ВЕСЕЛА НОЖАРОВА


фотограф: Галя Йотова
 
От детството си Весела Ножарова помни най-силно “едни гравюри на Рембранд, дошли на гости в Художествената галерия на Благоевград”. Родена е там и израства в семейството на художници - сценографи, заради което прекарва по-голямата част от детството си в коридорите на различни театри. В момента има точно 20 (двадесет) години кураторски опит. Думата “куратор” обаче не е сред нещата, които е чувала или за които е учила, докато взима магистърска степен по история на изкуството в Художествената академия. Сред завършването си работи в различни галерии и пространства за изкуство, сред които са Съюзът на българските художници, галерия "Ирида" и "Ата" – център за съвременно изкуство. От 2003 до 2006 г. е програмен мениджър за визуални изкуства в Център за култура и дебат "Червената къща". Има много, много изложби в България, но и една в Истанбул, две във Виена и две в Белгия. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-ото Венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 г. – асистент-куратор на 11-ото Архитектурно биенале пак там. Съосновател е на кураторския колектив „Изкуство – Дела и Документи”, където с колеги развиват професията с каквото могат, а неотдавна “Жанет 45” издаде книгата ѝ „Въведение в съвременното българско изкуство 1982-2015”, която спокойно може да послужи като история на изкуството за начинаещи. В момента щастливо работи като куратор в галерия Credo Bonum и си мисли: “Кураторе, бураторе… накъде си тръгнал…”
 
КАКВО ЗНАЯТ И НЕ ЗНАЯТ ХОРАТА ЗА ПРОФЕСИЯТА КУРАТОР У НАС?
Днес хората много по-често чуват тази дума. Използва се доста щедро за много видове дейности, не само в областта на визуалните изкуства. Мисля, че малко хора знаят, че кураторът не просто има идея за изложба, но я прави (заедно с художниците), буквално от А до Я, което често включва и миенето на залата преди откриването. 
 
ВИЕ КАК СЕ ОКАЗАХТЕ ТАКЪВ?
Аз съм историк на изкуството, а курирането е едно от практическите приложения на тази много екзотична специалност. 
 
ПРАВИТЕ МНОГО ИНТЕРЕСНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО ОТ НАЧАЛОТО НА 80-ТЕ ГОДИНИ. КОГА И КАК СЕ ПОЯВЯВА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ? 
Кураторите в световен мащаб се появяват доста късно - в края на 60-те години на ХХ в.. В България ролята на куратори поемат млади изкуствоведи (и не само) в началото на 80-те години. Иначе това, което днес се нарича куратор, е версия на това, което у нас се наричаше комисар (по френски образец) - човек, който отговаря за една изложба или художествена колекция.  

„Въведение в съвременното българско изкуство 1982-2015”, ИК "Жанет 45”
 
НАЙ-ГЛУПАВИТЕ ШЕГИ ПО ПОВОД ПРОФЕСИЯТА, КОИТО ВИ РАЗСМИВАТ?
Е, навремето имаше много закачки с първите три, мръсни букви от думата. Някак звучеше много секс/иско да бъдеш жена куратор. Традиционните художници обичаха да се заяждат с нея, да хвърлят намеци, които би трябвало да ни поставят на място. 
 
КЪДЕ ТЪРСИТЕ ИЗКУСТВОТО И КЪДЕ ГО НАМИРАТЕ? КОГА ИМАТЕ УСЕЩАНЕТО ЗА НАХОДКА?
Понякога то ме намира. Иначе много често ходя да гледам работата на художници. Тогава усещам това, което се нарича КЛИК - има нещо тук, получило се е, има нещо свише, има божествена искра. Вълнуващо е. Днес гледах работите на 24-годишно момиче и мисля, че имаше КЛИК. 

КАК ВСЪЩНОСТ КУРАТОРЪТ СЪЗДАВА ИЗКУСТВО И КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА С АРТИСТА? 
Изкуството се създава от художниците. Те винаги са на първо място в моята работа. Никога не се опитвам да им казвам какво да правят, не се бъркам в работата им. Създавам условия, разговаряме, мислим заедно, давам им друга външна гледна точка, но не си играя на художник. Аз не съм художник и много държа на тази граница между моята работа и тяхната. 
 
