Фотографски срещи: Кирил Станоев



Той притежава отличителен стил, който неминумемо кара човек да се спре. Да помисли, да усети, да потърси, да се вдъхнови, да разбере, всичко, което вижда пред себе си. Фотографията, с която познаваме Кирил Станоев е вдъхновяваща и носи белезите на различните таланти, които Кирил притежава, а един от тях и рисуването. Срещаме се с него, за да ни разкаже защо точно портретът го вълнува, има ли лице, кеото винаги е искал да заснеме и с какви емоции се включва в поредното начинание, този път като лектор в Модул Концептуална портретна фотография в BECA | Before Creating Academy

 

Ти си портретист, независимо дали боравиш с четката или си зад обектива. Какво те накара да се насочиш към портретния жанр?

Човекът като обект на изкуството винаги ме е привличал най-много. Още от дете рисувах почти само и единствено хора. Имам професионален опит и в другите жанрове, но нямам вътрешна мотивация да снимам пейзажи, натюрморти и други. Без този импулс, специално за мен, може би не е възможно човек да остане много дълго време в изкуството. Така или иначе, дори и в живопистта портретът е считан за най-висшият и интересен жанр. Човекът е безкрайна Вселена, в която винаги можеш да откриеш и да покажеш нещо ново.



 

Има ли лице, което винаги си искал да застане пред обектива ти, но още не се е случило?

Може да се каже, че понякога съм търсел особено живописни и интересни лица, но в крайна сметка всеки образ е уникален по своему. В този смисъл търсеното лице за мен няма задължителен конкретен типаж или визия, а по-скоро притежава някаква характеристика, която ме привлича, понякога дори и само по чувство. Затова и се опитвам да работя с всички хора, без значени от пол, визия и прочие.

 

Как се измъкваш от капана с липсата на вдъхновение? 

Всеки артист някога стига до момент, в който смята, че вече няма какво да каже на публиката с текущата си работа. Разбира се, аз също съм минал през това. Най-лесно това се случва когато човек работи върху твърде специализирана тема, при мен това беше еротичната фотография. Около 3 години снимах в този жанр и накрая се чувствах адски изчерпан. Решението беше лесно - спрях да снимам такива кадри, насочих се обратно към портрета и всичко отново потръгна. Иначе черпя вдъхновение от всичко – книги, филми, хора от улицата, дори пътувах с влак по едно време, за да събирам впечатления и образи.



Ако си поставен в ситуация, в която можеш да запазиш само една твоя фотография, коя би била тя?

Най-много си харесвам кадъра с Кристина и патицата, използвах го и за плакат на изложбата ми през 2019г. в София. Смятам, че това е един от най-емблематичните и характерни за мен кадри от последните ми неща, който едновременно с това носи и художествени достойнства.


  

Какво си планирал за твоите курсисти в следващите два месеца? Имаш ли вече идеи върху какво ще се работи и върху какво ще наблягаш като проподавател?

Ще имаме много практика, ще наблягаме основно на нея, но ще има и малко теория. През тези два месеца ще минем през няколко вида портрети, ще наблегнем върху характерните особености на всеки от видовете, ще работим с реквизит, модели, дрехи, ще правим сетове, ще говорим за идеи, цвят, композиция, светлина, принтове, какво ни очаква като артисти, мъничко философия, ще опитаме и да създадем лични проекти до края на курса. Въобще, ще запълним времето максимално.




 

Всеки артист, независимо в каква сфера на изкуството твори, има своите възходи и падения. Ти как се справяш с твоите по-слаби моменти и какви уроци успяваш да усвоиш от тях?

Важно е да останете честни към себе си, правете това, което чувствате най-органично за вас. Въпреки, че така наречените "звездни моменти" понякога не са лошо нещо, поне за мен същината на живота в изкуството е постоянната и дълга работа, както и в изначалната убеденост, че това е правилния личен път за развитие. Ако човек е взел осъзнато решение да се развива като артист, временните пикове и спадове не би трябвало да го отклоняват от крайната цел. Именно затова продължавам, независимо дали работата ми в даден период е успешна или не. Не я вземам отделно сама за себе си, а я поставям в контекста на цялото ми развитие в портрета и съответно преработвам подхода към нея или изцяло я премахвам, но не спирам да работя. Иначе си почивам по обичайния начин – колело, Витоша, Панчарево, Битаче, книги, чист въздух и положителни моменти.

Повече за работата на Кирил Станоев на instagram.com/kirilstanoevphoto

Модул Концептуална портретна фотография в BECA | Before Creating Academy започва на 1 март и е с продължителност два месеца.

 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н