Технобетонов сет

Братска могила / Technobeton

 

Ясен Марков е архитект и музикант, който неизменно върви с името TECHNOBETON - така се казва не само фирмата му, но и музикалният му проект. Завършва архитектура в Германия, където след това продължава да работи и преподава по специалността. Той е един от шестте български електронни артисти, които участват в мултимедийната инициатива Altitude Attitude на музикалната медия Fonoteka Elektrika, чиято цел е да представи шест емблематични символа на Пловдив чрез едночасови видеосетове, в които местата са преобразени от визуалния артист Петко Танчев и са заснети от земя и въздух от пловдивското студио Lyon Visuals. Те се разпространяват онлайн от настоящите и бъдещите носители на титлата Европейска столица на културата, а освен TECHNOBETON с тяхното озвучаване се заемат още българските диджеи sayulke, BORNE ALOFT, Laylla Dane, denitza, Julieta Intergalactica. Малко преди премиерата на неговия сет в мемориалния комплекс "Братската могила", Ясен разказва за връзката между техното и бетона, музиката и архитектурата, паметниците и историята. 

 

Кога и как любовта към бетона се свърза с любовта към техното?

Неосъзнатата ми любов към бетона и техното е още от детските ми години. Навремето баща ми разработваше технологии за високоякостни бетони и в гаража имаше всякакви мистериозни съставки: различни видове цимент, пепели, пясъци и т.н. Използвахме ги за специални “оръжия“, замервахме се с тях и ставахме тъмносиви. Беше доста забавно, поне за мен и моите приятели. А техното за пръв път го срещнах в мелницата на дядо ми в село Мало Малово. Там не влиза много светлина, воденичните камъни боботят в монотонен бас, навсякъде се вдига пушилка от смляното зърно. Аз заставах горе и се хипнотизирах, като гледах как житото изчезваше във фунията, за да мине между двата камъка. Години след това в Германия усетих същите тези емоции, когато тръгнах да ходя по купони.

 

 

Преподавате и теория на архитектурата. С какво най-силно се надявате да Ви запомнят студентите Ви?

Въпреки, че името звучи доста сухо и претенциозно, теорията на архитектурата би трябвало да бъде забавна. Както и проектите, които се създават на базата на точно тази FUNтеория. Хайде стига толкова скучна архитектура. Като си помисля колко ненужни и празни срещи, разговори и имейли се обменят покрай един архитектурен проект, ме побиват тръпки. А архитектурата трябва да вдъхновява, трябва човек да се усмихва, като види някой як детайл, пълен с истории, небивалици и мечти. Затова се опитвам на моите студенти да им внуша, че не трябва да са скучните архитекти от калъпа. По-добре да финтират действителността, като отидат в света на теорията, където всичко е възможно. Там е „time for not so seious“, но с труд от тези забавни неща често произлиза сериозна архитектура.

Конструирате ли музиката си като архитектурен проект и обратното - има ли музика в архитектурните ви проекти?

Не съм се сприятелил още с твърдения като „музиката е разтопена архитектура“ или още по-ударното „архитектурата е застинала музика“. Веднъж за една изложба пробвах да замразя аранжимента в софтуера, който използвах и да отлея визуалната композиция на интерфейса от бетон. Получи се някак си, имаше шоу, обектите се продадоха, но не открих магия в този процес, даже на места се поизложих. А иначе, дали е трак, микс, интериор или летище, всички неща, които правим в “Технобетон”, трябва да имат бетонена теоретична основа, върху която да се развие техно конструкцията. Това е може би общото между музиката и архитектурата за мен.

 


Сахат тепе / Julieta Intergalactica


Животът ви минава между България и Германия. Кои са най-абсурдните и луди музикални случки от живота Ви тук и там?

Когато бях втори курс и се учех да пускам музика, първо бях свалил една примитивна програма за миксване на име Silver DJ. Бях се пристрастил и постоянно си взимах огромния компютър-щайга “Пентиум 2” със 17-инчов дисплей с кинескоп по автобусите между Германия и България. Между другото тоя компютър го влачех и на всяко парти, където пусках. Изглеждах като счетоводител - по това време нямаше контролери, всичко се случваше с клавиатурата и мишката. Единият път шосето между Ниш и границата беше толкова разкопано, и автобусът подскачаше по него със сто. Като стигнахме в София, компютърът се беше разпаднал и процесорът се търкаляше в багажника под куфарите. Това беше и моментът,в който реших вече да пускам с плочи. Има и други луди музикални случки, но те са за по-тесен кръг от хора.

Какво беше основното предизвикателство при участието ви в проекта Attitude Altitude?

За мен мястото, където пускам музика, е определящо за това каква музика ще пускам. Не мога да правя изтренирани сетове и просто да пускам предварително избрани парчета. Най-хубавото усещане е, когато постигнеш синхрон между пространството и музиката. Това става сравнително трудно, но си заслужава, защото публиката го усеща и удоволствието от партито се мултиплицира. ПриAttitude Altitude предизвикателството беше да пробваме подходящата музика за това специално място.

