СТРУКТУРИРАНАТА МАРИЯ ВАСИЛЕВА



Тя е изкуствовед, куратор, галерист, жена. Мария Василева е това, но и повече. Излъчва познание, дава посока. Винаги разглежда съвременното изкуство като част от общата културна история. Търси пресечните му точки със света, който обитаваме - както от локална, така и от глобална перспектива.  “Изкуството е страст, изкушение, наслада, но и оръжие срещу предразсъдъците, тиранията и отнемането на правото на глас”, казва тя. Затова се опитва да превърне и създадената от нея галерия “Структура” в място на свободния дух. В това ѝ помагат професионализмът, но и суперсилата да отстоява позициите си “въпреки консерватизма и тромаво протичащата демократизация на обществото, въпреки тържествуващата неграмотност и въпреки държавата, която върви с няколко десетилетия закъснение”. Напук на това обаче вярва, че ще дойдат по-добри времена и ни кара да мислим в тази посока. 


Личното Ви постижение през изминалата година? 
Галерията определено ми дава криле – поотслабнах, тръгнах на фитнес, намерих любим човек… Не е зле за една година, нали?
 
A професионалното? 
Да задвижа – финансово, логистично, концептуално - едно място в сърцето на града, което дава на хората надежда, че нещата у нас се променят. Чувам го всекидневно и го чета по усмивките на лицата. Задачата за тази година беше да покажем съвременно изкуство от най-висока класа – българско и чуждестранно. Направихме го, а никак не е лесно.


 
С какво успяхте да предизвикате мисълта на хората около Вас? 
Надявам се с това, че постоянството винаги води до промяна. Няма как нещата да се случват с еднократни действия и фойерверки. Както казва народът: „Нужно е кóпане“. Упорството в правилната посока се възнаграждава. Основният критерий си самият ти, но човек винаги трябва да се оглежда, да следи реакциите и да се опитва да бъде част от общото случване. Иначе остава ексцентрик. Това, разбира се, не е лошо. Моята нагласа обаче е по-алтруистична.
 
Какво ново научихте за себе си и за средата? 
С толкова много опит зад гърба си е трудно да науча нещо ново. За сетен път се убедих, че хората имат нужда от места като „Структура“ и не всичко е изгубено. За себе си разбрах, че независимо, че погледите са втренчени директно в мен, това не ме променя особено като характер. Суетата ми е в разумни и приятни граници.


 
Какво си представяте, че ще направите догодина? А след десет? 
За догодина вече имам съвсем конкретен изложбен план, по който работя. Така че годината е ясно очертана и пълна с добри проекти. Иначе не обичам да мечтая и да планирам дългосрочно. Опитвам се да остана в днешния ден, за да бъда достатъчно гъвкава да приемам всички новопоявили се промени и предизвикателства. Възможността от бърза реакция ми е нужна, ако искам да бъда адекватна на случващото се и дори винаги една крачка напред пред него.
 
Движението е.... 
…постъпателно. Вярвам в натрупването на знания, опит, познанства. Това, разбира се, не го прави непременно праволинейно. Отклоненията са част от процеса.
 
Какво предизвика сериозно раздвижване на мисълта Ви? 
Въодушевена съм от всичко, което се случва през последната година на художествената сцена – откриват се галерии, независими пространства, поп-ъп места… 
Има раздвижване. Всички са различни, някои оцеляват по-дълго, други – не. Енергията обаче е налице. Радвам се, че Националната галерия има нов директор в лицето на Яра Бубнова. Това е драматична промяна в мисленето и удар срещу отколешното статукво. Институцията ще бъде изведена от орбитата на шуробаджанашкия патриотизъм и ще получи международна видимост. Имаме сериозна нужда от това.


 
Какво успя да Ви промени и какво успя да Ви съхрани същата? 
Промени ме любовта, съхрани ме работата.
 
Най-смелата Ви мечта?
Както споделих, не съм мечтателка. Надявам се да имам възможността да правя това, което правя сега, по-дълго време.
 
Галерия “Структура” е на улица “Кузман Шапкарев” 19



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н