НА КАКЪВ ЕЗИК СЕ ГОВОРИ С ПУБЛИКАТА И НА КАКЪВ С ТВОРЦИТЕ?
Това е един и същи език. Много се старая да не подценявам публиката. Тя има безпогрешно усещане за качеството на това, което ѝ се предлага. 

„Въведение в съвременното българско изкуство 1982-2015”, ИК "Жанет 45”
 
ИМАТЕ ЛИ НЯКАКЪВ КОНКРЕТЕН ПОДХОД ПРИ НОВ ПРОЕКТ, КОЙТО ОБИЧАТЕ ДА СЛЕДВАТЕ? 
Много се страхувам да не вляза в клише. 
Да не направя работата си прекалено предвидима и предсказуема. Затова оставям едни 30 процента на случайността. Това може да са случайни срещи с някой, непосредствено преди изложбата, когато този някой ми подхвърля идея или име, или ми показва собствената си работа и аз си казвам: "Ето това го искам в изложбата." За това, разбира се, помага и вродената ми леност, работната ми разхвърляност, която ме кара да не завършвам съвсем докрай проектите си, да не ги фиксирам педантично от самото начало. В някакъв смисъл аз подхранвам собствените си недостатъци, които играят понякога в моя отбор. 

С КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ВИ СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПРЕБОРВАТЕ?
С липсата на достатъчно пари, така че всички замесени да се чувстват комфортно. Но това не е проблем само у нас. 
 
НАЙ-ТРУДНИЯТ И НАЙ-ИНТЕРЕСНИЯТ ПРОЕКТ?
Българското национално участие във Венецианското биенале през 2007 г.. Огромно предизвикателство, в което не бях сама, имах толкова много подкрепа, дори звездите бяха на моя страна… 
 
С КОИ АРТИСТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИЛИ ЧУЖДЕСТРАННАТА СЦЕНА БИХТЕ ИСКАЛА ДА РАБОТИТЕ ТЕПЪРВА? 
Минах през периода, в който исках да правя международна кариера. Сега най-интересното е тук. За българското изкуство най-вълнуващото тепърва предстои. Тук има толкова много добри художници, които би било чудесно да имам възможност да съчетавам с други автори от цял свят. 

фотограф: Вальо Ченков
 
КАКВИ СА ТЕНДЕНЦИИТЕ В ПРОФЕСИЯТА ДНЕС ПО СВЕТА? 
Кураторската професия става силно професионализирана дейност. Има много добре образовани, много квалифицирани куратори. В болшинството си това са жени. Изложбите се правят с безпогрешно спазване на стъпките, от начало до край. Честно казано, ми се струва, че това ще доведе до един своеобразен край на тази професия. До постепенна загуба на характер и идентичност на тази дейност, която в зората си е била в ръцете на енциклопедични умове със зашеметяваща ерудиция. Сега изложбите започнаха да изглеждат толкова еднакви в Инстаграм. Вероятно остарявам, щом това ме дразни.  
 
АРТИСТИЧНИЯТ ПРОЕКТ, КОЙТО ВИ ВПЕЧАТЛИ НАЙ-СИЛНО ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА Е…
Много са, но казвам импулсивно и веднага изложбата на Алла Георгиева „Животът е песен” в галерия „Структура”. Не можах да се съвзема с дни. 

Алла Георгиева „Животът е песен”, куратор: Мария Василева
 
НИКОГА НЕ БИХТЕ НАПРАВИЛИ КОМПРОМИС С...?
Вероятно бих направила много компромиси, вероятно ги и правя… Понякога светва една лампа в главата ми, понякога е късно. Но както казва прекрасната кураторка, живееща в Белгия, Десислава Димова: „Ние все пак не държим червения бутон за края на света!”
 
 


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н