Чувствителният читател Олга Токарчук

 
Фотограф: Jacek Kołodziejski
 
Шведската академия многократно е била критикувана за избора си на Нобелов лауреат за литература през годините, но през 2018 г. с полската писателка Олга Токарчук определено откри един от изкусните си победители. Това се случи само година след като Токарчук спечели и Man Booker International с книгата “Бегуни”, издадена в оригинал още през 2007 г. Струпването на тези събития се оказва голям глобален скок както за писателката, така и за полската литература. “Понякога се чудя как щеше да се развие животът ми, ако книгите ми бяха преведени на английски по-скоро”, шегува се самата тя. Българските читатели са късметлии, че отдавна имат достъп до преводите на нейните книги, а през последните години творбите ѝ, които гордо се поставят по витрините на книжарниците, вече излизат под марката на издателство ICU. Затова и все по-рядко се срещат запалени читатели, които да не познават поне една от тях (“Бегуни”, “Карай плуга си през костите на мъртвите”, Гардеробът”, “Правек и други времена”, “Чувствителният разказвач”, “Чудати разкази”) и да са оставали равнодушни към таланта, енциклопедичните познания, дълбочината, философията, ерудицията и чувствителността, с които писателката борави и преплита в различни жанрове, герои и истории. “Виж!” обаче разговаря с читателката Токарчук дни преди пристигането ѝ в София.
 
Вашата лична история с библиотеките започва с баща Ви, който е библиотекар. Как повлия това на начина Ви на четене и събиране на книги и как се разви връзката Ви с библиотеките от детството досега?
 
Вярно е, пълзях между рафтовете с книги и много рано се научих да чета сама. След това вече знаех, че всяка книга е някакъв различен свят, в който мога да вляза благодарение на четенето. Четях много и ненаситно каквото ми попаднеше. Всички професии, свързани с книгите, с писането, с четенето, винаги са ми се стрували най-съвършени, най-достойни. На 12 години исках да пиша книги и вече знаех, че ще се занимавам с това през останалата част от живота си. За мен библиотеката е нещо свято, макар да зная, че днес мнозина се лишават от хартиените книги и поместват библиотеките си във виртуалното пространство. Не и аз. За мен книгата си остава физически обект, осезаем. Представям си рая като Борхесова библиотека, където имам подръка всяка книга, която бих могла да си представя, дори все още ненаписаната. 
 
Илюстрация от книгата "Изгубената душа“ на Олга Токарчук
 
С книгите си имате възможността да пътувате из Полша и по света. Кои са най-удобните и кои — най-нестандартните “места за четене” на които сте попадала и къде предпочитате да четете самата Вие?
 
Въпреки всички тези пътувания, най-добре четях на село при баба. Там имаше много интересни места за четене — овощната градина и дървената маса със столовете, наредени под ябълковото дърво, застланата с одеяло полянка насред касиса, брега на реката, където се къпеха децата, остъклената веранда по време на дъжд, дори плевнята, пълна с ароматно сено. Не ми е добре да чета (и да пиша) в тропиците и въобще, чудя се на писатели като Джоузеф Конрад, които е трябвало да работят в толкова влажен и горещ климат. Веднага ми се приспива и всички мисли отлитат от главата ми. 
 
Като какъв читател бихте се описала и как се промениха читателските Ви навици през годините?
 
Чета няколко книги едновременно и съвсем не ми е трудно да се концентрирам. Преди да заспя, задължително чета поне десетина страници от роман или разказ, но не есета или нехудожествена литература. Трябва да е художествено четиво – без фикция умът ми не би заспал. Обожавам разказите. Смятам, че те са най-висшият вид белетристика, много труден за написване. Напоследък се върнах към гениалните разкази на Шърли Джаксън, обожавам също поляка Ивашкевич, Чехов продължава да бъде изключително актуален, а Борхес и Кортасар никога не остаряват. Много високо ценя разказите на Филип К. Дик. Когато пиша книга, най-напред събирам цялата възможна литература, свързана с темите и топонимите, които ще присъстват в нея. Всъщност, докато пиша, не се интересувам от нищо друго освен от това, което е пряко или косвено свързано с темата на писане. За съжаление, забелязвам, че с възрастта имам все по-малко време за четене следобед, докато пия чай, който неусетно преливаше във вечеря. Трябва да се върна към този полезен навик. 
 
 
Фотограф: Jacek Kołodziejski
 
Олга Токарчук е специален гост на първото издание на “Литературни срещи” на 10 и 11 юни в “Топлоцентрала”. На 10 юни от 19 ч. тя ще проведе разговор с писателя Георги Господинов, в който ще дискутират различни художествени аспекти на творчеството им, техните социални, граждански и политически позиции, като ще бъде отделен и час за разговор с публиката.
 
Превод от полски: Крум Крумов
 
 
 
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н