Да преподаваш значи да учиш



Лияна Ивова е родена и израснала в Перник, но завършва "Специална педагогика" в Софийския университет. В момента работи в Центъра за специална образователна подкрепа "Лозенец" с ученици със специални образователни потребности от първи до дванайсети клас – млади хора с аутизъм, детска церебрална парализа, Синдром на Даун, умствена изостаналост и дефицит на внимание. Пише поезия и се увлича по театъра. За да прочисти съзнанието си, излиза извън града, но ако не успее да отиде "в гората", се придвижва из София пеш или с колелото си. Така също си почива. 

Младите хора, с които работите са...
Децата са най-зареждащите създания в света – будни и смели. Но нека не се затваряме в определения, защото живеем във времена, в които точно разделението на млади и стари ни кара да не се чувстваме заедно.

Защо избрахте да работите в сферата на образованието?
Специалната педагогика сама ме намери и просто се пуснах по течението. Не знаех дали съм готова да се изправя пред хлапетата – вътрешната борба беше голяма. Дали съм достатъчно подготвена, дали ще се справя с опазването на дисциплина, дали ще мога да ги науча на нещо? Нашето училище, поради спецификата на всяко нарушение у всяко дете, ни позволява да използваме широк спектър от терапии и развлекателно-академични занимания.

Какво можем да научим от аутистите?
Децата от аутистичния спектър са изключително непосредствени, защото искат да правят това, което им доставя удоволствие. Без да се интересуват от страничния свят, те се вглъбяват в това, което правят. Въображението им работи на пълни обороти. Нас действителността страшно ни е сграбчила, забравяме да си играем с въображението и то малко по малко закърнява.

Каква е Вашата идея за възможна алтернативна форма на образование, която да е с по-нисък риск за здравето на учениците и учителите?
Повече практически и игрови занимания. Разнообразни казуси, които да ги подтикват да мислят за здравето и хигиената си, за да могат сами да се сещат да се обслужват. Ако дадем конкретната задача по най-добрия възможен начин, детето самò ще я подоби и ще прояви креативност в изпълнението ѝ.



Вашият опит показва, че учениците имат нужда най-вече от...
Разбиране и подкрепа. Не само от училищна среда и от страна на родителите и семейството, а най-вече от обществото. Светът се превръща в огромна интерактивна среда, в която децата напредват изключително бързо и ние трябва да се учим от тях.

Защо социалният контакт е съществен при усвояването на учебния материал?
Младите хора още навлизат в заобикалящата ги среда и трябва да усетят съставните части на света през сетивата си. Да решат за себе си дали нещо им харесва, или не. Миналата година в първи клас се появи момче с висока степен на хиперактивност и аутизъм. Забелязах, че иска да рисува и оцветява, но не знае как. Отваряше флумастер след флумастер и тропаше с тях по масата. В няколко последователни дни останалите деца по няколко минути на ден оцветяваха и рисуваха. Той проявяваше най-голям интерес, но не се включаше – само обикаляше и закачаше другите. Не можеше да стои на едно място. В един момент просто издърпа един стол, седна с нас и започна да повтаря движенията, които беше видял у другите деца. Покажете на децата нещо и после просто гледайте колко добре могат да го преработят през собствената си призма.

Коронавирусът полезен ли бе за разчупване на статуквото в образователните методи и по какъв начин?
Не мога да кажа дали е разчупил статуквото в образованието, защото от Министерството на образованието все още (към момента на взимане на това интервю - бел.ред.) изготвят планове за започване на учебната година и тепърва ще видим, доколко приложими и адекватни ще бъдат те. Нямам нищо против онлайн обучението, но децата със специални образователни потребности имат нужда от жив пример и емоция, които нито един чат или видео връзка не биха могли да предадат.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н