МУЗИ И МУЗЕИ

По повод 165 години от рождението на Иван Вазов най-представителното място, посветено на неговия живот и творчество – къщата-музей в центъра на столицата, беше обновенo. Но трябва ли все да чакаме някоя голяма годишнина, за да погледнем как съхраняваме и помним литературното си наследство? Всъщност в България литературни музеи не липсват. Почти всяко място, на което е живял или творил български литератор, е организирало експозиция за него. В много случаи обаче резултатът е по-скоро етнографска сбирка, отколкото съвременен литературен музей. И това съвсем не е единственият проблем. 
Изключително трудно се оказва и установяването на собствеността и стопанисването на някои от сградите. Един от най-печалните примери е къщата на Пейо Яворов на столичната улица „Раковска”, която до скоро имаше реална опасност да се превърне в пиано-бар. Това е семейното жилище на поета и Лора Каравелова и макар да го обитават само една година, в сбирката на музея присъстват ценни ръкописи, фотографии, първи издания, както и личната библиотека на Яворов. Въпреки че това наследство е важна част от националната ни история, то се съхранява в държавен музей, който обитава частен имот. До тази парадоксална ситуация се стига след съмнителни сделки и дълги съдебни спорове, в резултат на които в момента домът на един от най-значимите български поети е в окаяно състояние, а музейната сбирка се разполага само на втория етаж. Това е съдбата и на много други подобни сгради, които се рушат поради сложни съдебни процеси или откровената незаинтересованост на държавата. 
Литературните музеи у нас не са концентрирани само в София. При извънстоличните обаче често се появява друг проблем – липсата на богата музейна сбирка. Пример за обратното е родната къща на Никола Вапцаров в Банско. От получаването на статут на музей преди 60 години експозицията там е обновявана 4 пъти, като последният е през 90-те, когато по нея работи екипът на режисьора Въло Радев. Освен бита на поета, днес там може да се видят нагледно родословните връзки както в неговото семейство, така и на други известни бански родове. На чердака пък стоят имената на известни личности, които са посещавали дома на Вапцаров. Едно от най-ценните помещения е беседната зала, където се прожектират филми, автентични разкази на неговата майка, преведени на няколко езика. 
Хубаво е да не се ограничаваме и само до статичното експониране на документи и предмети от бита, а да търсим тяхната връзка с настоящето, защо не и с бъдещето. Ако това не се случи, няма как да очакваме, че литературните музеи ще се превърнат в обичайни маршрути за младите хора у нас и от чужбина. Добър пример дава къщата-музей „Петя Дубарова“ в Бургас, чиито екип организира литературен конкурс, както и творческа работилница за лауреатите от конкурса, които имат възможност да работят с утвърдени съвременни автори. Дейността на музея обаче сякаш не успява да постигне популярността, която би трябвало да има. Самият факт, че огромна част от по-младите жители на града дори не познават творчеството на Петя е красноречив. 
Необходими са повече усилия и по посока на дигитализацията. На страницата на Националния литературен музей (http://nlmuseum.bg/) вече са достъпни виртуални разходки из част от филиалите на музея в столицата (те включват къщите на Вазов, Яворов, Славейкови, Димитър Димов), а в момента тече и проект за дигитализация на част от архивния фонд. Въпреки това все още няма завършена мрежа от дигитални литературни музеи и фондове, която да даде цялостна представа за литературното ни наследство. Ако обаче оптимизираме системата от вече съществуващи музеи, въведем доказали се по света практики и обърнем внимание на мотивацията на хората, които работят там, литературните музеи могат да се превърнат в модерни комуникационни центрове. Това е шанс да говорим за темите, които ни обединяват и вълнуват от десетилетия, на езика на съвременния живот.

 

снимка: Георги Величков

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н