Животът като съвременно изкуство

 
фотограф: Боряна Пандова

Мартина Стефанова е от хората, на които понякога ти е трудно да им "хванеш спатиите". Просто е толкова дейна и активна, че е лесно да се почувстваш бавен и дори спрял, ако следиш всичко, по което работи. След 12 години в Москва, където завършва образованието си по печатна графика в Московския държавен университет по печата, специализира медии и анимация в Южна Корея и тъкмо, когато е приета в Central Saint Martins в Лондон, се озовава отново в България, където вече близо 10 години изследва активно сферата на съвременното изкуство. Тя е културен мениджър, съосновател и изпълнителен директор на Арт фондация ДОМА. Също така е и основна движеща сила зад проекта "квАРТал" и фестивала към него, който миналата година навърши пет години, откакто съживява творческия потенциал на онази част от сърцето на Стара София. Говорим си с нея, докато е на обиколка в Косово с третото издание на Autostrade Biennale, чиято цел е чрез съвременното изкуство и идеи да създава връзка между различни общности. Тя е там броени дни след представянето на първите дипломирани от "Нова творческа академия" - място, създадено като алтернатива на настоящите академични модели за обучение в сферата на художественото образование, където тя води курса по културен мениджмънт.

 
фотограф: Боряна Пандова
 
Работите по толкова много различни проекти. Кой е в момента на дневен ред?
Винаги всички проекти са важни и постоянно има някой на дневен ред. В момента бих извадила три - “КвАРТал фестивал 2021”, “Акви-Милано-София: ретроспективна изложба на Алцек Мишев” и “Sofia Queer Forum 2021: Roma Queer”.
 
Кои са най-ранните Ви детски спомени, запечатали първи трепети от картина, книга, музика или друго?
Като малка винаги организирах разни групи деца, давайки им разни задачки. Или правихме събитие с шоу програма и магьоснически номера, или се изучаваше старателно някоя хореографска стъпка, която да се покаже пред публика в двора, в който играехме. Друг път се подхващаше актуална тема и организирах всички деца на протест за нещо като увеличаване на сладоледите, повече почивка на море, а понякога се стигаше и до сериозни рисувани постери, които правихме вкъщи и носихме на истинските протести през 90-те.
Преломен момент в организацията на събития беше и първото ми такова през 2003-4, когато заминах на археологическа експедиция на границата с Русия и Казахстан в град Пенза, в резултат на която се организира пътуваща международна изложба със специална визуална идентичност и впечатляващи фотографии. Тя бе представена в Археологическия музей в София, обиколи много градове и вдъхнови темата за серия предавания по темата за Волжка България.


фотограф: Боряна Пандова
 
Какво се промени на сцената за съвременно изкуство у нас за времето, в което Вие сте активна част от нея?
Върнах се, защото видях, че споменът ми за 90-те години у нас почна да избледнява, тревата край летището започна да се коси, а на сцената вече имаше случващи се фестивали и млади хора, които не носиха диагоналки и дини под мишниците. Това ме мотивира и накара да се влея в процеса. За десет години работа сцената и най-вече гражданският сектор, част от който съм аз, доказаха, че въпреки условията, закостенялата към онзи момент работа на институциите и минималните бюджети за култура, тук съществува една много силна съвременна общност, която се учи да работи взаимно и успява да оцелее, доказвайки теорията за “балканското чудо”. Следващата стъпка е той да бъде силно институционално подкрепен, както се случи частично по време на пандемията, за да може достойно да се наречем европейска държава. Видимо се промени и градската част на територията на арт квартала в София “КвАРТал”, върху която работим с местните общности, организации, живущи, а и район Оборище като цяло. За шест години активна работа районът си възвръща все повече стария бохемски вид, множество нови малки местенца отварят врати, възстановяват се сгради, а скоро и повече пешеходни зони и улици в района. Хората казват, че не местата ни правят, а ние правим местата и съответно - средата, в която живеем.
 
Преди време споделяте, че много от нещата, които се опитвате да правите, са “на мускули”. Кои “мускули” заякват най-силно у хората в България, занимаващи се със съвременно изкуство?
Обикновено това е мозъкът, защото оцеляването в тази среда изисква много комбинативност. Но това трябва да се прекъсне и изравни със западните условия на работа, част от които сме и ние. 


фотограф: Боряна Пандова
 
Кои са съвременните артисти и събития тук и по света, които в момента най-силно Ви впечатляват с новаторски поглед?
Току-що посетих косовското Autostrada Biennale или биенале на магистралата между трите града Призрен, Пейа и Прищина. Проектите в градската среда и в сгради - емблематични паметници на културата, както и чуждестранните гости, определено допринесоха много за тези локации. Нямам търпение да видя догодина Manifesta в Прищина, Косово. 
 
Кои са особеностите на града, без които не можете и кои са онези, заради които бихте се разделили с него завинаги?
Градската култура, театрите, галериите, малките улички в КвАРТала, по които може да се загубиш и всички други малки или големи градски културни събития са тези, които ми липсваха най-много по време на пандемията. Без тези градски особености не мога. Шумът, мръсотията и неуредеността на един град - това би ме разделило от него. И въпреки това съм от хората, които предпочитат града.


фотограф: Боряна Пандова
 
Любимите начини за разпускане?
Пътуване плюс култура, а когато са заедно  - най-добре. Обикновено пътувам с приятели в чужбина на лов за някое културно международно събитие.
 
Трите неща, без които не тръгвате никъде?
Верен другар, доза любопитство и план, който може да се разширява по пътя.


фотограф: Боряна Пандова
 
Кога е най-трудно да следвате и да сте вярна на себе си и кога се получава от само себе си?
Старая се никога да не губя пътя си и дори когато не се движа, да лежа в правилната посока. От само себе си се получава, когато по пътя срещна съмишленици. Тогава и по пътя се върви по-лесно.

Интервюто е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на Fashion Days.






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н