ИГРИ И ЗАКАЧКИ

Отивате на кафе и се забивате в телефона си с чаша еспресо и фреш. Скролвате безцелно, за да убиете някакво време, докато си чакате компанията. Звучи музика, наоколо има себеподобни, но изведнъж осъзнавате, че на една от съседните маси група хора се занимават със строежа на средновековен френски град. Не, това не изглежда да е поредният пъклен план за криворазбран селски туризъм, нито са група странници от СИП по история на Франция. Някаква весела и усмихната компания се забавлява, строейки Каркасон - онзи стар средновековен град от Южна Франция, известен с величествените крепостните стени. Сещате се, че преди няколко седмици попаднахте на друга такава свежа компания в друго кафене, която се кикотеше, докато си разказваше някакви странни измислени истории за зайци и всякакви други приказни същества. Един колега ви разказа как гледал с изумление във влака няколко души да си умират от смях, съставяйки отвратителни изречения на английски. Какво им става на тези хора? 

 

 

Стават им настолни игри като “Каркасон”, Dixit и Cards Against Humanity. Te нямат нищо общо с онези, които всички масово познаваме, като “Монополи”, шах, табла, “Не се сърди човече” и от сорта, а са един доста по-развит вид - с различна насоченост, цели, правила, истории, категории и какво ли още не. 

В Канада, САЩ и дори Китай тази култура отдавна вече е толкова разпространена, че кафенета за бордови игри са съвсем обичайно явление. Там най-нормалното нещо е на съседната маса до вас баща и син да се подозират в шпионска стратегия, а някоя компания или цяло семейство да мъдри начини да спаси потъващ остров. Това е сякаш едно от най-популярните световни хобита в последните няколко години. На какво се дължи? Вероятно на все по-голямата нужда да осъществяваме контакт с хора в обществени или частни пространства, но без в него да има емотикони. А и това е лесен и забавен начин заедно с приятели или роднини да работите по една обща и ясна цел. 

 

 

“Настолните игри са лесен начин да разпуснеш, да се запознаеш с нови хора по непринуден начин и като цяло да се забавляваш. Те имат силен социализиращ фактор. С тях може да срещнеш нови хора, дори нови приятели”, казва Елена Дончева от Cosmos coworking camp. Там в края на март се проведе втори епизод на “Онова парти с игрите”, което съвсем успешно превръща събирането с цел парти, музика, танци и приказки в начин да откриеш и достатъчно ентусиасти за настолни игри без това да изглежда странно. Напротив. “От самото начало идеята ни беше да дадем нещо различно на хората. Вместо да прекараш поредната петък вечер в един и същи бар - играеш на игри, но не пропускаш и партито. Всеки път имаме различни гости, които пускат музика в бара. Докато чакаш да се освободи любимата ти игра или просто, за да разнообразиш, можеш да слезнеш в бара на парти.". В Бургас подобни сбирки, но без парти частта, се правят от близо две години под името "Вечер на настолните игри" и се организират от сдружение "Хамалогика".

 

 

Събирането с цел игра за някои е дори потребност. Колко често ви се удава възможност да завържете разговор с непознат по интересна и за двамата тема без риск да сбъркате нещо в комуникацията? Всички общуваме много онлайн и си мислим, че това ни дава достатъчно контакт с разнообразни хора, но всъщност малко по малко губим способността си да си взаимодействаме и да водим истински стойностни разговори, обсебени от малките си светещи екрани. 

“В големите корпорации по този начин дори се решават различни поставени проблеми, развива се работата в екип, различните отдели се запознават по един достъпен начин или се правят различни обучения на служителите. Позволява да развият фантазията, рефлексите, логическо мислене, координация, визуална памет, толерантност, спортментсво и не само”, споделя Иван Тодоров от ОЗИРИС (Организация за интелектуални развлечения и социализация), които освен множество сбирки за настолни игри организират и “Хексакон” - ежегоден фестивал за настолни игри, който се проведе в края на март в зала 3 на НДК. Според него, освен игра и контакти, тези събития дават възможност и да се изпробва дадено заглавие преди да решиш да си го купиш.

Вариациите при настолните игри са буквално неизброими. Николай Цеков от един от най-развитите и популярни сайтове в този бранш BoardGames.bg споделя, че дори и за специалисти в областта като тях е трудно да следят всичко и да зареждат на 100 процента новите продукти, които се появяват на пазара. “Разнообразието към днешна дата е по-голямо отколкото в света на компютърните игри. Основното разделение е между абстрактни (без тема и история) и тематични игри (които пък имат някаква конкретна тема), но има ужасно много (сред които и някои от най-популярните), които попадат някъде по средата”, казва той.

 

 

По думите му най-популярни са семейните игри като Ticket to Ride в различните си варианти, Small World, 7 Wonders, Discworld: Ankh Morpork, Sherif of Nottongham, които са със сравнително лесни правила и са подходящи за хора, които не са играли много. Имат стратегическа дълбочина, макар и не чак като при военните игри и подобни. Парти игрите пък са подходящи за големи групи, а правилата се разясняват за минута. Могат да се разделят на такива за малки компании като Love Letter, Coup, Citadels и Skull, сред които има игри с блъфиране и дедукция, както и за по-големи компании - със скрити роли, блъфиране и дедукция като Cards against Humanity, The Resistance, Avalon, One Night Ultimate Werewolf, Codenames, Mascarade, Saboteur. 

 

 

 

“Напоследък са модерни и игри с развиваща се история - например Time Stories и Pandemic: Legacy, където всяка игра зависи от развитието на предишната, но... ще ми трябват доста повече думи да го обясня.”

Един от недостатъците, заради които настолните игри вероятно все още остават малко встрани от интересите на по-възрастните хора, е езикът. Голяма част от от игрите са на английски и много, много рядко се превеждат на езика на по-малките пазари като българския. Но изключения има. “Принципно е трудно, понеже не могат да го правят преводачи - те няма да са наясно с механиките на играта и няма как да предадат правилата, а пазарът е много малък. Разбира се, не говоря за най-масовите игри”, допълва Николай. “Обикновено се превеждат игри без текст по картите или някакви супер сложни правила. Иначе нараства рискът някоя дреболия да обърка правилата на български, което се е случвало. Механиките често са непреводими или звучат нелепо на български… Малко като превода на Windows на български, който може и да помага на доста хора, но със сигурност пречи на всички, които не го ползват тепърва… Друго важно изискване е играта да има потенциал да се продава масово. Например "Игра на тронове" е преведена и популярна, но е сложна игра и откровено казано, ако имаше друго име, нямаше да има и една стотна от настоящата си популярност. В случая името на франчайза работи за нея и позволява да се преведе.”

Макар да е сравнително ново явление у нас, чийто бум започна преди около 2-3 години, все още е рано да говорим за култура на настолните игри в България. Николай обаче е обнадежден: “У нас вече е популярно хоби, което, за разлика от риболова, има шанс да забавлява и приятелите ви и понякога е прост начин дадена компания да се весели. Всички тези хора вече играят и с децата си, така че идва поколение, за което настолните игри ще са далеч по-познати, макар и не чак толкова, колкото компютърните игри…”

 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н