Oмастилени

Те не са известни с това, че са татуирани, но рисунките върху телата им определено правят впечатление. Затова попитахме няколко души с различни занимания и интереси защо, кога, къде, какво и при кого за първи път са се татуирали, коя е тату историята или преживяването, които няма да забравят, крие ли се специална символика зад любимата им татуировка, как я разбират околните, както и какво още биха си поставили върху тялото за цял живот. 



ЕЛИЦА НИКОЛОВА

Доскоро всички я познаваха като Елица от бар French 75, но сега се е впуснала в ново приключение, което отново ще е в любимия квартал - Sabrosa на “Искър” 36. Иначе се вълнува от фотография, обича хубавата храна, пилатес, котки и разбира се, татуировки.

 

ПЪРВАТА ТАТУИРОВКА
Първата татуировка си направих преди може би седем години. За мен беше етап с много генерални промени в живота и вероятно това беше причината. Вдъхновена е от натюрмортите с красиви вази с цветя на художниците от нидерландския златен век. Още си я харесвам много. Направи ми я Емо Сепаревски.


 

TATTOO ИСТОРИЯТА 
Има една история с изгубени ключове. Това беше началото на голяма любов , която продължава вече почти 6 щастливи години. Имам татуиран ключ, който е подарък за рождения ден на моя приятел.

 

СИМВОЛИКАТА
Любимата ми татуировка е японски шаран. Рибите Кои се смятат за символ на смелост и решимост, и причината се крие в древна японска легенда. За мен е някоя, която плува срещу течението. Не знам как я разбират другите. Предполагам, че е като нещо с люспи, ха-ха.

 

СЛЕДВАЩАТА 
Следващата ми татуировка би била котка – русалка. Идеята идва от странните създания полу-котки, полу-риби, изработени от една малка госпожица, дъщеря на мой приятел и талантлив художник J.PANK.




ФИЛИП ПЕТКОВ

Бил е и продължава да се замесва в какви ли не проекти и инициативи 
- от музикални партита през читалище до арт инсталации. Доскоро се подвизаваше като техник и оператор на аудиовизуални продукции из Щатите, но като цяло е “левитираща фото плака в космос от случки”, както сам се определя.

ПЪРВАТА

Тогава бях на 26-27 години и отдавна исках да  имам рисунка върху себе си, но не бях сигурен точно каква. Честно казано, се радвам, че успях да се опазя от тинейджърската мода тогава, та сега не се налага да заличавам дракони и трайбъли. Любимата ми татуистка Ирена Бранкова-Etna ми инкрустира логото на event организацията, която движихме с тогавашната ми приятелка, само няколко дни след като го бях измислилБеше колкото малка, толкова и вълнуваща. 


ИСТОРИЯТА
Etna ми нарисува още наколко през годините след това. Всички са с интересна история, но никога няма да забравя погледа ѝ, когато влязох една сутрин в студиото с чайник, пълен с чай от мащерка и нечовешки махмурлук, закъсняващ, без никаква идея какво искамДаде ми лист,молив и 10 минути да измисля какво точно да ми остави на тялото за цял живот. Справих се за две. Предполагам, че само заради това не ме наби, хаха. От тогава имам червена точка с надпис "готово".



СИМВОЛИКАТА

Всяка една е от значим период в живота ми и ми напомня за нещо. Имам една от Mr. Heggie, любим артист, която ми направи на рождения ми ден преди няколко години. Разбрах съвсем случайно, че точно тогава ще е в града, в който тъкмо се бях преместил да живея и някак успях да си запазя час. Беше тегав период с много промени и стрес и целият ден ми беше доста криво. От сутринта ми звъняха приятели и роднини да ми честитят и да ме питат как съм, а на мен никак не ми се обясняваше и на всички казвах: "Много съм добре, всичко е супер!”. Когато влязох в студиото, Heggie беше приготвил няколко модела да си избера, който ми допада най-много. Веднага го видях и започнах да се смея. Никога не съм си избирал татуировка по-бързо. Скелет, който говори по телефона, отговаряйки: "Никога не съм бил по-добре". Посочих го веднага, разказах му историята, посмяхме се, подари ми пакет с иронични стикери и ми спаси рождения ден. Въпреки че иронията е очевидна, съм чувал странни тълкуванияно едно е сигурно: Винаги може по-зле!


СЛЕДВАЩАТА
Не знамТе сами си идваткогато им е времетоЗнам само, че последната няма да е последната.



МИЛА СТАНЕВА

Около ул. “Славянска” е “Мила от Credo Bonum”, в радио Тангра Mега Pок” e Миле Китич, в родната ж.к. Дружбабила “Мила с двата добермана”, а в телефонните указатели на доста хора все още еМила 
Mixtape 5”. Освен това е бивш състезател по плуване, настоящ любител на уиндсърф и сноуборд, слуга на миниатюрен бултериер и развеселителен център за 10-месечно бебе

ПЪРВАТА
Започнах с тези неща сравнително късно или поне в по-осъзнати години, макар че около себе си, още в тийнейджърския период, съм имала приятели татуисти и татуиращи се. Никога не съм се изкушавала, не съм се и замисляла. Моят мъж е почитател на това изкуство и чак когато се срещнах с него, погледнах с други очи на татуировките. За 25-ия ми рожден ден ме запозна със Стефан Хачикян – несравним талант в портретния реализъм. Когато видях работите му, нямах никакво съмнение, че този подарък ще си го нося с радост за цял живот.



