"Уловена в кадри"


Яна Лозева е едва на 29 години, но отдавна е едно от най-разпознаваемите имена в съвременната българска фотография. В снимките й винаги има един тих и мек уют, сноп светлина, притаена емоция. Кадрите й понякога са като цели разкази, а друг път като незавършени изречения с дълги многоточия след тях. Родена в София през 1989 г., завършва "Фотография" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". През 2013 г. издава книгата "Дълго лято" в ограничен тираж, а след това прави няколко самостоятелни изложби, последната от които бе "Ела при мен" през 2018 г.. Участва и в различни фестивали за фотография, нейни кадри се появяват в почти всички качествени печатни и онлайн издания, а неотдавна тя самата създаде независимото периодично списание за култура "СВЕМА", с което разбуни духовете сред печатните издания у нас. Говорим си с нея, запленени от способността й да улавя и да бъде улавяна от неповторими мигове на улицата, независимо дали тук или отвъд Океана.



Кога разбра, че фотографията е твоята специална дарба?

Когато бях на около 15, открих нещо, което ми носи смисъл. Това с дарбата не ме занимава.


Какво е да виждаш света в кадри?

Вълнуващо. Понякога това, че не можеш да запечаташ всичко, е много мъчително.


Кое е мястото, което те предразполага най-много да снимаш?

От Любимец до Ню Йорк, навсякъде, където се чувствам свободна.



На улицата всичко се случва непридвидимо. Ти чакаш ли да уловиш мига или по-често той улавя теб?

Все си мисля, че аз го улавям, но първо трябва аз да бъда "уловена" от нещо.


Най-големите изненади, които си откривала в собствените си кадри?

Странни или смешни засичания на части от тела, повдигната в кадър пола... Изненадвам се, когато се е получило много по-добре, отколкото съм се надявала. Когато е "подарък".



Последната снимка във фотоапарата ти е?

Портрет на Ива.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н