Предизвикателството да учиш нов език и как това ни променя


снимка: Soul Cinematic

Предизвикателството да учиш нов език и как това ни променя

“Както казва моят инструктор по плуване – няма какво да мислиш, всичко вече е измислено“, казва Тихомир Иванов, който заедно със Светослава Койнова, е учител по английски в Център за езици и култура “Парт Тайм”. “Тайната на научаването е ученето, а тайната на проговарянето е говоренето.“

От няколко години те се занимават и с клуба за разговори на английски English Meetup Club, а Светослава е и съоснователка на Jolly Kids– авторски програми за ранно чуждоезиково обучение на деца на 2-7 г.
Двамата преди това не само имат различни професии, но и опит със съвсем различни езици. Тихомир завършва унгарска филология в Софийския университет.


„Учих унгарски и за четири години успях да постигна ниво около С1/Advanced“, казва Тихомир. За него е незаменима възможност за опит езикът да се говори сред местните. „И задължително без притеснение – на всички им е ясно, че за теб езикът е чужд и дори ти се радват, че се опитваш да научиш техния „малък“ език.“


Когато човек е извън естествената среда на езика, Тихомир препоръчва упражняването и възриемането онлайн и посредством различни медии, но с уговорката: "Важно е да следиш  
редовно един-двама души, а не много различни хора, за да започнеш да ги имитираш естествено – така, както децата имитират родителите си. Що се отнася до унгарския ми в момента – не е силен, защото не съм го говорил от десет години. Но знам как да го възстановя, ако пожелая – вече е измислено.“

Някои съвети за изучаване на език са общовалидни, независимо дали става дума за „малък език“ или английски: „Често казвам на курсистите: „Английският ви е толкова добър, колкото вашата увереност, а не граматиката“. Всички, които искат да подобрят английския си, идват при нас с едни и същи думи – учили са месеци или дори години, разбират, когато слушат, имат някакво понятие от граматиката, но не могат да говорят и се притесняват. Винаги си мислят, че техният проблем е в неперфектната им граматика или речник. Всички грешат – проблемът им е в липсата на увереност. А когато човек е неуверен, е срамежлив, сдържан, мълчалив.“


Преди да се отдаде на английския език, Светослава интензивно учи нидерландски. „Ако усещаш музиката на езика, ако наистина искаш да го научиш, да го проговориш, да усещаш нюансите на синонимите и етимологията на фиксираните фрази, няма как да не успееш“.



снимка: Soul Cinematic

Светослава учи нидерландски в България в продължение на четири месеца, след което заминава в двуезичната Белгия, където взима сертификат за ниво B2. „Проговорих го почти веднага и никой не можеше да повярва, че съм учила само няколко месеца. Това не се случи, защото съм гений, а просто защото харесвах езика и наистина исках да го науча. Когато наистина харесваш един език, ти започваш да го живееш – слушаш музика, гледаш филми, четеш книги, търсиш хора, с които да си говориш, мислиш и дори сънуваш на този език.“

За нея най-подценявано в изучаването на чужд език е личното самочувствие в използването. „Ролята на преподавателите е да създадат позитивна и спокойна учебна среда, в която курсистите да разберат, че е окей да грешат. Звучи много просто, но не е съвсем така и изисква много специфични психологически подходи. Интересното е, че тази липса на самочувствие и желание за перфектност е много българска черта, която не съм срещала в чужбина. Чужденците като че ли много повече осъзнават, че езикът е инструмент, който ти служи за постигането на други цели, освен ако не си лингвист или преводач.“

Това не изчерпва местните особености. „Друг любим мит, който съм срещала само в България е, че ранното въвеждане на втори език води до забавяне развитието на майчиния език. Всъщност е точно обратното. Колкото по-рано се въведе втори или дори трети чужд език, толкова по-бързо се развива лингвистичният усет у децата. Примерно според метода, който развиваме, още на 3-4 г., изцяло под формата на игра, чрез забавления и песнички, те се научават да четат на английски чрез специален фонетичен метод. След това родителите им ни споделят, че децата използват логиката на четене от английския и така се научават съвсем сами да четат на български.“

Но независимо от методите, най-ценното е, казано на българо-английски, в „голямата картина на нещата“: „Когато растат в двуезична среда, децата свикват от малки колко пъстър и голям е светът, свикват с идеята, че Земята ни се обитава от различни култури, с различни традиции. Всичко това е богатство, а не повод за разединение.“

Ново начало, нов живот


“Говориш правилно, но не звучиш като българин. Опитай се да бъдеш повече като мечка”. Този съвет дава учител по български език на британския писател и пътешественик Уил Бъкингам, за да подобри произношението си. За него българският е едно от многото предизвикателства в живота му между различни страни.


