2020 не ги спря


Фотограф: Михаил Мишев

....кой и как успя да реализира нови и интересни идеи въпреки сложната година и
безпрецедентните предизвикателства.


В името на българското дуо hug or handshake има известен хумор и непланирана ирония. И прегръдката, и ръкостискането изведнъж влязоха в различен контекст покрай пандемията. 

В същата тази 2020 те дебютираха с две песни и две стилни видеа към тях - Molten Dreams и Blaze of Sorry.

Зад групата са Антон Георгиев и Петър Трифонов, колеги в Американския университет години преди да намерят общи теми като музиканти и слушатели. Според тях ситуацията, в която те издават песни, без да могат да ги свирят на живо и да правят пълноценни планове за концерти, не е попречила твърде много на креативния процес.


Фотограф: Михаил Мишев

“Даде ни време да си стоим вкъщи и да тъпеем, а много често добрите идеи се раждат точно когато си стоиш вкъщи и тъпееш. Така че пандемията може и да ни е помогнала”, казва вокалистът Антон Георгиев. През 2021 г. ще чуем още няколко нови песни, които по някое време ще прелеят в дебютния им албум, продуциран от Симеон Лозанов (Monyx). В момента те работят и по серия от интерактивни видеа с Handplayed Productions, които засега описват като “мини-сериал”.


Фотограф: Михаил Мишев

“Както във всяко друго занимание, трябва да се балансират краткосрочните и дългосрочните цели. Затова и се стараем да ни е ясно какви са ни следващите една-две стъпки, но също така и да си определяме смели мечти”, казва китаристът Петър Трифонов, познат още от присъствието си в Bears & Hunters и Raja & The Band. 



“Иначе може да се демотивираш от малките препятствия, които на ежедневна база и сами по себе си могат да те излъжат, че нещата не отиват никъде. Обратното също е лесно, да си кажеш, че си голямата работа и да започнеш да не си толкова старателен.”


фотограф: Константин Мравов

Тази година Наталия Иванова, позната ни досега с журналистическата си работа, издаде първата си книга: “Човек с бинокъл”, под знака на фокусираното върху новата българска литература издателство Scribens.


Заглавието ѝ отива: Иванова често пише от позицията на наблюдател, предава събития и чувства от определена дистанция, която позволява повече точност и прецизност, по-малко сантименталност: “тротоарите не свършват никога / от плочките израстват блокове / във всеки съм живяла / в никой”. Стихосбирката, с малки изключения, обединява текстове, писани през последните три години. “И в този смисъл отразяват вълненията ми напоследък – как човек се справя с мисълта за времето, за преживяното и вече минало време. За онова, което никога няма да го бъде, също и за тревогата, за епохата, в която всички ние живеем.” 




До какви изводи я водят тези мисли? “Преди бях убедена, че не ми достига за някои неща, защото не успявам да се задържа достатъчно вкъщи, но сега разбирам, че това не е била причината. Просто има и много други зависимости – в какво емоционално състояние си, какви са вълненията ти, какво ти липсва и от какво имаш нужда, особено когато се налага животът ти да се промени толкова рязко и за толкова дълго. Опитах се да не мисля непрекъснато за това, че трябва задължително да оползотворя тези месеци, защото тази мисъл само създава тревога.”

Уединението тази пролет е провокирало доста нови стихове, но според нея е рано да се каже дали ще последва нова книга с поезия или завой към прозата. Идеите идват на вълни и в различни посоки. “Малко е странно, защото нямам пълен контрол над този процес.”

Дебютната книга на Наталия е сред номинираните за тазгодишната Национална награда за поезия „Иван Николов“.

