Не се страхувай, докосни ме



„На 20 години си мислех, че знам всичко за любовта, за това как трябва да изглежда една здравословна интимна връзка, за това как функционира желанието. Сега, 20 години по-късно, след всичките опити и премеждия, които съм имала, всичките ми тогавашни представи постепенно изгубиха своята категоричност и с течение на времето станаха все по-сложни и обезпокояващо противоречиви. Като отражение на това мое лично пътуване „Не ме докосвай“ е художествено изследване на човешкия копнеж и (не)способността ни да докосваме и да бъдем докосвани, да установяваме контакт.“ Тези думи на румънската режисьорка Адина Питилие са достатъчно основание да посетим поне една от прожекциите на „Не ме докосвай“, които тръгват из родните киносалони през февруари.



Друга съществена причина е българската следа в лицето на обаятелната Ирмена Чичикова и екипа от родни професионалисти под копродуцентството на Мартичка Божилова („Агитпроп“). Освен това, миналата година лентата бе отличена със „Златна мечка“ на кинофестивала „Берлинале“ въпреки противоречивите реакции на критика и публика. Тъй като, оказва се все още доста трудно да приемаме телата си и техните желания като сила, а не слабост. Трудно ни е да докосваме други тела без предубеждения, срам и вина, в свобода и със съзнанието до къде може да ни отведе това. Докосвайки другия, да се осмелим да достигнем до себе си в пълнота, в пъстрота, въпреки (или тъкмо поради) забраната за това.



"Не ме докосвай" са и думите, с които Исус се обръща към Мария Магдалена, която става първи очевидец на неговото възкресение (Евангелието според Йоан, 20:17 SPB). Но някои по-крайни библейски преводи и тълкувания обръщат Божията забрана в покана – „Не се страхувай да ме докоснеш“, защото когато не вярваш, няма по-добър начин да провериш от докосването, за да се убедиш.



Филмът е изследване, на границата между документалното и игралното, но и откровение, боравещо със стряскаща за някои искреност и непоносима за други дълбочина. Но докосващо всички сетива. Може обаче да ви се прииска да си затворите очите, да си запушите ушите, дори да ви загорчи… Но със сигурност ще пожелаете да докоснете нещо – съседа до вас, вратата на киносалона или някои по-фини материи и тела. И в този ред на връзки, съществува една позабравена деликатна свързаност между човешките ръце и сърце – с тях взимаме и даваме, докосваме нежно, с любов или нараняваме. Не докосваме. Но ако си мислите, че знаете всичко за себе си и желанията си, заповядайте на кино! Най-малкото, за да излезете (поне за малко) от зоната си на комфорт. А и да видите, че светът може да е различен от това, което си представяте – когато интимността с другия не е мръсно табу или проява на слабост, а начин да намерите другото си „аз“. А „свободата зависи от това колко несигурност можеш да понесеш", както споделя за докосването си с филма актрисата Лаура Бенсън.




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н