БУКВАЛИЗЪМ


илюстрация: Илиан Илиев / behance.net/ilianiliev


Преди близо десетина години един от качествените седмични вестници имаше интересна притурка - плакат, в който редом с няколко застрашени от изчезване птици, включени в Червената книга, бяха наредени и букви като б, г, ж, з, ф, ч, ш, щ, ь, ъ, ю и я. Странна на пръв поглед комбинация, но всъщност съвсем смислена. По това време вече ставаше все по-демоде да пишеш на кирилица, особено онлайн, в телефонно съобщение или дори в мейл.

С времето нещата не се подобряват. Все по-трудно е да се обясни на подрастващите защо е важно да се изразяват не просто на български език, но и на кирилица. Съвсем друг е въпросът коя кирилица - руската или българската. Ако не знаете, разлика има. Има и доста хора, които са загрижени за българската кирилица и се опитват да я спасят от надмощието на руската, да я съхранят и дори развият чрез нови, удобни за ползване шрифтове.

Може да си мислим, че в напрегнатото и изпълнено с какви ли не грижи ежедневие това ни е последният проблем. Вероятно мнозина вече кръжат около тази мисъл, четейки тези редове, но всъщност много неща се крият в дребните детайли и от тях понякога започват големите промени. Писането и шрифтът са също начин да бъдем малко по-учтиви един с друг, буквално - чрез формата на буквите. Не си давате сметка, но те ни заобикалят - в книгите, учебниците, филмите, табелите, документите, субтитрите, упътванията за употреба (ако не са ИКЕА) и дори етикетите на така актуалната лютеница.

илюстрация: GLOW / glowgraff.com

И за да е още по-буквално всичко в този брой, който се оказа януаро-февруарски, се обърнахме към хората, за които типографията, или с други думи видът и формите на буквите, са призвание, страст и смисъл. Между тях вмъкнахме няколко артистични души, които впрегнаха мозъчните си вълни по темата.

"За българската кирилица" ни разказаха Кирил Златков и Борил Караиванов.
Кристина Костова ни показа шрифта й за хора с дислекция в "Порчети отва".


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н