 

Borne Aloft 

 

Какво е усещането от вашия сет в проекта?

Първоначално мислехме да направим цял пърформанс с костюми и хореография, но се оказа невъзможно, защото не ни позволиха да влезем вътре. Не ми хрумваше нищо и една приятелка ми каза да направя паметника в 3D. Така и стана. Докато моделирахме сградата, изведнъж се телепортирахме във виртуалния ѝ двойник, който бяхме създали - там започнаха да валят мелодии, бас линии, бийтове и ефекти. Когато излязохме на живо, се чувствахме малко като в софтуер, някаква компютърна игра, а този дъжд направи изживяването вече съвсем нереално.

 

С какво пускането пред паметник е различно от това в обикновен клуб?

По време на проекта разбрах, че този паметник е всъщност и крипта, в която са тленните останки на общо 126 участници в партизанското движение по време на Втората Световна война. Има и пресъздадени страховити сцени от Априлското въстание, Шипченската епопея, Първата световна война… Изобщо респектираща и наситена с история архитектурна субстанция, сред която няма как просто да диджействаш някак си, както в „обикновен“ клуб. Ето защо и създадохме специално музиката за това място. Сетът, просто формулирано, се състои от мистерия и енергия. Мистерията се отнася към историята: в зависимост от политическата ситуация тя бива тълкувана като добра или зла, но отговорността да я почувстваме и да разбулим мистерията е лична. Точно от там дойде и енергията. Сградата разказва за хора, направили саможертва в името на нещо по-висше от собственото си съществуване. Може би не съм прав, но такива саможертви не са особено популярни в днешно време. И може би абстрактната идея за себеотрицание, независимо от политически убеждения, религия и националност придаде по някакъв начин енергично звучене на сета.

 

Небет тепе / denitza 

 

Има ли любопитен факт за паметника "Братската могила", който научихте покрай инициативата?

Има. Не ни пуснаха да влезем в паметника, защото от дирекцията на Историческия музей бяха угрижени, че ще направим проект, който щял да бъде в разрез с идеологията на паметника. Нямаше никакъв диалог, а само увъртане и симулиране на действие чрез бездействие. В същото време не ги интересуваше, че сградата не прилича на нищо и е намацана с всевъзможни надписи и тагове. Бяхме много разочаровани и ядосани. Няколко дни преди нашия сет някой беше почистил паметника и премахнал голяма част от драсканиците. Не се разбра кой е, но ние много се зарадвахме, и благодарихме на незнайния добротворец.

 

Защо е важно да познаваме паметниците си?

Защото отразяват история. Да, историята е често пречупена от механизмите на пропагандата, но както при дигиталното ремастериране, ние можем да премахнем тези шумове и политически отенъци. Не е много трудно, обаче много хора се плашат или ги мързи да направят това усилие. Предпочитат да я забравят или да си я оставят да буренясва. А когато се замислим кои сме, в какво вярваме или ако някой ни зададе изведнъж въпроса, както Вини Джоунс питаше - „Whats your mission in life?, пускаме плочата с плоски заучени отговори, защото не сме се занимавали с историята си.

 

Младежки хълм / Laylla Dane

 

Имат ли паметниците срок за годност и подлежат ли на нови “едити” или “ремикси”?

На теория срокът на годност на бетона е неограничен - циментът увеличава якостта си десетки години, след като се е втвърдил. Може би един паметник би имал същото развитие, докато достигне статуса на вечна класика, ако не трябваше да мине през често пагубните състояния на културна ерозия. А културна ерозия има, когато „силните на деня“ нямат фантазия и желание да направят тези „едити“ и „ремикси“. Може би най-яркият пример за безхаберие и липса на политическа и културна зрялост или поне волята за такава беше идиотщината с демонтирането на паметника „1300 години България“. Когато учех във Виена, веднъж имах шанса да говоря с Волф Прикс от Kooп Химелблау. Когато казах, че съм от България, той разказа, че в началото на кариерата си са били вдъхновени между другото от точно този паметник за техните първи реализирани проекти, които стоят в началото на деконструктивизма и параметричната архитектура. Любопитен съм дали би казал същото за този бутафорен лъв на пиедестал, който сега се мъдри на мястото на стария паметник. Един паметник има винаги много начини за прочит, но трябва да ги открием. Сегашният прочит на паметника „1300 години България“ за жалост е на забравен хит.

 

Къде другаде бихте направили подобен сет?

Сетът беше за мен много специален, не само заради мястото, а и защото екипът от "Фонотека Електрика", заедно с техните партньори, дадоха всичко от себе си събитието да се случи по най-добрия начин. Така че да си изберат пак място - с тях бихме направили сет навсякъде.

 

Повече за Ясен Марков на: www.technobeton.fun и @technobeton

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н