БЪЛГАРСКATA СЛЕДА В ИЛЮСТРИРАНИТЕ ИЗДАНИЯ

Традиции, утвърдени имена и примери от миналото много, но кой e добрият пример в света на художниците-илюстратори на книги в България сега? Направихме собствено претърсване, но все пак поискахме авторитетното мнение на художника, журналист и автор на книгата “Кратка история на българския комикс” Антон Стайков. Помолихме го да ни спретне кратък ориентир за тенденциите в илюстрирането на книги и българските имена, открояващи се през последните 50 години. Ние пък си поговорихме с трима от тях. Фокусирахме се върху конкретни издания, които не ни излизат от главите и очите вече доста време. Трудно ще ги подминете в книжарницата, а освен изключително приятни четива, илюстраторите са ги превърнали и в средства за естетическа наслада.

 

През XXI век на българския книжен пазар се появяват много преводни илюстрирани издания. Но и българската илюстрация се радва на качествени достижения на няколко поколения художници-илюстратори. Преобладават изданията за деца и юноши.

 

От класическите български илюстратори най-активен е Любен Зидаров (р. 1925) с нови версии на илюстрирани от него по-рано книги. Той е още по-свободен в изказа. На 92 годишна възраст се втурва в ново приключение – рисува съвременното продължение на Стивънсъновия разказ – “Силвър”.

 

Тоня Горанова (р. 1949) с виртуозните си акварели, Петър Станимиров (р. 1952) с чудовищната си работоспособност и Виктор Паунов (р.1957), съчетание на учител и творец, са между тези, които утвърждават качествата на средното поколение.

 

Ясен Гюзелев (р. 1964) е явление в българското изкуство на книгата. Неговите появи са знак за успех – “Алиса в страната на чудесата” (спечелила куп международни и национални награди), “Алиса в огледалния свят” (в по-светла гама, но също толкова магична), пропитата с мъгла “Оливър Туист” (издадена и от Уолкър букс). Най-нова е авторската му версия на “Пинокио”. Тя представя художника от по-различна страна – стилизирани ъгловати рисунки и изящни високи композиции – просветлени прерафаелитски видения.

 

Пенко Гелев (р. 1968) е особено активен през 90-те години с илюстрации, комикси и книжни корици. 2013 г. е премиерата на неговата фантастична интерпретация на “Вълшебната флейта”,която се радва на огромен успех сред критици, художници и читатели. Гелев е един от най-активните автори с илюстрации в стил фентъзи, комикси и детски книги.

 

Яна Левиева и Капка Кънева експериментират с възможностите на книжното тяло – за тях илюстрацията е неразделна част от книгата, която трудно може да бъде експонирана сама по себе си. Кирил Златков и Люба Халева боравят с техники и технологии, близки до изящната графика и доказват, че компютърната ера не е унищожила чувствеността и поетичността, съществувала още в началото на XX век в европейската илюстрация.

 

Ясен Згуровски, Юлиян Табаков и Аля Маркова работят с повишена цветност, цитати, импровизация и изненада. Талантлива птица от младите е и Борис Праматаров. Вдъхновен от страшното, маските и ужаса, той може да функционира с различни текстове, като набелязва тенденция за автономия и независима арогантност към текстовете дори на класически автори.

 

Радостно е, че по книжарниците могат да се видят различни подходи и почерци от художници от всички поколения. Това доказва жизнеността на българската илюстрация и през XXI век.

 

22 декември 2015, София

 

илюстрации:

Любен Зидаров (Илюстрация към Силвър на Андрю Моушън)

Ясен Гюзелев (Пинокио, Карло Колоди) 

Пенко Гелев (Приказка за вълшебната флейта, Юлия Спиридонова)

Юлиан Табаков (Блок №4, Зорница Христова, изд. Точица, 2015)

 

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н