СТИВЪН ЕЛКОК: "ХОРЕОГРАФ" НА ИЗОБРАЖЕНИЯ


Небесен архивен адвентен календар / Замислен, компилиран и проектиран от Стивън Елкок и Хю Хейлс

Ако сте имали късмета да попаднете на неговата страница във Фейсбук или профила му в Инстаграм, значи, подобно на стотици хиляди други, които го следят, познавате удоволствието от съприкосновението с изображенията, които той открива и споделя почти ежедневно. Стивън Елкок (Stephen Ellcock) не е нито куратор, нито художник, нито някакъв друг вид артист, но очеизвадно притежава онази деликатна чувствителност към изкуството, която е дар. Още по-ценното е, че кара ужасно много хора да се впечатляват от изкуство и да го откриват или преоткриват по лесен начин в ежедневието си. Самоопределя се като онлайн колекционер и “хореограф” на изображения, базиран в Лондон, който е и писател, изследовател, както и бивш професионален музикант и дистрибутор на книги, наред с още доста други неща. Към днешна дата прекарва по-голямата част от времето си в своя непрекъснато разширяващ се виртуален музей в социалните мрежи и отдели малка част от него за “Виж!”:

Kак се появи идеята за този виртуален музей?

Намирах се в доста лош период от живота си – бездомен, борейки проблеми с алкохол и наркотици, възстановявайки се от сериозно, изтощително заболяване - и приятели ме подтикнаха и подкупиха да си направя акаунт във Фейсбук, въпреки че дори не притежавах мобилен телефон, да не говорим за компютър или лаптоп, по онова време. В началото го намерих за изключително светско и досадно, но постепенно, след като се свързах с доста интересни хора, бях съблазнен и скоро започнах да инвестирам много време, а и пари в интернет кафенета. След като около година и нещо отбягвах прекаленото внимание, започнах да виждам огромния потенциал в използването на Фейсбук като уникален и мощен визуален форум, а много малко от хората, които „срещах“, го използваха по този начин. Веднъж щом почнах да публикувам изображения и осъзнах, че мога да компилирам тематични албуми, съдържащи над 1000 изображения, вече не можех да спра и, окуражен от отзвука, всичко оттам насетне се натрупа лавинообразно и в момента реално е превзело живота ми.

 

l’Araignée qui pleure, от Одилон Редон, 1881 г.

 

Какво е отношението ви към виртуалните музеи като цяло?

Дигиталната ера ни дава възможност да създадем ултимативния кунсткамер (специфичен вид колекция от изкуство, от немски - Wunderkammer или англ. Cabinet of Curiosities - бел.р.), съдържащ всяко възможно произведение на изкуството или текст, които някога са били създадени или написани, като също така ни предоставя и шанс да разглеждаме и подреждаме тези произведения във всяка възможна комбинация… Mултивселена от безкраен избор. И все пак, всеки опит за навигиране на този невъобразимо голям лабиринт без никакво усещане за посока или без филтриране или ориентир може да доведе до изгубване, разочарование и дори лудост.

 

Каква е целта?

Да направя всичко възможно да сваля Рая на Земята.


Karl Friedrich Schinkel, Кралицата на нощта, сценография за "Вълшебната флейта" на Моцарт, 1815 г. 

Рисунка на ръка, Hastakara Yantra, тантрическа рисунка от Раджастхан, XIX в.

 

Къде търсите и как споделяте?

Прекарвам всеки свободен час в ровене и тършуване из най-отдалечените, мрачни кътчета на Интернет в търсене на изумителни, особени, уникални или находчиви изображения. Откривам такива от много, много източници от цял свят - от най-известните и познати музеи, библиотеки, академични и научни институции до Tumblr, Pinterest, Flickr, блогове и т.н. Макар че притежавам голяма лична библиотека от илюстрирани книги и визуални материали, нямам достъп до скенер или свястна камера, така че, поне засега, всичко, което публикувам, е качено директно от Интернет.

 

Най-изненадващото, най-трудно откриваемото и най-отдалеченото във времето произведение на изкуството, което сте намерил за архива?

Откривал съм снимки и артефакти, много от които изумително изтънчени, сложни и красиви, датиращи десетки хиляди години назад във времето до най-ранните дни на човечеството. Сред тях моето, може би най-любимо произведение е това, което се определя като най-старата запазена каменна маска в света от колекцията на Музея на Библията и Светите земи, Париж (Musée de la Bible et de la Terre Sainte, Paris).

