ОКО ДА ВИДИ, УХО ДА ЧУЕ


Робърт Левон Бийн в Борисовата градина, 2015, фотограф: Емануела Беловарски


Трудно ще се сетите за друг човек, който може да каже, че е виждал всичките си любими музиканти на живо – в някои случаи, многократно. Концертите и фестивалите са неизменна част от живота й, резултат както на внимателно планиране, така и на съвсем импулсивни решения. Ако посетите концерт на Black Rebel Motorcycle Club в Европа, твърде възможно е да я видите на първия ред с фланелка BRMC Sofia. Тя беше и в основаната на полутайното гостуване на вокалиста им Робърт Левън Бийн в Борисовата градина през 2015 г. Ася е също така дългогодишен диджей и организатор на събития с Indioteque. 

WHAT'S THE STORY?
Първите ми концерти извън България бяха покрай дебютното издание на Berlin Festival през 2005 г. - в един ден успях да гледам Иън Браун, Ladytron и Тhe Kills. След концертите успях да вляза бекстейдж - дори не съм сигурна как, все повече изглежда като сън. Два дни по-късно гледахме Oasis в зала само за няколко хиляди души. Двете събития вървят ръка за ръка в моя живот.
 
ПОВЕЧЕ МУЗИКА, ПО-МАЛКО РАЗСЕЙВАНЕ
Честно казано, предпочитам, когато ходя на музикален фестивал той да е точно това. Понякога има много различни сцени с театър, модни ревюта, стенд-ъп, а почти никога не ги посещавам. Най-много ми прави впечатление организацията на пространствата и управлението на тълпата. Ако тези неща не ми допаднат или ми се сторят опасни, не повтарям въпросния фестивал. В това отношение засега съм най-впечатлена от Reading и Rock Werchter, немските фестивали също са доста точни. Според мен по-успешно е да се следват някакви традиции, да има на какво да се стъпи и да няма изненади и неприятни преживявания за публиката. А това се постига главно с натрупан опит в тази област.


 
ПРЕДИ И СЕГА
Със сигурност фестивалите са все повече за масовата публика. Те растат във всички посоки - увеличават се сцените, броят на дните, цените се вдигат.
 
ЗАЩО НЕ ОМРЪЗВА?  
Обичам да пътувам и обичам да гледам музика на живо, а това не ми омръзва. Има места, които не посещавам, ако не са ми харесали, а и има толкова голямо разнообразие в момента в Европа, че може десетки години да не успееш да обиколиш всички фестивали. Но има и една цикличност на бандите, която забелязвам. 
 
Хедлайнерите се повтарят и някак няма много нови банди, които да се издигнат до статута на по-утвърдените групи. Вероятно е заради самата музикална сцена в момента. Организаторите искат да залагат на сигурно с по-известни и популярни групи и няма как да рискуват преди една група да се утвърди. За последното е нужно време, а паралелно с това постоянно има някой "реюниън" на стара известна група. 
 
Напоследък ходя на фестивали повече заради специфичния вид забавление, оставам по-назад, разхождам се повече и успявам да погледам повече банди и да видя нещо ново. Ако много искам наистина да видя някой артист, отивам на концерт.


 
НОВОТО В ПОЗНАТОТО
Да откривам нови групи на живо е любимият ми начин да се запознавам с музиката им. Опитвам се да попреслушвам, доколкото ми позволява времето всички групи, които предстоя да видя. Но понякога, ако нямам набелязано нещо конкретно, се мотая из сцените и случайно чувам нещо ново. Понякога така откривам не само нови, но и стари групи, които просто не са ме грабнали на запис.
 
BULGARIAN DREAMING
Музикалната сцена на България и какъв тип фестивал би проработил тук е пълна мистерия за мен. Не бих могла да предположа, какво би се развило, дори и какви изпълнители биха заинтересували публиката ни. Бих заложила на нещо близко до София, на достъпна цена, но историята показва, че и това се оказва трудно. 
 
КАКВО ОСТАВА?
Да се кача на сцената или да работя като доброволец. Стигнах момент, в който няма действаща банда, която да искам да видя и все още да не съм.  Всъщност не - бих искала да отида на Tool в Европа с приятелите ми. (бел.авт. докато Ася ни казва това, Tool обявиха първо турне в Европа от 2007 г. насам)






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н