ИСТОРИЯТА

Преди 5-6 години моят скъп приятел и страхотен артист в old school и traditional стилаИво Игнатов (Follow The Line) ме “назначи” за платно за рисуване по време на тату фест в НДК. Спечелихме първа награда за Best of the Dayтатуировка, направена по време на събитието. За целта обаче изтърпях ударна сесия от около 6 часа дупчене, почти без почивки, пред погледите на всички посетители. Бях като игуана в някой терариум в зоопарка:Кацнала на масата за татуировки, опънала крак, гледаща бeзизразно. И все пакми остана чудесен спомен. Кой знае кога пак ще има такива фестивали.

СИМВОЛИКАТА
Не съм от хората, които татуират имената или портретите на децата или домашните си любимци. В татуирането харесвам повече визуалната страна, отколкото символиката. И все пак избирам неща, които обичам. Любимата ми е “на баба ти сърф джунглата” – спомен за моята баба с листо от монстера - растението, което и тя гледашес мечта за разходка в джунглата, но някъде, където ще мога да карам и сърф. Например Борнео. Не се сещам да съм я обсъждала с хора, но помня един Фейсбук коментар след фестивала:“Е*аси грознотията!”.

СЛЕДВАЩАТА
Всякакви пилета и храсталаци.



ЕМИЛ ЕМИЛОВ

Емил Емилов е учил в художествено училище и е инженер по образование. По едно време щял да става татуист, но разбира, че тази професия не е за него, а днес има собствена фирма за дизайн и изработка на мебели. 

ПЪРВАТА

Първата беше през 1995 г.- едно малко куче на рамото, може бис размер 6х6смНаправи ми я Емил Сепаревски. Тогава се бях сдобих с първото си истинско куче и бях много развълнуван от този факт. Оттогава продължих и с кучетата, и с татуирането. Помня как се вълнувах от нея разбира се,ходех по потник, така че да се вижда. За съжаление, това е единствената татуировка, която след време “скрих” – над нея направих друг, по-голям портрет на същото куче. Малко съжалявам за това – мисля, че татуировките не трябва да се заличават. Дори и най-старите и леко смешни, защото след време имат висока емоционална стойност. В наши дни изкуството се е развило невероятно много - цветове, форми, сложни проекти, но въпреки това не мога да

изпитам същата емоция, както от онези семпли първи татуировки по онова време.

ИСТОРИЯТА

Близките ми знаят, че имам някакъв талант да се задавям с храна, докато ям. След няколко по-сериозни задавяния си дадох сметка, че е време да взема някакви мерки. И взех –направих си ценна татуировка от вътрешната страна на дясната си китка. Един надпис, с който да

се подсещам всеки път, като забода нещо на вилицата – “Яж бавно!


СЛЕДВАЩАТА ТАТУИРОВКА

Шопска салата.


 

МАНУЕЛА ПОПОВА

 

Определя се като горд милениъл с нездравословна обсесия по отглеждането на растения, който обича да чете трилъри и да играе видеоигри. По призвание и професия е активист на пълно работно време – занимава се с маркетинг и комуникации във Фондация “Билитис”. Завинаги ще я свързваме с проекта “Не ми се обиждай, но...”, представящ повече от шейсет души, които по един или друг начин са били обект на дискриминация.  

 

ПЪРВАТА ТАТУИРОВКА 

Може би минаха 13-14 години от нея. Намира се ниско на прасеца, представлява морска звезда и около нея имаше пръски кръв, които вече почти не се виждат. Направи ми я Наско от “Ronin” (Стара Загора),който по това време работеше в “На Тъмно” (Велико Търново). Той стои зад първите ми тауировки въобще.

 

ИСТОРИЯТА

С най-добрата ми приятелка искахме еднаква татуировка от години, но все не правихме нищо, защото се чудехме каква да бъде. Докато един ден моя колежка просто избухна и каза през смях: “То вие двете сте тотална шапка на тояга.” Тогава ми светна, че татуировката ни трябва да бъде шапка на тояга. От тогава двете сме горди собственици на най-айляк татусите. 

 

СИМВОЛИКАТА

Любимата ми татуировка е най-малката ми такава. Намира се много близо до десния ми палец и представлява два символа за по-малко и по-голямоОзначава: “Аз съм друг ти, ти си друг аз. Заедно сме отражениена един.”Човек може да ти се струва напълно различен от теб, но всъщност сте равни. Естествено, никой не прави тази асоциация, но аз и не държа – тя си е напомняне за мен. Хаха! 

 

БЪДЕЩАТА ТАТУИРОВКА

Какво ли не. Следващият ми час наближава, а в главата ми се въртят вещерски неща, Баби яги и заклинания. Искам още растения и животни. Толкова много идеи, а толкова малко мястомиостана.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н