Намирането на изображения на изкуството от Африка, Централна и Южна Америка и Централна и Южна Азия, извън колекциите на големите европейски и американски музеи, все още е доста трудно за мен, поне като непрофесионалист. Има толкова много да се открие и научи от тези култури, че това може да е много обезсърчаващо. 


Тази каменна маска от преди керамичния неолит е от 7000 г. пр.н.е и е една от най-старите оцелели маски в света.


Утагава Кунисада, Япония, 1786 - 1865

 

Разкажете ни някоя интересна история от процеса на търсене?

Значителна и изумително голяма част от обектите, знаците и произведенията на изкуството, създадени от човешки ръце във всяка среда и от всяка ера, притежават метафизични връчки, които резонират универсално и непреходно…

 

Как избирате темите на публикациите си?

Макар че винаги следвам някаква грандиозна, много амбициозна, безкрайна сюжетна арка (известна само на мен) и бих прекарал безброй часове в сваляне, селектиране и, особено, подреждане на снимките, работя и спонтанно. Понякога перфектните или точните снимки сами се появяват или внезапно изникват, докато търся нещо друго. Откликвам на новините и актуалните събития. Има и скрит политически коментар в много от нещата, които публикувам. Това послание и коментар е по-скоро косвено и подразбиращо се, отколкото очевидно и открито.


Blühende Königin der Nacht, Барбара Регина Дич, 1706-1783


Léon Spilliaert, The Bather, 1910

 

Как си обяснявате интереса към архива?

Хората реагират на модели, а това, което правя, както във Фейсбук, така и в Инстаграм, в същината си е създаване на шаблони. Иска ми се също да мисля, че хората може би реагират на факта, че, като съпоставям и събирам изображения по този начин, се опитвам да изразя концепции, чието обяснение би отнело хиляди страници текст. Твърдо вярвам, че визуалните мисли могат да носят послание и да будят спомени.

 

Кой рови във вашия архив и какво търси там?

Изключително се гордея от факта, че сред хилядите ми приятели и последователи са хора от всякакви възрастови групи, среди, културни традиции и континенти. Пращат ми много съобщения, молби и въпроси всеки ден и докато получавам своя завиден дял от хейт и спорадични смъртни заплахи, преобладаващото мнозинство са безусловно учтиви и невероятно почтителни.

 

Хидрата, детайл от "Херкулес и хидрата" от Лукас Кранах Стари, ок. 1537 г.


Йеронимус Бош, Градината на земните удоволствия, централно крило, детайл, ок. 1503-04 г.

Кои онлайн архиви, реални галерии и музеи следите с интерес?

Редовно посещавам стотици уебсайтове, Tumblr страници и други, та би било обидно да отлича само няколко сред толкова много. Но, ако все пак трябва, бих казал, че любимите ми включват The Public Domain Review, Archive.org, Biodiversity Heritage Library, Internet Book Archive, Националната Библиотека на Франция, nemfrog, Bibliodyssey, Британската библиотека, Art Blart, Spencer Alley сред безброй други. Освен познатите места, любимите ми музеи включват задължително и Музея за история на изкуството във Виена, Националния aрхеологически музей в Неапол, Museum of Jurassic Technology в Лос Анжелис, Американския Folk Art Museum в Ню Йорк и музея John Soane в Лондон.

 

Японската художничка Яйой Кусама на 10 години, 1939 г.


Andreas Cellarius, детайл от Scenographia Systematis Copernicani Harmonia Macrocosmica, публикуван през 1660 г.
От колекцията на Планетариум и Музей за астрономия "Адлер", Чикаго

Kак си представяте бъдещето и развитието на вашия "виртуален кът"?

Надявам се да продължа по този път и да правя това, което правя, дали във Фейсбук, Инстаграм или това, което ще дойде след тях, с надеждата, че констелацията от изображения, които публикувам, и сложните мрежи от връзки, обрати и спомени, които се опитвам да създам, ще запалят искра в паметта, въображението и разбиранията на зрителя и ще му осигурят убежище от културно-политическия пейзаж, в който все повече преобладава негативизъм, тривиалност и безсмислена какафония.

Извън случайните беседи, работилници, кураторски изложби, книги, календари и обичайната бумащина, съм повече от щастлив да запазя относителната си анонимност и да огранича дейностите си до виртуалния свят. Със сигурност не възнамерявам да създавам реален музей, макар че, ако се намери някой просветен милиардер, благословен с безкрайно търпение и бездънни джобове, ще съм повече от щастлив да поговорим.

@stephenellcock

fb/stephen.ellcock

 

 


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н