БЕРЛИНИЯ

илюстрация: Borislava Willnevermadeit

 

Движение. Все това ни повтарят. Не се застоявай, движи се, повече движение, заседяването не е добре за кръста… Е, не е добре и за мозъка. Затова се раздвижихме нашир и длъж. Нашир, след като “Виж!” вече, освен на софийска и бургаска територия, стъпва и на пловдивска земя. С тази стъпка всичко, което имаме да кажем и покажем, ще стига до онези, които си го търсят с желание и интерес и в трите големи града. Всъщност градът като мерна единица вече отдавна не е нещо капсулирано и движението от и към него е постоянно, така че е добре да можем да пренасяме гледните точки на повече места върху страниците си. Нещо повече - растем и очеизвадно, както вероятно сте забелязали, ако не ни държите за първи път в ръцете си. Край на оправданията, че са нужни лупи, за да бъдем прочетени.

 

Разбира се, не се задоволихме само с толкова движение и развитие. Този месец сме решили да прекрачим още една граница - държавната. Избрахме си едно от най-знаменaтeлните места, които не само символично, но и на практика олицетворяват ползите от свободата да се местиш духом и телом, за да изразяваш себе си. Берлин. Този месец се навършват 27 години от онзи 9 ноември, когато Гюнтер Шабовски обявява край на ограниченията за излизане от ГДР и източните германци масово нахлуват при своите западни сънародници.

 

Не ни трябва кръгла годишнина, за да си припомним какво значат преградите, стените и тяхното падане, както и не ни трябват обезателно войните, за да оценим мира и свободата си. Понякога е полезно да си напомняме историческите крачки, които са били част от пътя ни дотук. Те са част от нас - от това, което имаме сега, и това, което ни предстои. Затова и малки участъци от Берлинската стена все още съществуват. Това е част от германската традиция за т.нар. Mahnmal - специална форма паметници, които имат задачата да напомнят за конкретно историческо събитие и да съхраняват спомена за поколенията напред. В Берлин влагат спомена във всичко, но той е и проклятие, което не трябва да се повтаря. Нещо, което ние тепърва трябва да се научим да правим.

 

Притегателната сила на Берлин е неописуема. Освен че е единствен носител на определението multi-kulti в Германия, той е и вторият най-населен град в Европа. Това включва много, ама много чужденци. Голяма част от тях - творци. А друга немалка част от тях - български творци. Поговорихме си с продуцента Стефан Голдман, журналиста Йордан Тодоров, фотографа Кирил Биков и художника Викенти Комитски и се опитахме да разберем какво ги е придвижило към Берлин и защо полетът на вдъхновението се е оказал по-плавен именно там, вместо у дома или някъде другаде по света.

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н