Пространства София Към рубрика

HEAD FRAME SOFIA



Поговорихме си с Тодор Василев за изкуството на портретната фотография, усмивките на хората и интересните случки от бекстейджа. Двамата с Мария Якова стартират Head Frame Sofia, водени от идеята да предложат услуга, която да отговаря на съвременните нужди на бизнеса и хората, които търсят перфеткното допълнение към своето представяне, а именно професионално направен портрет.

Кой е Тодор и за какво се бори?

Тодор е идеалист-мечтател, а понякога и фотограф. Бори се да запази детето в себе си.

Защо избра именно портретната фотография?

Мисля, че тя избра мен, а не аз нея. Когато започнах да се занимавам с фотография, снимах различни жанрове, но най-голям интерес винаги намирах във фотографирането на лица. Открих, че снимането на портрети може да те срещне с много различни хора, с които иначе не би имал контакт в обикновеното ежедневие. Когато започнах да снимам, това ми помогна да преодолея много бариери в общуването, които често всеки от нас има.  Така с времето развих такива умения за общуване, които сега ми дават възможност да правя портрети, в които присъства идентичността на портретувания човек. И ето, че естественото продължение на всичко това е появата на Head Frame Sofia като услуга, даваща възможност на всеки да получи наистина добър портрет като перфектното  допълнение към личното си и професионално представяне.


Портрет на Диана Алексиева / interview.to

Добре ли е да познаваш хората, които застават пред обектива ти? Какви са те?

Винаги е добра идея да познаваш човека, който ще снимаш или поне да направиш малко проучване за интересите, хобитата и професията му. Това помага в първоначална фаза на една фотосесия, когато хората все още не знаят какво предстои и изпитват притеснение. За да направиш истински добър портрет, трябва искрено да се интересуваш от човека срещу теб. Снимам от професионални модели до обикновени хора с най-тривиални професии, които имат нужда от добри портрети.

Кое е първото нещо, което те впечатлява в лицето на един човек?

Най-клишираният отговор е „очите“, но не всеки път е така. Хората са толкова различни и интересни, че понякога вниманието ми може да е привлечено от друга черта на лицето – устни, нос или някакво изражение, на което съм станал свидетел. Така като се замисля, всъщност емоцията е това, което ме впечатлява. Обичам усмивките, винаги се опитвам да разсмея хората и да уловя искрена емоция.


Портрет на Михаил Христов

Какво никога не би снимал?

Страдание, война или някаква форма на насилие.

И какво никога не би ти омръзнало да снимаш?

Никога няма да ми омръзне да снимам обикновени хора, такива които не са професионални модели. Често тези хора не очакват, че може да изглеждат толкова добре на снимка и тяхната положителната изненада от крайния резултат е моето истинско удовлетворение.  

Черно-бяло или цветно?

Предпочитам цветовете. Страшно много обичам цветната фотография от 70-те и 80-те години.


Портрет на Ваня Ананиева / Езикови училища "Интелект"

Разкажи любопитна случка свързана с професията ти?

Преди време трябваше да снимам от доста висока гледна точка и наличната стълба се оказа по-ниска. За това се наложи да я поставим върху импровизирани предмети. Докато бях горе (около 3 метра височина), някой започна тревожно да подвиква нещо от сорта на „ей!, ей! ...“. Докато се обърна да видя какво става вече беше спокойно, но ми направи впечатление, че необичайно много хора държат стълбата. Когато слезнах, след като направих кадъра, ми казаха, че стълбата не е била добре укрепена. Тук е моментът да благодаря на хората от екипа, че това не беше последния кадър в живота ми. Може да видите бекстейдж от този ден в инстаграм @todor.a.vasilev

Любимият ти кадър е...

Следващия, който ще направя. Обичам работата си, ако въобще мога да я нарека работа.

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н