1987 > 1989: КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО



През ноември "Виж!" се връща с машина на времето през 1989 г. и си представяме как би изглеждал един наш брой, ако трябваше да го издадем преди 30 години. Предизвикателството да пишем сякаш се намираме насред ноември отпреди 30 години, но намирайки се насред октомври 2019 г. бе изпитание за всички автори. Надяваме се, че докато четете, ще си представите, че сте се пренесли там заедно с тях. 
------------------------


Дали някога ще гледаме на подобни филми не като на забавление, а като на документ на времето? “Криле на желанието” на 43-годишния режисьор Вим Вендерс разказва за двама ангела, един от които решава да остави крилете си и да се впусне в изпитанията на реалния живот на Западен Берлин. Независимо от движенията на героите в пространството, между видимото и невидимото, Вендерс изгражда изключително реалистична и трогваща история.



Остават ни още две години, докато това десетилетие приключи, но като че ли киното, особено европейското, става все по-ангажирано с духа на времето, с нашия Zeitgeist. Филмите обхващат същността на нещата, климата и течението на времето, надеждите, страховете и желанията. А авторите от германската нова вълна, която стана все по-отличима в почерка си през 70-те години, не правят изключение.
При Вендерс образите на героите и образа на Западен Берлин се развиват паралелно. Трудно е да се каже кой е по-голямата притегателна точка – нестандартните истории или нестандартната атмосфера.

Режисьорът ни насочва не само към хората. На него са му интересни и празните пространства, като че ли те определят града повече, отколкото го правят запълнените. Той знае, че когато има много за гледане и преживяване, картината е прекалено пълна, от “твърде много” се получава “абсолютно нищо”. Подобно на “Париж, Тексас” (1984), и тук Вендерс оценява и ролята на тишината. Все пак, какво искаш да покажеш в един филм, личи по това и какво оставяш извън него.



Съсценарист на историята е познатият най-вече като писател и драматург Петер Хандке, работил с режисьора и преди – Вендерс е продуцент на филмовия дебют на Хандке, екранизирал собствената си новела “Левачката” през 1977 г. Хуманизмът има постоянно присъствие в текстовете на Хандке, а една от книгите му е посветена на самоубийството на майка му – можем да предположим, че емпатията, с която подхожда към човека и страданията му, ще намери отклик и в следващите му творби.




За черно-бял филм, актьорският състав е доста цветен. “Криле на желанието” е с участието на предимно познатия на театралната публика Бруно Ганц, работил с Вендерс и в нео-ноар филма American Friends, също отдадения на сцената Отто Сандер, за когото това е първа запомняща се изява в киното, американската телевизионна звезда Питър Фалк като пародиен образ на самия себе си, дебютиращата френска актриса Солвег Домартен.

Кратко участие във филма прави младият австралийски музикант Ник Кейв заедно с групата си The Bad Seeds, които до този момент имат четири албума. В момента намират вдъхновение в сцената не на Мелбърн, Париж или Лондон, а на тази в Западен Берлин, може би по примера на Дейвид Боуи и Иги Поп, които са тук преди около десет години. Записват в студио близо до Стената, което през последните няколко години приютява други търсещи пътя си групи като Depeche Mode, Marillion, Siouxsie and the Banshees, вероятно познати на младите ни читатели.
Има нещо безвременно и напук на тенденциите, както във филма, така и в музиката към него – за съжаление, в индустрия, в която все повече се налага комерсиалното кино (надали този филм може да има американски римейк) и формата на триминутните песни, Вендерс и Кейв сигурно няма да се радват на същото внимание и продуктивност през 90-те години. Затова, нека да ги оценим сега.





Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н