Един за всички, всички за Лондон



Точно когато Брекзит става реалност, Байрям Байрямали пренася образованието и живота си от Хасково в Лондон. “Преместих се във Великобритания по време на референдума - деня, в който гласуваха Брекзит. Спомням си, че всичко беше прекалено неясно. Започнах първата си сутрин с новината, че аз като един имигрант не съм желан тук. Не знам дали имаше колебание дали да остана, може би страх и срам от това, че бях тук точно в този момент.” Минувачи разпознават, че е чужденец и дори го спират, за да попитат дали е добре. “Това ми даде някаква малка надежда, че има смисъл да съм тук.”
Спомня си първия си ден в града. Слънчев и прекаран в Tate Modern. “Като всеки нов лондончанин. Бях толкова вдъхновен от всичко около мен и си мечтаех да работя някой ден в музея. В следващите месеци тази моя мечта щеше да се превърне в реалност. А на следващата година бях на стачка пред музея с други работници, които бяха уволнени заради финансовата криза, породена от пандемията. Не знам каква точно е поуката от тази история, може би това, че даже "мечтаната чужбина" има своите проблеми”, казва Байрямали, който в момента работи като координатор по образователните проекти към легендарната фотографска агенция Magnum.



Към тези проблеми той става доста по-чувствителен, откакто е в Лондон, особено на фона на пандемията и Black Lives Matter движението, които поставиха наново въпроси за колониалния аспект в някои музейни практики, подценяването на артисти на база пол, раса и етнос, финансовата стабилност на някои изкуства. “Възможностите тук да съм част от активистки групи, да участвам в протести и да съм политически ангажиран са много по-достъпни. Интересувах се от теми като права на имигранти, бежанци и етнически малцинства още в България. Идвам от турско семейство, което е преживяло т.нар. "Възродителен процес" през 1989 г. и насилственото преименуване. Пораснах с истории за онези времена и истории за миграция и тъга за родината, която е въвела асимилационни и регресивни политики.”
Казва, че миграцията от България към Великобритания по странен начин го е доближила до мислите на роднините му тогава. “Доста често си мислех как тези чувства на бездомие, отдалеченост от родината, обзетост от носталгията остават вкоренени в индивиди, изпитали ги за дълго време. Питах се дали тези чувства се пренасят от поколение на поколение и какви са начините да говорим за тях, така че да ни помагат да лекуваме раните. Затова и реших да започна да интервюирам роднини, политически затворници и български турци, преживели онези трагедии.”



След три години на изследвания и тридесет интервюта се ражда инсталационната изложба „Голямото завръщане”. Тя съчетава фотография, инсталация, звук и архивни документи. Тя “отваря врати” през лятото на 2019 г. в село Орешари до Крумовград, което се обезлюдява след напускането на турското население след т. нар. „Голяма екскурзия”.

“На място 150 ученици от страната имаха един различен урок по история. Концепцията беше развита, така че изоставеното село да играе ролята на музейно пространство. Локацията сама по себе си напомняше физически на случилите се събития, а останалите елементи подчертаваха нематериалния спомен.”

Историите на преместване покрай сложни политически процеси ни връщат обратно към основната тема. “Сега си отиват много емигранти - душата на Лондон. Тръгват си онези хора, които чистят автобусите, помагат със събирането на плодове и зеленчуци, грижат се за други в старческите домове, установяват свои културни центрове, обогатяват кулинарния живот и създават мултикултурната реалност в Лондон. Надявам се след време и след политическа активност на моите съмишленици, всичко това да се завърне, със своята пълна красота. Брекзит е реалност, но битката едва сега започва.”

 


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н