В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-ДОБРОТО ОТ РАЗПАДАЩИЯ СЕ СВЯТ



Ния Ценкова е завършила "Илюстрация" в Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", а в момента следва трета година живопис в Кралската академия по изкуства в Хага. Въпросът, на който най-трудно отговаря, е: "Защо го правиш?" Просто другите прекалено трудно могат да разберат отказа от "истинска работа" и професия, която върви със  сигурен доход. "Трудно е да го обясниш и сам на себе си, но то не пита", намигва Ния. Тя смята, че бъдещето си има достатъчно планове за нея, за да му натрапва своите очаквания, а всичко, което се случва в световен мащаб, може да бъде превъзмогнато. "Така че си пожелавам повече смелост и взаимност. Ние сме тези, от които зависи животът за нас и околните да е по-добър." Избира изкуството, защото смята, че то може "да направи разлика". 

Как би нарисувала себе си и своите връстници?
Човекът, който те познава най-добре, си ти самият, но малцина могат да се погледнат достатъчно обективно отстрани. Бих се нарисувала с маслени пастели заради комбинацията от мекота и наситен цвят, затворени в скучновата и еднообразна на пръв поглед, но изненадваща форма. Ключът при работата с тях са трансформациите и непредвидимостта. Те са и добра метафора за голяма част от поколението ми – стар материал с нов потенциал. За останалите бих избрала по-манифактурен подход. Например някакъв силикон. (смее се)

Кои са любимите ти артисти? Ако беше директор на голяма държавна галерия, какви произведения би закупила за нейния фонд?
Любими артисти имам много, но ако бях директор на голяма държавна галерия, не бих купила тях за фонда. Бих подбрала работи на млади художници, чиято кариера тепърва започва. Галериите няма да пострадат, ако започнат да купуват световно неизвестни имена. Именно това е свежестта, от която има нужда леко позастарялата им система.



Как ще опишеш на своите деца някой ден себе си и времето, в което си живяла на тяхната възраст?
Хаос. Някой ден ще има по-подходяща дума, описваща времето, в което се намираме, но когато си съвременник на дадени събития, трудно можеш да определиш към какво спадат.

Какви за твоите възгледи за живота, Вселената и всичко останало?
Животът, Вселената и всичко останало са приключение, търсене, намиране, изгубване и нарушаване на зоната на комфорт. Между нещата има връзки, независимо дали те са осъзнати. А флуидността на Вселената, духът на времето и неизброимите му парадокси са водещите сили на живота, съответно и на изкуството, което се намира във вечния спор кое имитира другото. В някои моменти осъзнавам, че всичко е много по-голямо от мен и се питам как мога да бъда полезна на обществото? Каква е ролята на един-единствен човек? Но например преизползването на ресурси е важно. Светът се разпада и трябва да вземем най-доброто от това! Ако не гледаме на цялата тази каша с хумор, не е на добре.



Как премина обучението ти по време на изолацията покрай COVID-19?
Изкуствата не са нещо, което може да се преподава онлайн. За мен именно физическият аспект е много важен. Стотиците платформи за изложби в интернет пространството, които наизскачаха по време на пандемията, пораждат смесени чувства у мен. Прекрасно е да се предоставят платформи за изява, но като че ли те станаха непроследимо много. В несигурността през последните месеци, ситуацията е доста объркана, когато става въпрос за образование. Все пак приспособяването стана бързо и опитахме да дадем всичко от себе си, въпреки че не ми се стори много от сърце. Не мисля, че имаше някакви плюсове, като изключим това да слушаш лекция в леглото рано сутрин. Имаше време за мислене и преосмисляне, но продуктивността не беше такава, каквато се очакваше. Особено тъжно ми беше за хората, които трябваше да се дипломират тази година и не можаха да го направят по начина, по който искаха.

Какво би променила в учебната система и методите на преподаване?
Учебната система е последното, което има нужда от промяна в момента. Но повече свобода и нестандартно мислене никога не са излишни.



С какво се занимава през лятото?
Това лято реших да опитам нещо ново и да увелича мащаба. Участвах в екипа, който рисува стенописите в църквата "Свети Дух" в Монтана. Заедно с родителите ми, също художници, и техни колеги изрисувахме близо 80 квадратни метра в продължение на месец и половина. Това беше необичайно и много различно място за работа, което ме изненада с потенциала си и преобърна възприятията ми за перспектива.




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н