ПРЕЖИВЯВАНЕТО СКУЛПТУРИ


снимка: Иван Димитров

Имахме щастието да видим представянето на албума на Иво Димчев в Пловдив - едно от събитията на тазгодишното издание на One Dance Week. СКУЛПТУРИ е музикален групов пърформанс, а песните от албума със същото име са гръбнакът на този завладяващ спектакъл, стоящ на границата между поп концерт и съвременен танцов пърформанс. Иван Димитров разказва повече за преживяването СКУЛПТУРИ
.

 

Ако си бил в Пловдив вчера, вероятно си бил на Капана Фест, но освен него в града на тепетата от известно време се помещава и One Dance Week. Вчера именно на този фестивал, който не спира да ни предлага едни от най-интересните съвременни танцови постановки, се случи едно чудо – първото представяне на първия албум на Иво Димчев. 

Световната премиера на албума беше през август в Националния театър във Виена, където се извиваха дълги опашки за билети. Както добре знаем, никой не е пророк в собствената си родина и Иво Димчев е далеч по-известен на Запад (а и по целия свят), отколкото у нас, където образът му е маргинализиран и той е представян най-вече като ексцентричен човек с хомосексуална ориентация. 

Иво Димчев ясно осъзнава това и е много бдителен към медийните си изяви. Почувства ли, че ще бъде залят от клиширани въпроси, незабавно отказва медийни участия. Което го прави толкова различен от повечето български артисти, които за нищо на света не биха отказали да се появят "по телевизора”. В книгата си „Лирика и педератуси” (бел. авт. педератуси идва от педерастки статуси във фейсбук) той директно казва какво е кредото му, когато сам ядосано се пита защо живее в България, вместо да живее на Женевското езеро? И когато въздъхва, задавайки си жестокия въпрос защо развява педерастията си в лицата на българите и си мисли, че така може да ги направи по-толерантни? 

Безспорен факт обаче е, че именно непримиримостта към културната и социалната среда в България го е направила това, което е – най-известният български пърформанс артист у нас и в чужбина. Причината, поради която той не е толкова медийно популярен у нас, е, че България е консервативна държава и пърформансът, така да се каже, тук не го бръснат за слива. Какво от това, че Марина Абрамович направи ретроспекция на творчеството си в МОМА? Впрочем дали редица дълбоко патриотични български културтрегери изобщо знаят какво е това животно МОМА? 


снимка: Иван Димитров
 

СКУЛПТУРИ обаче съвсем спокойно може да послужи като наръчник на младите театрали, артисти, писатели и изобщо на всички хора, които се занимават с изкуство у нас (а и в чужбина). Всичко е непретенциозно, но изпипано до последния детайл. Всичко е страшно естествено. Всеки жест, песен, акорд, намигване. А Иво Димчев е тотален перфекционист, който се отдава напълно на всеки нов проект, с който реши да се захване. 

Както той сам каза от сцената, занимава се с музика, защото му е приятно. Знае, че не е някакъв невероятен клавирист, но той и не иска да бъде. Той иска да бъде дете, което си играе с всяка нова играчка, която попадне в пръстите му. Да, може от време на време да се смее, а може и да ревне. Но такива са правилата на играта. Той композира песни, а след това директно влиза в студио и записва. Най-често с Димитър Горчаков, но не само… И се доверява напълно на хората, с които работи. Както трябва да се прави в театъра, киното, музиката и в живота. 

На сцената той се появи с червена кода, къси дънкови панталони, черни кецове, усмихна се, каза две-три думи и на момента спечели публиката с непринудеността си. Преди всяка песен разказваше нейната история. От време на време се впускаше в лирични монолози, като например как често си се представя като водопад. За разлика от своите сънародници, които прекалено често се представят за директори, па макар и на водопади… 

Хореографията беше минималистична и изчистена. Тя би могла да мине и за скандала за публиката, която не го познава като артист, тъй като имаше показване на женски зърна, на задни части, както и симулиране на сексуален акт. Но нима това вече не е правено в театъра хиляди пъти? Нима това е ново? Така че за какъв скандал би могло да се говори тук? Единствено за скандала на консерватора, който напуска спокойните и плитки води на старомодното изкуство, с което е свикнал. 


снимка: Иван Димитров
 

Аранжиментите бяха подчертано повлияни от трип хопа и музиката на осемдесетте като в същото време бяха белязани със същия минимализъм, който се срещаше и в хореографията. Към края на шоуто (защото това не е концерт, това е спектакъл от най-добър вид) Иво Димчев попита публиката дали да изсвири най-новото си парче, макар то да е още сурово и неизпипано. Публиката не се поколеба и за миг. Тогава той публично съжали, че е забравил кийборда, на който работи и който е достатъчно малък, за да бъде разнасян по целия свят, защото Иво Димчев не спира да пътува с изкуството си… Димитър Горчаков се оттегли за миг и пръстите на Иво Димчев зашариха по клавишите, а от устата му се разнесе гласът му, в който се долавяха както водопади, чучулиги, чапли и чайки, така и небостъргачи, планински хижи, влакови релси и самолетни двигатели. 

СКУЛПТУРИ е шоу, което е на световно ниво. Може би затова още не е съвсем ясно кога то ще дойде в София. Шоуто ще бъде показано в Букурещ, Лондон и редица други градове. Все пак Иво Димчев е най-пътуващият съвременен български артист. И това далеч не е плод на някаква случайност. Това е резултат от дългогодишна работа и  нечовешки перфекционизъм. А на сцената Иво Димчев е едновременно звяр, пойна птица, ангел, дявол, но най-вече е човек. Един човек, който не се срамува от това, че е човек, а в същото време е адски саморефлективен. Нещо, което все повече изчезва в днешния свят. 

 

Продължителност: 70 минути

Хореография: Иво Димчев

Изпълнители: Жордан де Шампс, Елена Араужо, Джаскаран Ананд, Паулина Щор

Текст и музика: Иво Димчев 

Музикален продуцент: Георги Линев, Sash & Blazh

На пианото: Димитър Горчаков


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н