РАВНОСМЕТКИ ОТ 1 ДО 12



За Кристиан Райчев и Богослава Петрова следващата учебна година в София ще бъде последната в гимназията. Предстои им да вземат решения за бъдещето си, но краят на лятото е време, в което те могат да погледнат по-обективно на безпрецедентната ситуация, в която те и учителите им се намираха на фона на извънредното положение по-рано тази година.

“Също както преди дистанционното обучение, ефикасността на проведения час зависеше най-вече от преподавателите, а не от изучавания предмет”, казва Богослава. “В дадени случаи (като например “Физическо възпитание и спорт“) учителите не могат да постигнат много, тъй като не разполагаме с необходимите съоръжения. Същото може да бъде отнесено към почти всеки друг предмет - химия и физика (липсва възможността за провеждане на експерименти), езици (ограничени шансове за комуникация и провеждане на дискусия в час, поради факта, че голяма част от общуването с един човек се състои във физическото му присъствие).”



Според Кристиан въпреки първоначалното забавяне около новата организация на часовете, учителите са успяли да се ориентират в новата обстановка и да докажат, че ученето от дистанция е възможно, дори и да не е перфектно. Процесът на промяна едновременно е повлиял позитивно на отношенията между учители и ученици, но е и подчертал неразрешените проблеми на образователната ни система.


“За много преподаватели от по-старата генерация беше трудно. Често в техните часовете учениците ставаха техни учители, технически сътрудници и т.н, за да може часът да бъде проведен (по-скоро да бъде отчетен за проведен)”, разказва Кристиан. “Въпреки че възрастта (и компютърната грамотност) беше фактор, всъщност основна роля играеше мотивацията на преподавателя, която съответно се предаваше и на учениците.” За него най-продуктивни са били занятията по литература, тъй като е имало стриктна седмична програма от страна на преподавателя на класа му. За известна част от учителите Кристиан е на мнение, че често часовете са просто преследване на хорариум, вместо работа, която асоциират с мисия.


За него най-голямото ноу-хау, което се е изисквало от учителите, е да могат да използват онлайн платформи като Zoom и Google Classroom. “Не мога да кажа какви затруднения е имало от учителския край на връзката, но поне по лицата им във видео чата можеше да се съди, че са се сблъсквали с трудности. И тъй като много от тях се научаваха да използват само една определена платформа и неистово се вкопчваха в нея, трудността за учениците беше всеки ден да влизат в десетте различни платформи и да проверяват всяка от тях за нови задачи. Мисля че за учениците много препятствия нямаше, само бяха нужни бистър ум и рефлекси, за да отговаряш на въпроси, когато си приготвяш закуска или си вариш кафе.”



Готови за иновативни решения

Според Богослава с новите подходи изкристализират натрупаните във времето грешки. “Едно от най-големите провинения на съвременната образователна система е именно липсата на "съвременност", на гъвкавост и иновативност. Вълната от COVID-19 нямаше да се превърне в "цунами" за много от училищата, ако още преди години технологиите бяха интегрирани в учебния процес.”


За нея дистанционното обучение е било дори още по-специфично от това на съучениците ѝ, тъй като извънредното положение я хваща извън България, в малък град до Берлин. Тя учи в Германия преди да се върне в страната по-късно през пролетта.


Какви са впечатленията ѝ от организацията там? “По немски език и математика ни бяха раздадени материали, по които да работим в рамките на около месец. Преподавателят по физика излъчваше уроците през канала си в YouTube. Задължителни присъствени онлайн часове всъщност нямаше, поне не и първите няколко седмици. Проблем с оценяването също не беше налице - съучениците ми се върнаха в класните стаи още в началото на юни и това до голяма степен улесни всичко. Образователните им институции не бяха по-добре организирани от българските - единствената причина учебната година да премине по-гладко беше подхода на властите към пандемията, средствата, с които държавата разполага (например от медицинска гледна точка), както и народопсихологията на немците - всеизвестно е, че в Германия правилата съществуват, за да се се спазват.”


Тя определя самодисциплината като най-трудния фактор за нея. “Осъзнавайки, че не ме грозят същите опасности като при присъственото обучение, често не намирах причина да изпълня задълженията си. Именно заради това всяка система, базирана на отбягването на провала, а не на стремежа към успеха, рано или късно се проваля.”

Това я води до по-глобални размисли за местната образователна система. “Естествено, подобни промени зависят от финансирането на учебните заведения, което от своя страна зависи от държавата, но нямам намерение да навлизам в политически теми.” От нейните впечатления обучението в повечето държавни училища в България все още се основава на принципа на упражняване и запаметяване. Все още е рядкост някой да може да отговори на въпроси като "Как?" и "Защо?". За нея това води единствено до положение, в което учениците не са мотивирани да учат, да се развиват и да разсъждават, а просто да изкарват оценки.


“В момента, в който страхът от провал изчезне като фактор (онлайн обучението предоставя много възможности за "минаване между капките") те бързо губят всякакво желание за участие в час. Когато целта на обучение е шестица в бележника, а не реално знание, то е логично едно дете да положи само толкова усилия, колкото се изискват да постигне желания резултат - в някои случаи тези усилия се ограничават до, например, копирането на информация от някой уебсайт или старомодното преписване.” Според Богослава на това може да се противодейства чрез въвеждането на методи, които стимулират самостоятелното мислене и достигането до собствени изводи. “Така в ума ни от малки ще бъде закодирано, че целта е да анализираме, създаваме и откриваме, а не да "минем метър" - и необходимостта от (само)измама ще се понижи.”



Близко бъдеще време

За Богослава сегашната ситуация засилва страховете да се върне в класната стая, но казва, че го голяма степен притъпява притесненията. “Като знам, че съм изпуснала голяма част от материала, докато съм била в Германия, се чувствам по-неподготвена от всякога. Всеки ден си повтарям, че тревогата е излишна емоция, която не ми помага. Опитвам се да се фокусирам върху настоящето, защото бъдещето винаги ще бъде несигурно, независимо колко размишлявам върху него.'"


След завършването на гимназията, Кристиан е твърде възможно да избере медицината като професионален път. “Всяка една професия носи със себе си тежест, или по-конкретно, отговорност. Струва ми се, че тази сфера в България е е във вечно сложна ситуация, така че няма да има по-удобен момент да тръгна по този път.”


Как влияе ситуацията на избора му, когато липсват специалисти в определени области и всички са подложени на стрес и очаквания? “Пандемията доказва, че медиците тук не отстъпват по нищо на тези по света, което може да се каже за малко професионални области. Една от хубавите страни на медицината е широкото поле за развитие, всеки може да избере дали да работи в клинична среда или научна, всяка от които, естествено, иска обвързване. Не знам дали ще имам гърба за тежестта ѝ, но съм сигурен, че искам да се занимавам с това.”




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н