РАДОСТ & СЛАВА


снимка: Milos Nesic Studio


Радослава Боор лесно заразява с усмивката си, с добрата си енергия и с таланта си. И от тази зараза лек няма, а само желание за още от същото. Тя е потомствен плакатист, автор е на плакати за театрални и оперни постановки, но се занимава и с графичен дизайн и илюстрация. Завършва Националната художествена академия в София, а сега живее и работи в чешката столица Прага, където е съосновател и творчески директор на Addict Agency. Тринадесет години е художник за Театър "Българска армия". През последната година популярна стана колекцията й от сценични плакати, оформена в изложбата „Плакатът Радост&Слава“. Тя беше показана в България и Чехия и на 15 май ѝ предстои да посети Унгария. В момента Радослава работи и по новия си социален и артистичен проект WE ARE EARTH, който ще бъде изложена в Брюксел, с подкрепата на Европейската комисия.

Кое е най-важното за създаването на плакат?
Сигурно мисленето. Трябва специална нагласа и способност за създаване на идеи. Идеята. Тя предполага интелект, култура, натрупване, любопитство. После има други много важни фактори като вкус, умения, стил. И накрая щипка магия.



Какво мислите за тенденцията художествените плакати да са за сметка на афиши с фотография на популярни актьори с надпис?
Опитвам се да променям тази холивудска тенденция, откакто се помня. Мисля, че в последно време плакатите с лица на актьори дори станаха контрапродуктивни. Наскоро направих една разкривена червена уста за плакат на “Вечерята” в театър София и мисля, че тя свърши далеч по-добра работа, като привлече вниманието на всички, защото беше различна и силна визуално. След като плакатът привлече вниманието, после може да се изполват другите медии да се покажат звездите на дадения театър. Казвам го не само като плакатист, но и като рекламист с опит.

Работите и живеете в Прага. Какви паралели бихте направили с България по отношение на плаката?
За съжаление на улицата не се вижда кой знае какво. Нито тук, нито там. В Чехия се прави много по отношение на развитието на дизайна – фестивали, седмици, биеналета. Но като че ли, се набляга повече на графичния дизайн, модата, приложните изкуства като стъкло и бижута. Плакатът традиционно остава оценен и пазен специалитет на Полша. По улиците на Чехия виждам по-често неизненадващи с нищо плакати. В Берлин наблюдавах същото. Като изключим визиите на Кристоф Нийман за операта, които са доста смели. Силните примери за плакати остават затворени зад стените на биеналетата.



Какви интересни истории си спомняте, свързани със създаването на плакати за театрални или оперни спектакли?
Спомням си работата с различни режисьори, които са имали отношение към плаката – Крикор Азарян, Валентин Ганев, Стайко Мурджев... Със Стайко имам една смешно-тъжна история за създаването на един плакат. Оказа се, че парите за фотограф, дизайнер-плакатист, предпечат и изобщо всичко са едни и то срамно малко. И тъй като плакатът имаше силна идея, но се налагаше снимка – Стайко снима актьора с телефона си, изпрати ми компресираната снимка и от нея направих плакат с резолюция за печат. Плакатът стана страхотен, заради идеята, но до днес не мога да повярвам как се прави изкуство в България...

Вашият баща Слав Даскалов също е един от водещите български плакатисти. Какво Ви завеща той като знание и вкус по отношение на плаката?
Баща ми, Слав, ми завеща най-вече отношение към професията на художника и ме направи човек. Без да иска ме зарази със собствената си любов и перфекционизъм в работата си. За съжаление живя в неблагоприятни за развитието на изкуството времена – променливи и бедни. Неизбежно съм наследила и нещо от стила му – да има идея, да е чисто, графично и изпипано в детайл.



Учили сте японски и сте вдъхновена от японската култура. Японците имат силни и ярки традиции в плаката и графичния дизайн. Достатъчно е да споменем имената на Шигео Фукуда, Казумаса Нагаи и Икко Танака. Как тази култура ви въздейства?
Абсолютно съм влюбена в японската естетика и различно усещане за света, което се отразява в изкуството им. Това е, което ми остана от японската гимназия – доближи ме до тази култура. До ден-днешен сама се потапям в нея.Усещането ми на художник се доближава до тяхното - така ми идва отвътре. Близки са ми. Чувствам, че нещо дълбоко и необяснимо ме свързва именно с тази култура. От там съм. (Смях)
 
Правите и корици на книги. Последната ви е за романа “Белези” на Венцислав Божинов. Бихте ли разказали за работата ви по нея.
Да, прекрасно сътрудничество с писателя Венцислав Божинов и издателство “Рива”. Той много харесва работата ми като художник, аз - неговото писане. Така се работи с лекота. Идеята за тази корица ми дойде, още докато четях книгата – веднага я видях в главата си. Силно препоръчвам романа “Белези” и се надявам добре да съм си свършила работата за корицата – поне такива отзиви получих от непознати.


