КИНО КАТО НА ЖИВОТ


фотограф: Боряна Пандова, за София Филм Фест

Правилният израз, ще кажете, е “живот като на кино”, но когато говорим за великата полска режисьорка Агнешка Холанд*, нещата се преобръщат. Тя самата казва: „Целта на живота ми не е успеха. Имам огромно желание да общувам с хората, да говоря чрез филмите си за това, което ми се струва важно в даден момент.“ **

Тя се потапя в киното през 70-те и 80-те години, точно когато то се превръща в авангард и разкрива на социолозите и политиците брожението на обществото. Подобно на всички режисьори около Анджей Вайда, и тя се нарежда сред авторите на полското “кино на моралното безпокойство”. Да гледаш филмите ѝ си е своеобразен урок по история, по живот, по общество. Още вторият ѝ филм - телевизионният Sunday Children от 1977 г. е с остра социална тематика, свързана с осиновяване без законови основания. Следват го едни от най-важните филми на онова време “Провинциални актьори” и “Треска. Историята на един снаряд”.

Военното положение, въведено в Полша, я заварва в Швеция и това ѝ коства раздяла със семейството и съпруга ѝ, но макар и трудно успява да вземе дъщеря си при себе си в Париж. Емигрантският живот преобръща нейния поглед към историята в следващите ѝ филми: “Горчива реколта” е за еврейско момиче, скрито в селска къща (номиниран за чуждоезичен “Оскар”), “Да убиеш свещеник” разказва за убития от капитан на полските тайни служби отец Попелушко, а сценарият на “Европа, Европа” получава номинация за “Оскар” и го превръща в американски блокбъстър с историята за еврейско момиче, попаднало в елитна нацистка школа.



фотограф: Боряна Пандова, за София Филм Фест

Това отваря на Холанд широко вратите за киното в САЩ, където тя прави още редица успешни филми като “Тайната градина”, “Пълно затъмнение” за Артюр Рембо, “Площад Вашингтон” по романа на Хенри Джеймс, “Третото чудо” за необходимостта от вяра във времето на рационалността, „Партитурите на Бетовен“ за мъката и възторга, които раждат съзнанието и талантът. В Щатите продължава да се завръща и след това, за да режисира отделни епизоди на хитови сериали като The Wire, The Killing и House of Cards.

Скоро след това за HBO Europe тя режисира и телевизионния филм за самозапалването на Ян Палах в Чехия “Горящият храст”, който се появява смразяващо кръвта скоро след случая със самозапалилия се във Варна Пламен Горанов и тук отново Холанд сякаш несъзнателно ни дава нов урок по история - история, от която не се учим и която се повтаря.

В политическа притча се превръща и филмът ѝ от Полша Ekipa, в който разкрива изключително детайлно политическите механизми. След това с номинирания за “Оскар” - “В мрака” отново ни връща във Втората световна война и историята на Леополд Соха, който скрива голяма група евреи в Лвов, рискувайки собствения си живот.

В стилизирания, екологичен трилър “Следи” - екранизация по творбата на полския Нобелов лауреат за литература Олга Токарчук - тя разглежда болезнените и противоречиви въпроси на съвременността: разделението на обществото, липсата на толерантност, всевластието на закона на по-силните, който не оставя място за слабите...

Три години по-късно, в „Мистър Джоунс“ Холанд напомня и за журналиста Гарет Джоунс, който описва Гладомора в Украйна през 30-те години на ХХ век. Тя пресъздава лъжите на пропагандата, както и смелостта на един човек, който иска да каже истината с цената на всичко, в името на истинската журналистика.



фотограф: Боряна Пандова, за София Филм Фест

В началото на тази година, по време на Берлинале Холанд представи и най-новия си филм “Шарлатан”, който отново проследява реална история за един чешки знахар-лечител, но филмът се превръща в своеобразна панорама на ХХ век, която започва от Втората световна война и минава през комунистическия режим, като се поставя диагноза на болестите, поразили Европа, с различните политически идеологии и движения, които се раждат в нея.

Явно Холанд с цялото си сърце вярва, че една от основните задачи е да ни научи, че: "Не може да изградиш нищо върху омразата. Не знам какво количество пясък би било необходимо, за да се запълнят рововете, които разделят хората днес. Но трябва да опитваме“.

 

* Агнешка Холанд ще бъде специален гост на тазгодишното 24-о издание на “София Филм Фест”, на който ще получи приза “ФИПРЕССИ 94 Платинум” и ще представи най-новия си филм “Шарлатан” след премиерата му на Берлинале през февруари.

** Текстът е създаден на база на информация от обстойния очерк на полския киновед Барбара Холендер за творчеството на Агнешка Холанд, публикуван на официалния сайт на Международната асоциация на филмовата критика ФИПРЕССИ.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н