Изоставени утопии с Данила Ткаченко


Бивш миньорски град, който е бил затворен и превърнат в поле за изпробване на бомби. Сградата на снимката е културният център, един от обектите за бомбандиране. Русия, Република Коми, 2014 г. Danila Tkachenko ©

 

Данила Ткаченко е роден в Москва през 1989 г.. С фотографията го среща случайността на едно съжителство. Започва да снима покрай съквартирантката си, но през 2014 г. талантът му му спечелва място в арт академията за фотография и мултимедия “Родченко” в руската столица, където изучава документалната страна на това изкуство и още същата година, когато е само на 25 години, печели първа награда от World Press Photo за своята поредица от портрети “Бягство” (Escape). В нея той показва хора извън обществото, избрали да живеят като отшелници сред природата. Докато в нея изследва причините за това хората да отпадат или изоставят социалните норми и системи, в другата си популярна серия “Закрити територии” (Restricted Areas) той критикува преследването на утопии и технологичния прогрес, довел до това. В нея той представя изоставени тайни военни градове и зони с ограничен достъп, които някога са били места от голямо национално значение, но днес техните сгради, машини и техника са реликви от миналото. През 2015 г. с нея печели наградата за фотография на Европейските издатели и първо място в категорията поредици на отличията LensCulture Exposure. Няколко години по-рано, когато посещава баба си в затворения град Озьорск, където са произведени някои от първите атомни бомби в СССР, се вдъхновява за друг свой много впечатляващ проект на име “Киселина” (Acid). За него се изправя пред невидимата заплаха на радиацията и използва прожектори със зелен филтър, за да изобрази места, заразени с радиация, която е невъзможно да бъде уловена или усетена със сетивата.


Каква беше причината да започнете да се занимавате с фотография?

Беше съвпадение. Наех апартамент с момиче, което беше фотограф и постепенно се заинтригувах от фотографията. След това реших да започна да следвам фотография и влязох в арт школата “Родченко” в Москва.

 

Как това се разви до визуално изкуство с документални елементи?

Докато следвах в “Родченко”, се запознах с различни медии и осъзнах, че фотографията ми пасва повече от всичко останало. Не разглеждах практиката си като документиране или симулиране на реалността. Гледам на себе си по-скоро като “композитор” на нова реалност. За мен фотографията е начин да създавам нов смисъл и интерпретации, а не средство да показвам света такъв, какъвто е. Използвам художествената призма като средство умишлено да манипулирам времето и климатичните особености, както и възможност да обединявам различни места в едно визуално пространство.


Паметникът "На завователите на Космоса", Москва, Русия, 2014 г. Danila Tkachenko ©

Бивши жилищни сгради в изоставен научен полярен град, специализиран в биологични изследвания. Русия, република Коми, 2014 г. Danila Tkachenko ©


Работата Ви изисква много подготовка и изследване. Приемате ли са за нещо като детектив с камера в ръка или сте по-скоро ловец на изгубени истории?

Може би е нещо по средата. Преди снимките, по време на подготовката на проекта, трябва да свърша много проучвателна работа. Точно като работата на детектива. Но никога не знаеш какво те очаква по време на снимките, дали ще можеш да направиш снимка, или ще трябва да отложиш “лова” за друго по-подходящо време.

 

Казвате, че всеки един от нас е склонен индивидуално да използва образи от миналото в името на настоящите си нужди или бъдещи цели. Какви са Вашите настоящи нужди и бъдещи цели?

Смятам, че се намираме в интересна ситуация на загуба. Хората са все по-малко склонни да вярват на всякакви утопии - религиозни и политически, каквито преди са участвали в оформянето на това бъдеще. Отношението към миналото също се трансформира. Днес държавата, в която живея, е в изолация., не само заради пандемията, но и в политически смисъл: свободата на словото е все по-репресирана, когато обществената дискусия е невъзможна.

 

Космически капсули за завръщане на астронавти и изследвателско оборудване на Земята. Казахстан, Къзълординска област, 2013 г. Danila Tkachenko ©


За книгата си Restricted Areas пътувате в търсене на места, които са били от огромно значение за технологичния прогрес и които днес са изоставени. Всички те сякаш показват забравени и изгубени надежди за бъдещето от миналото. Как според Вас ще изглеждат нашите изоставени надежди за бъдещето след 30 години или по-малко?

Всички предположение биха били единствено предположения. Аз съм фотограф и извода, който мога да направя от работата си, е, че големите утопични идеи са довели до огромни бедствия. Струва ми се, че човечеството все още не се е научило да си взима поука от грешките си и ни предстоят още много шокове, свързани с човешките амбиции и технологичен растеж.

Какво беше преживяването Ви в България?

Летях до София и бях посрещнат от руски колоездачи, които ме заведоха до хотел, близо до връх Бузлуджа (днес носещ името връх Хаджи Димитър - бел.ред.) и собственост на местни цигани. Станахме добри приятели с тях и разговаряхме всяка вечер. Хотелът бе напълно празен, тъй като бе извън сезона. Прекарах седмица там. Всяка сутрин ходех до обекта, заради който бях пристигнал (Дом паметника на Българската комунистическа партия). Стоях там седем дни от 9 до 17 ч. на едно място, близо до обекта и чаках да се появи дупка в облаците, за да мога да го уловя. Местно куче често се разхождаше и чакаше заедно с мен.