 
Разкажете ни повече за новия Ви проект WE ARE EARTH.
Темата за екологичните проблеми ме вълнува. Когато започна да гори Амазонската гора, разбрах, че има различни начини да помогнем и един от тях е да разпространяваме информацията. Казах си, че това е, което мога – да правя силни визии. Така възникна проекта WE ARE EARTH, който реализирах заедно с фотографа Милош Несич. Основната идея на проекта е, че каквото и да правим с планетата Земя, рано или късно всичко се връща към нас, хората. Затова и всички екологични проблеми са изобразени върху портрети на хора. Предлагаме визиите да бъдат използвани и разпространявани, за да достигнат до възможно най-много хора. Можете да ги видите на facebook.com/weareearthprojectinstagram.com/weareearth_project и на www.WeAreEarthProject.com



Какво може да променя изкуството?
Изкуството може да култивира хората. Всички, които се изразяваме чрез изкуство вярваме, че имаме силата да променяме - да възпитаваме, да докосваме хората, да ги провокираме, да пораждаме емоции. Чисто практично изкуството, в най-широкия му спектър, прави света по-красив, смислен и духовен.
 
За какво мечтаете?
Когато погледна към звездите, мечтите ми стават по-земни. Мечтая да съм здрава и да се развивам в работата си, колкото високо стигна. Детето ми да има хубав живот. Да се справя с всичко като творец, майка, съпруга, човек. Другото са стъпала по пътя.
 


Кои са важните за Вас артисти?
Тези имена се променят с мен самата. Първо се интересувах от старите майстори, после тези, преди мен, съвременното изкуство и хората, които са успешни днес. Следя ежедневно големите имена в изкуството на деня. Гледам в интернет, ходя на изложби по света, колкото мога. Но напоследък ми е още по-интересно да откривам нови талантливи, непознати творци. Да се учудвам колко необятен е светът и колко талант има в него. Едно от последните ми открития е японската арт директорка – Юни Йошида.

Каква е силата на плаката?
Трябва да вярвам, че силата на плаката е голяма, нали това правя. Напоследък обичам да си мисля, че влизайки в къщите на хората, по стените на дома им – плакатът става още по-ценен. Затова започнах да продавам плакатите си. И отзивът е голям, което ме радва. Иначе плакатът има много функции – пропагандата е основната. Но силата му е в това да привлича вниманието.



Кое е първото произведение на изкуството, за което се сещате с възхита?
Яйои Кусама. В гимназията имах достъп до японски книги и списания. Видях снимка на нейната стая в жълто с черни точки и огледала. Толкова ме впечатли, че тайно изрязах страницата и сигурно я пазя и до днес. Другият случай, при който бях абсолютно възхитена, е пред триптиха на Бош – “Градината на земните удоволствия” в музея Прадо в Мадрид. Познавах я добре от един голям албум вкъщи, но пред оригиналната картина се върнах 3-4 пъти. В старите учебници, по които учех като студентка в Академията, Бош беше споменат точно с две изречения – че е очевидно психично рразстроен. (смее се)
 
Какво искате да промените в този свят?
Много неща. С възрастта много неща ме дразнят и искам света да е по-добър. Правя каквото мога лично – да възпитавам вкус в хората, да давам урок на несправедливостта, да правя света по-красив с това, което умея. Сега се опитвам с последния си проект да събудя съзнанието на хората да се интересуват от екологията, да променят, ако могат, собственото си поведение. С работата си на художник се опитвам хората да разберат, че красотата е важна. Дразни ме незаинтересоваността, апатията, ниските ценности. Глупостта не мога да променя.


 
Ако имате 1 милион евро - за какво бихте ги похарчили?
Аз съм възпитана да не уважавам парите. Не ги ценя, когато ги имам, нито, когато ги нямам. Обичам свободата, която те ми дават, но не ги пестя и не гледам кое колко струва. Все пак бих оставила пари на детето си, ако мога... така направи и моят баща.






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н