ДЕЦАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ



Родителите обикновено се интересуват от безопасността и чистотата на мястото, в което смятат да оставят децата си през деня. Има обаче хора, които се вълнуват повече от нуждите на децата - да побягат, да се катерят, да скачат, да падат, да стават, да се посмеят, да поплачат, ако се налага, и дори да се изцапат на воля. Да гледат откъде точно идва и къде отива водата в чешмите, когато си мият ръцете след тоалетна, да се търкалят по тревисти пързалки, да се катерят около дърво, което се намира насред сградата и е скрито в мрежеста обвивка, която е хем трамплим, хем катерушка, да се хранят на безопасно проветриво място между вътрешния двор и улицата, да се плацикат в огромна локва по средата на сградата, която се намира под подвижен покрив и в слънчеви дни се огрява от естествената светлина навън. Звучи малко магично, но всъщност това са само част от специфичните особености в някои японски ясли, детски градини и предучилищни. А кое надделява там - опасенията на възрастните или нуждите на децата?


 
“Нашият приоритет е да създаваме пространства, които карат децата да играят и да се забавляват. Разбира се, че взимаме предвид функционалността и хигиената… Ако трябваше обаче да се фокусираме върху възрастните, които използват и посещават помещението, тогава ще ограбим децата - най-важните ползватели - от смислени преживявания и фундаментални спомени”. Така Таку Хибино, главен изпълнителен директор на компанията Hibino Sekkei, под чието крило е архитектурното студио Youji no Shiro, коментира пред Frame с кого се съобразвят на първо място, когато правят онова, в което са най-добри, за което получават безброй награди, медийни публикации и за което са търсени в цял свят - създаването на специализирани обществени и частни пространства за деца с образователно или комерсиално предназначение. 


 
YOUJI NO SHIRO на японски значи Дворец на децата. 
Опитът им е главозамайващ и само бърз преглед на портфолиото им е достатъчен да накара всеки с тъга да си припомни условията в българските ясли, детски градини и предучилищни. Тук става въпрос за наистина детайлно и обмислено използване на пространството - всичко е оптимизирано до максимум. Минималистичната обстановка оставя огромен простор за дейности и фантазии на децата. Цялата среда е превърната в средство за игра и учене чрез игра, а не само за прекомерното обезопасяване на ползвателите. 


 
“Децата попиват всичко, което видят, докоснат и чуят. Особено в днешната дигитално обусловена ера, трябва да подтикваме децата да имат истински преживявания: да докосват естествени материи, да усещат слънчевата светлина и вятъра, както и да се включват в игри, които един възрастен би смятал за малко опасни. Ясно е, че опитът ни като деца оформя хората, в които се превръщаме, когато пораснем - затова естествено, пространствата за най-малките деца трябва да осигурява колкото се може повече добри и позитивни преживявания”, допълва още Хибино. 
 
Лесно е да си представиш, че всичко това е възможно, когато става дума за Страната на изгряващото слънце. Японският остров винаги е изумявал останалата част от планетата с начина си на живот като цяло и е съвсем естествено всичко това да се възпитава още от най-ранна детска възраст. Все пак малцина са онези, които са успявали да разклатят лесно фундаментите, заложени в човека след така известните “първи седем години”. 


 
Youji No Shiro се появява през 1991 г. като крило на архитектурната компания от Канагава, основана пък още през 1972 г.. Студиото има в актива си над 350 пространства за деца в страната, а бройката до 2020 г. ще надхвърля 600 в целия свят. Част от статистиката им показва, че когато децата се хранят в удобна столова, която те често проектират да има свойствата и на външна тераса с повече естествена светлина и свеж въздух, апетитът расте. Доказателството - количеството изяден ориз само за една година в детска градина и ясла Hanazano в Окинава е нараснало 1,7 пъти. Друго проучване на детска градина OB в Нагасаки показва, че след тяхната намеса децата са започнали да правят 2000 стъпки повече на ден, което няма как да се случи, ако средата не предразполага към това.


 
НА КАКВО НАБЛЯГАТ YOUJI NO SHIRO В ПРОЕКТИРАНЕТО? 
- Екстериорът трябва да предразполага всички и в същото време да бъде достатъчно уникален, за да е забележителност в квартала; 
- Столовата може да учи децата на радостта от храненето, когато има достатъчно естествена светлина и свеж въздух; 
- Децата обичат да се крият и да играят в малки пространства. Тези места за полезни за онези, които имат нужда да се успокоят или да останат насаме;
- Инструментите за игра могат да бъдат навсякъде. Когато добавиш занимателна функция към обичайните пространства, децата имат възможност да измислят нови игри;
- Големите зали също са важни за социалните връзки, а когато са свързани и с двора имат огромен успех;
- Тоалетните помещения са по-често с отворени прозорци и се поставят в южната част на сградата, като осигуряват нужното лично пространство, но в същото време, вместо в обичайното мрачно, миризливо и страшно, са превърнати в забавно място, на което да отидеш с желание;
- Дворът - той просто е приятното място, на което да усетиш слънцето, вятъра, дъжда и природата въобще.


 
Друг впечатляващ пример от Япония е и детската градина в Токио, проектирана от TEZUKA ARCHITECTS, която миналата година взе международната награда Moriyama RAIC. Построена преди 10 години, тя има овална форма и следва методите на Монтесори, според които децата имат свободата да учат чрез собствените си открития. Aрхитект Такахура Тезука нарича концепцията си “носталгично бъдеще”. Той си представя времена, в които децата ще имат отново възможността да избират да играят естествено, без джаджи и екрани, което той реализира с помощта на напредничав дизайн. 
 
В ГРАДИНАТА няма катерушки, а вместо това цялата архитектура функционира като огромна площадка за игра. Децата могат да бягат, да падат и да се мокрят в безопасна среда. Овалната форма също има своето значение. “Всички се виждат едни-други. Няма усещане за център. Децата се учат да се държат равноправно с всички, как да бъдат част от група”, коментира той пред изданието Dezeen. 


 
ПОКРИВЪТ също се използва като площадка, а настилката е поставена около съществуващите вече дървета, които са обвити в мрежи и също са превърнати в места за катерене и игра. Идеята за овала идва от основното, което децата правят… да се въртят в кръг. Затова и откриването на градината и пускането на първите детски групи след завършването на проекта е емоционален момент. Тезука споделя, че всички се просълзили при мигновената реакция на децата, надхвърляща и най-смелите им представи - спонтанен бяг във всички възможни посоки. В покрива са вградени и детайли, наподобяващи люкове, през които минава естествена светлина в помещенията отдолу. Пет фигури канализират дъждовната вода и я превръщат в импровизирани водопади, които да забавляват децата, когато вали. Между помещенията няма стени, което създава и едно голямо жужене от гласовете на над 600 деца - звук, който се приближава силно до нивата на белия шум и е често срещан в природата. Идеята за тази особеност хрумнала на архитекта при срещата му с композитора и молекулярен биолог Цутому Охаши на почивка в Бали. “Така, както рибата не може да живее в напълно пречистена вода, така и децата не могат да живеят в чиста, тиха и контролирана среда”, казал му той. Е, кои сме ние, че да добавяме нещо към това в заключение… 

снимки: Toshinari Soga (studio BAUHAUS)




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н