 


снимка: Ива Димитрова

Във време, в което малките бизнеси са заплашени, книжарниците отварят и затварят, а дистрибуционният процес е често затруден, Йордан Д. Радичков направи нещо откровено странно: One Book Bookstore - пространство на ул. “Върбица” 8, в което за определено време се продава само по една книга, както и принтове на илюстраторите, работили по съответното заглавие. “Нямаш избор”, както гласи слоганът на мястото. Радичков, внук на писателя Йордан Радичков и автор на три сборника с разкази, започна с представянето на две заглавия: "Спомени за коне" от дядо му и малко известния роман “Чифликът край границата” на Йордан Йовков. Освен липсата на избор, в свежата концепция на мястото може да видим и липса на отчаяние от ситуацията. А и както пише Радичков в “Спомени за коне”: “Сгромолясалият човек се изправя в самотията си, сгромолясаната тишина също така се изправя постепенно.”


снимка: Ива Димитрова

Дани вижда One Book Bookstore като повече от ексцентрична идея. “Мисля и мечтая за по-добри времена, когато безпроблемно пак ще можем да се събираме свободно. И гледам на книжарницата като място за срещи, обсъждания, разговори, литературни представяния.” А какво трябва да притежава една книга, че безпроблемно да седи сама на рафта на книжарницата? “За да отговоря на този въпрос, би следвало да отговоря на въпроса какво прави високата и стойностна литература висока и стойностна литература. Ако говорим за критерий на селекцията, със сигурност това е литературата, която искам да представям. А именно - книгата, която оставя трайна следа в съзнанието на читателя, не го оставя безучастен, не може да бъде забравена след своя прочит и дълго след като затвориш страниците ѝ, тя те вълнува и те провокира да разсъждаваш върху нейните тайни.“


фотограф: Eva Keller

Рестрикциите промениха плановете не само на артистите в страната - тези извън България трябваше да адаптират работата си към дори по-тежък локдаун. В случая на художничката Жанина Маринова извънредното положение в средата на март я разделя от ателието и я провокира да намери начин да пренесе работата си за първи път в домашни условия. Тя описва годината като “феномен, хаос, промяна, ръбът на нервите и емоциите ни, един огромен бутон on & off.”


ONNO, screen print on transparent film, 180x130

Маринова е засега непозната в България, но работата ѝ уверено си проправя път в галериите за съвременно изкуство в Австрия. Родена е във Варна през 1994 г. Между 2013 и 2019 г. учи в Университета за приложни изкуства във Виена, а през тази година е трябвало да работи в Китай като гост на творческа резиденция.

Самостоятелната изложба Soft - Bound откри в галерията Rudolf Leeb тази есен, но новият локдаун ограничи възможността тя да бъде разгледана пълноценно - и все пак големите прозорци на заключената виенска галерия осигуряват пролука към нея. “Не мога да си представя да се занимавам с изкуство и да не бъда гъвкава във всеки аспект. Непланирането ме е научило да планирам по собствен начин. С други думи - адаптация. Като артист за мен годината изглеждаше като голямо изпитание, защото работя на големи формати, а нямах достъп до ателиетата и също така нямаше и как да печатам. Впоследствие започнах да рисувам вкъщи, на пода, като рисунките заемаха 1/3 от стаята.”


SWIMMING MISSION, diploma exhibition 2019, Kuenstlerhaus

Част от широкоформатните и ситопечатни работи, по които работи в домашни условия, намират място в новата изложба, а липсата на откриване я кара да се замисли за друг аспект от живота на артиста в момента - обмяната на опит. “Срещите и разговорите с артисти, куратори и колекционери са в основата на всяко едно откриване или арт събитие. Да, социалните мрежи ни дават огромни възможности и една изложба може да бъде видяна и онлайн, но никога не би могла да бъде изживяна, за мен това не е опция. За разлика от музиката, която е нематериална, визуалното изкуство има и тяло. Можем да разглеждаме хиляди пъти снимки на велики творби онлайн, но чувството никога не може да се сравни с посещаването на музей и съзерцаването на оригинала."

Повече за работата на Жанина на официалния ѝ сайт. 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н