Паметникът Бузлуджа - бивша централа на БКП, България, Югоизточен район, 2015 г. Danila Tkachenko ©

Смятате ли, че хората говорят и мислят за миналото си по различен начин в различните страни, които посещавате?

О, със сигурност. Културният контекст е решаващ фактор в оформянето на отношенията спрямо света и времената.

 

Разкажете ни за някои от най-труднодостъпните места, на които сте били?

Често се сблъсквам с физически трудности, докато работя. Може би най-трудно беше, когато загубих всички ленти, които бях заснел за две години и трябваше да измина наново разстоянието от 15 хил. км. в различни труднодостъпни места. Беше с проекта “Бягство” (Escape). Това беше много силен удар. Но с времето осъзнах, че беше от полза - промених отношението си към трудностите.


Радиоактивен метал за скрап в Казахстан, облъчен по време на ядрени опити (2019) Danila Tkachenko © 


Инсталация на територията на заровено село в Украйна (2019). След експлозия в ядрена централа през 1986 г., огромна площ в областта е заразена с радиация, като някои села получават огромна доза и властите решават да ги заровят под земята. За снимката Ткаченко успява да определи с точност местоположенито на погребаните под земята сгради от селището и на мястото им поставя силни светлинни прожектори, насочени към небето. Danila Tkachenko © 


Проектът Ви Acid изследва невидимата заплаха на радиацията и останките от нейната употреба. Какво оборудване използвахте, за да се предпазите и колко опасно беше всъщност това за здравето Ви?

Опитах се да бъда възможно най-обезопасен. Избрах зимата за снимките, тъй като водата, както е известно, задържа радиацията и снегът беше допълнителен щит. Имах Гайгеров брояч, който да ми помага да определям нивото на опасност и използвах защитен костюм. По време на снимките използвах светкавици и прожектори, които заедно със защитния костюм често трябваше да оставям на мястото на снимките, заради облъчването им. Както знаете, радиацията е навсякъде в различна степен. Мисля, че накрая получих малка доза радиация, която може да се сравни с 30 полета от Ню Йорк до Москва.

Евакуирано замърсено с радиация село в Украйна (2019). След инцидента в Чернобил над 300 села биват изложени на високи нива на радиация и са принудително евакуирани. Жителите им са принудени да започнат живота си от нулата на ново място. Въпреки това някои от тях решават да се завърнат у дома с риск за здравето си. Danila Tkachenko ©  


Ядрена централа в Украйна (2019). Незавършен участък от ядрена електроцентрала с реактор VVER-1000. Строителството е изоставено във връзка с инцидент в друга електроцентрала. Тук е било доставено ядрено гориво, но така и не е използвано. Централата е вписана в книгата на рекордите "Гинес" като най-скъпата незавършена ядрена електроцентрала в света. Danila Tkachenko © 


Разкажете ни малко повече за Вашия процес на проучване? Къде и как откривате местата и историите зад тях? Кои от тях ви впчатлиха най-силно?

Основната част от работата ми е проучване и събиране на информация. Това отнема най-много време. Разбира се, най-напред използвам интернет за това, след което правя подготвителни пътувания, общувам си с хора, сформирам екип. Всяка история, с която работя, ме е изумявала по един или друг начин. Ако говорим за радиация, това е чудовищна небрежност. Стотици хиляди души в бившите съветски територии продължават да са изложени на радиацията, без дори да го знаят.

 

Проектите Ви (с изключение на “Бягство”) показват места, на които хората отсъстват, но следите от намесата на човешката ръка е винаги там. Какво ни показват снимките Ви за човешката природа като цяло? “Бягство” е точно обратното - той включва хора, които се опитват да избягат системите и обществото, в които живеем. Кой е изоставеният в този случай - ние или те?

Мисля, че тези проекти са за градския обитател - те отразяват подсъзнанието му. Хората в големия град могат да са по-самотни от отшелниците.


 Снимката от серията "Бягство", 2013 г. Danila Tkachenko ©

Снимка от серията "Бягство", 2013 г. Danila Tkachenko ©


Има цяла вълна от фотографи, които търсят да уловят изоставени места по целия свят. Защо това е толкова завладяващо?

Мисля, че фотографията е средство за потвърждение пред себе си и другите, че съществуваш, заради което стана и толкова популярно, че всеки има камера в джоба си. Когато си на изоставено място, можеш да изпъкнеш малко в тълпата.


 Снимка от серията "Бягство", 2013 г. Danila Tkachenko ©


Какво ви вълнува сега? Над какво работите или планирате да изследвате тепърва?

Сега ме интересуват колективните практики. Осъзнах, че за мен най-важно в изкуството е преживяването, който получавам, докато работя. Така че исках да се фокусирам специално върху създаването на преживяване и да каня хора в него. В момента приключвам колективен проект по темата за деколонизацията в един от регионите на Русия и планирам да продължа със създаването на колективни арт акции.


 Снимка от серията "Монументи", 2017 г. Danila Tkachenko ©

Снимка от поредицата "Монументи", 2017 г. Danila Tkachenko ©

Още за проектите на Данила Ткаченко:

www.danilatkachenko.com

F: www.facebook.com/d.tkachenko.studio

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н