творбата, но по един много игрив и лек начин.
Ролята на Томас, нашият музикант, също е много важна, защото той също е на сцената и импровизира с танцьорите. Създава се диалог между музиката и движенията. Спомням си как преди известно време Томас ми каза: “Иска ми се истиският живот да прилича повече на вселената, която се създава в залата”, но изглежда, че това е възможно само между стените на нашето репетиционно пространство, но не и в реалния външен свят. Затова мога да каже, че “обещай ми” е една малка утопия - различна реалност.

Фотографии: Kurt Van der Elst


Какво е свободата?

За мен свободата е начин на живот - чувството, че мога да поема отговорност за действията си и за заобикалящата ме среда. Да бъда човек, който може да мисли, да действа и да взема решения. Да мога да мисля за себе си, но не по егоистичен начин. Свободата е и липсата на нужда да отговарям на определени очаквания. Мисля, че затова толкова много ми харесва да работя с деца. Не, че те имат най-креативните отговори, но колкото по-млади са, толкова по-лесно, толкова по-свободни са от наложени правила и от това какво е танц, какво е съвременен танц, какво е техника, какво е красиво. Да не мислиш за всички тези неща - това е свобода. Също така радостта от това, че съвременният танц се превърна в моя професия, по случайност. Можем да изкарваме хляба си като артисти и в личен план виждам това като голяма, огромна свобода. 

 

На какво могат да ни научат децата?

При децата водещи са автентичността и любопитството. Също така и способността да обичаш, да вървиш напред, но и да се предадеш напълно с лекота. При възрастните - може би това се нарича амбиция, но когато си дете, неподправената страст е налице и това много ми харесва. Децата могат да бъдат да бъдат искрено чувствителни към това, което се случва в света. 

 

Фотографии: Kurt Van der Elst

На какво може да ни научи танца за живота?

Танцът е един много директен, открит и честен начин за общуване. Това за мен е едно от най-ценните му качества. Той сближава съзнанието и телата ни, което е необходимо, ако искаме малко мир в света. 

 

Как изглежда бъдещето на съвременния танц?

Това определено е сложен въпрос. Виждам, че в много страни има тенденция да се търси приобщаване. Разнообразни тела намират своето място на сцената. И това е тенденция, която съм много щастлива да наблюдавам и вярвам, че ще продължи да се развива в бъдеще. Виждам в това възможност да се намерят компромиси в начина, по който гледаме на света. Не като компромис на теориите и думите, а като компромис на телата и сътрудничеството, като например как можем да съжителстваме. Мисля, че танцът може да има тази способност да прави промени в света ни и да му влияе извън границите на сценичното пространство. 

 

Допълнителна информация за спектакъла, трейлър и билети ще намерите тук.

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н