Като учител по английски език Уил е живял в Пакистан, Китай, Индонезия, Миянмар, Гърция. Това означава, че всеки път, когато изучава нов език, това върви и с нова азбука. 
За първи път идва в България през 2006 г., а няколко години по-късно взима първи езикови уроци преди да предприеме по-дълго пътуване из страната. Моментално се впуска в дълбокото: началните си знания упражнява из малките градове и села в Родопите. “Установих, че често разбирам малко, после повече, а след един момент – нищо”, казва Уил, който често иронизира способностите си, но всъщност в детайли може да говори за впечатленията си, пътуванията из страната, приликите и разликите, които намира в народопсихологията на различните места, на които е живял. Преживяванията из планините и митът за Орфей вдъхновяват издадената и в България книга „Произходът на лирита“.



След известен период в Солун, Уил е от няколко месеца за постоянно в София и заедно с Хана Стивънс, също писателка и преподавателка, развиват уъркшопа по креативно писане Wind and Bones- начинание, което започва в Миянмар. “Една приятелка от България определи страната като “нация от импровизатори”. Така че може би това е подходящо място да импровизираме пътя си чрез този проект.”

Преместванията през годините означават, че той не владее никой от тези езици на истински добро ниво, но му помагат в навлизането в културите и мисленето на съответните общества. “Изненадва ме, че макар и да не е религиозно, българското общество е доста суеверно. Езикът на тялото има също така голям значение в обикновени ситуации.”


Към всеки език той има и индивидуално отношение. “Китайският ме караше да звуча някак самоуверено, а имам доста по-колеблива интонация на родния си език. Изписването на думите в бирманския е специфично, почти калиграфско, и когато го овладееш, това носи особено удоволствие.”



Какво тогава му носи българският? “Да говориш език, който всъщност не говориш добре, изтръгва от теб различен вид креативност да се оправяш в ежедневието. Имаш реалистична представа какво можеш и какво не, така че трябва да комбинираш знанията си, за да продължиш напред.” Сред последните мистерии на българския език за него е какво точно означава думата “айляк”, а търсенето на произхода и нюансите на значението ѝ дори скоро ще завърши в статия по темата.


Също така Уил Бъкингам в момента приключва редакцията по новата си документална книга, която разсъждава върху темите за живота на път, мултикултурността и срещата с различни реалности. Hello Stranger ще се появи през 2021 г. от Granta.

 

Непознатият език като лично изпитание



(снимка: Пламена Илчева)

„Последните няколко години се усещам, че изпадам в една комфортна зона без развитие и се чувствам умствено закърнял в някакви отношения. Имах нуждата от това да се предизвикам и да поразклатя малко стагнацията“, казва Хараламби Марков, който от няколко месеца учи шведски език в школата за нордически езици Nordstudeo. Има специално отношение към чуждите езици: той е автор на фантастика, като всичките му публикувани разкази до момента са написани на английски език. Какво все пак го е насочило точно към шведския от всички езици наоколо? “Имам чувството, че винаги са съществували силни потоци в живота, които са ме водили към шведския – дълбокото ми приятелство с една писателка от Швеция, красотата на природата, фактът, че The Cardigans е една от любимите ми групи. Все дребни моменти, които като капки се събират в едно цяло, на което не можех да остана безразличен.“

Как ще го упражнява оттук нататък остава отворен въпрос. „Демотивиращо е, че няма много възможности за практикуването на езика устно извън курса. Oще не съм развил навици да гледам или слушам шведски медии, но се опитвам да създам писмени контакти с говорящи. Все още има как човек да се сдобие с pen pals и като цяло се старая да чета колкото се може повече и систематизирано да практикувам лексиката“, казва Хараламби. „Ученето изисква много и дава много, защото всеки език е матрицата на цял един народ и разкрива един напълно различен начин, по който тече мисълта. Над какво пада фокусът, къде се крие гъвкавостта и приумиците – всичко това е вълнуващо.“

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н