Parental Advisory

кадър от сериала "Masters of sex"

Няколко постижения в литературата, киното и музиката, които не трябва да забравяме, тъй като са допринесли за разчупване на границите, провокация към консервативните настроения и прогресивна промяна в разбиранията ни за отношенията между хората и сексуалната култура.  
 
КНИГА: МАРГАРЕТ МИЙД – “ДА ПОРАСНЕШ В САМОА”


 
Изследването на американската антроположка Маргарет Мийд (1901-1978) е един от първите случаи, в които документална книга има широко влияние върху съвременните разбирания за интимността, съзряването, значението на индивидуалния опит в живота. А също така и върху баланса в отношенията между мъже и жени в обществото и семейството. “Да пораснеш в Самоа”, издадена за първи път през 1928 г., е цитирана като един от факторите в откючването на Сексуалната революция през 60-те години на ХХ век. Според Мийд “цивилизованият" свят има какво да научи от „примитивния". По същия начин книгата й е нестандартен мост между академичното и научнопопулярно писане. 
На български книгата излиза за първи път едва през 2016 г. в превод на Рая Караламбева и под знака на издателство “Ерове”. На книжния пазар може да се намери и още едно заглавие от нея - “Да пораснеш в Нова Гвинея”.
 
СЕРИАЛ: MASTERS OF SEX



Един от най-коментираните сериали в началото на 2019 г. е Sex Education, но е полезно да припомним още една позабравена поредица на близка тематика – Masters of Sex с Майкъл Шийн и Лизи Каплан, излъчван между 2013-2016 г. Макар и по силно фикционализиран начин, сериалът разказва за първи път пред по-широка аудитория за отношенията между учените Уилям Мастърс (1915-2001) и Вирджиния Джонсън (1925-2013), които провеждат поредица от иновативни изследвания върху човешката сексуалност от края на 50-те до края на 60-те години на ХХ век. В този период те изследват реакциите и сексуалните навици на 382 жени и 312 мъже. 
През 2013 г. Masters of Sex, базиран на биографична книга на изследователското дуо, получава “Златен глобус” за най-добър драматичен сериал.
 
ФИЛМ: АНДИ УОРХОЛ – BLUE MOVIE


 
Уорхол е свързван най-вече с творбите си в съвременното изкуство, но работата му като режисьор провокира не по-малки трусове в поп културата – Blue Movie от 1969 г., сниман в Манхатън на 16-милиметрова лента и с участието само на двама актьора, е първият случай в кино историята, в който не просто се намеква, а открито се показва сексуален акт. Очаквано, надхвърлящият два часа филм не получава широко разпространение. Уорхол отново намира начин да прескочи цензурата, като издава фотокнига с кадри и диалози от него. 
Заглавието на филма, появил се в разгара на хипи културата и Сексуалната революция, е препратка към начина, по който синьото винаги е символизирало порнографското и еротично съдържание – исторически, коренът е неясен, но има предположения, че е игра на думи с асоциацията на цвета с пуританското и кралското. 
Blue Movie остава в историята и като един от първите пълнометражни порно филми, но според някои критици той деконструира идеята за жанра и всъщност се опитва да постигне почти документален прочит на атмосферата на десетилетието. 
 
МУЗИКА: PRINCE – PURPLE RAIN


 
Лу Рийд и Velvet Underground вкарват непознато чувство на опасност и мистерия в рокендрола (с покровителството на Анди Уорхол), впоследствие Дейвид Боуи слага една по-шарена и концептуална обвивка на наследството им, а диско културата приближава хора от различни етноси и раси за първи път толкова близо на дансинга. Принс обаче е този, който пристъпва така границата, че провокира създаването на стикера Parental Advisory на музикалните обложки. 
Повод става текстът на Darling Nikki от албума Purple Rain (1984), а инициаторът на предупреждението – активистката Типър Гор, съпруга на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, която чува как11-годишната им дъщеря си припява песента. Оттам насетне стикерът преследва всички по-предизвикателни албуми в музиката и е един от добрите примери как подобни ограничения не успяват да ограничат по-рискованото съдържание.  




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н