Силата на колектива


Поредицата книги Роден край (2019) [Homeland] (изображения на кориците: Дафна Талмор, Хейли Лонгман, Ан Ерхард, Джеймс Паркин)

Седем години след заминаването си за Великобритания, за да учи фотография в Университета в Портсмут, Красимира Буцева вече сама преподава в University of the Arts London. Паралелно с това работи върху авторски проекти, в които си служи с фотография и видео, пише текстове за книги, списания и е сърцето и основната движеща сила на Revolv Collective – група артисти, която подпомага професионалното развитие на млади творци. 


Какво търсеше във Великобритания и какво намери досега?
Заминах, за да уча фотография, тази идея бе в главата ми от 16-годишна. Открих много повече - прекрасни приятели, с които работя в Revolv Collective и място, на което се чувствам приета, оценена и ми е удобно да мисля.


FORM, Seen Fifteen 2020, Ibrahim Azab

За работата ти са характерни политическите и историческите теми. На какво се дължи това?
На липсата на разговор за миналото в българското общество, в училище, в ежедневието. Все още няма национален и официален разказ за комунистическото ни минало. След две години далече от България в главата ми започнаха да се появяват неочаквани мисли и ситуации. Например приятелите от всевъзможни държави и етноси бяха шокирани от историите за комунизма, с които съм израснала, разказвани ми от майка ми и баба ми. Историята изведнъж ми стана страшно интересна, за разлика от тази в училище – цензурирана и набързо препускаща през (и всъщност изпускаща) периода на комунизма. Но пък точно тази история не просто разгръщаше животите на моите роднини, но и ми разказваше за времето, в което съм израснала и за настоящето – как едното е довело до другото и защо.

Как се зароди Revolv Collective?
Аз и Лина Иванова, която срещнах в университета, започнахме Revolv Collective през 2017 г. И двете виждахме, че има много голямо разстояние между изгряващите и успелите визуални артисти и не знаехме точно как стигаш дотам. Усещахме празнотата, която идва след края на висшето образование – липсата на колектив от съмишленици. Оттам тръгна утопичната идея да създаваме безплатни състезания, изложби и събития, които да формират общност от изгряващи визуални артисти. Това прерасна в алтернативни методи за преподаване и създаване на фотография. По-късно към колектива се присъединиха Ибрахим Азаб, Лукас Габелини-Фава, Виктория Луиз Дойл, Лаура Биволару и Александър Морант.


Снимка от работа на Хейли Лонгман, от книга от поредицата Роден край (2019) [Homeland]

Как подпомагате професионалното развитието на млади творци?
Работим с различни галерии, университети, както и независимо: в създаването на изложби, уъркшопи, лекции, дискусии, критики и портфолио ревюта. Фокусът ни е върху колаборативното мислене и колективната работа чрез изображения, както и върху създаването на зинове и фотографски книги. Сътрудничили сме си с Brighton Photo Fringe, University of Portsmouth, University of Brighton, University of the Arts London, Take Courage Gallery, Phoenix Brighton, Aspex Gallery, AMP Studios и Safehouse 1 London. В началото на 2020 г. показахме работата си като колектив в Seen Fifteen Gallery в Лондон, като изложбата беше придружена от дискусии и три уъркшопа – за правене на книги, за писане на фотографски текстове и за четене на фотографски изображения.
По-късно през годината организирахме онлайн портфолио ревюта за студенти, които завършваха през учебната 2019/2020; а преди около месец издадохме книгата Exquisite Futures, която включва колажите на 20 интернационални артисти, рефлектиращи върху пандемията. Направихме изложби и лекции на теми дом и идентичност, корени и пътища, фотографски скулптори и фотографски архиви.


FORM, Seen Fifteen Gallery 2020

Кои практики биха намерили почва в България и биха облагородили артистичната среда у нас?
Създаването на повече отворени покани за артисти и колективи, които да организират и навлязат в галерийното/музейното пространство не само с представяне на артистични произведения, а чрез събития, съвместни уъркшопи или дискусии. Повече галерийни пространства да дават възможност на колективите да се развиват, било чрез използване на самото пространство, било чрез финансова помощ. В Англия съществуват голям брой месечни състезания за артисти или колективи – разбира се, много от тях за изложби или резиденции, но доста приемат и колективно кандидатстване и реализиране.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н