Домът е там, където и другите творят


Teona Chanishvili, художник от Грузия

Три резидентни програми от три различни изкуства, които положиха основи на една тепърва развиваща в България сфера
 
WORLD OF CO 
съвременно изкуство
 
Месечните събития с участието на гостуващите на World of Co  съвременни артисти от различни краища на света са вече обичайна част от културните софийски маршрути. 
“Чувствахме, че има нужда такъв тип обмен да се случва именно в България - интересно място, натоварено със стереотипи, но с чудесен потенциал да бъде опознато”, казва Лидия Маджаров, основателка на World of Co заедно със Стела Каменова и Даниел Маджаров. “До този момент в страната нямаше мултидисциплинарна резиденция за артисти, която да фукционира целогодишно.”
В края на 2016 г. екипът започва работа по стартирането на програмата, а първата група художници, фотографи, писатели и скулптори идва през май 2017 г.. Това, че местната сцена е отделена от обичайните начини на финансиране, се оказва от специфичните ѝ черти. “Прави им впечатление, че има много независими арт пространства и организации, които са много дейни и че като цяло има платформа за развитие на най-разнообразни инициативи.” Всеки месец World of Co организира pop-up изложби с направеното от артистите по време на престоя им. Програмата събира както авантюристично настроени хора, които досега не са работили в региона, така и творци от български произход, които искат да преоткрият местната среда. 
графика на Salome Roodenburg

За организаторките позитивен знак е, че голяма част от гостувалите творци са се връщали в България и след това. “Все още продължаваме да поддържаме мултидисциплинарния фокус на програмата. Бихме искали да работим и с повече български артисти. Ще се радваме с нас да продължават да се свързват артисти, които имат специален интерес към България, но искат да реализират проектите си след теренни изследвания.” 
Тази година програмата ще посрещне сценографи, текстилни артисти, илюстратори, художници и куратори от САЩ, Русия, Ирландия, Англия, Китай и Мексико. 
От близо четири години важните разговори за литература често излизат извън центъра на София. Къща за литература и превод се намира в кв. “Изток” и ако мислите, че спокойните улици и междублокови пространства около “Латинка” са идеални да напишете книга, то някои правят точно това. 
 
КЪЩА ЗА ЛИТЕРАТУРА И ПРЕВОД
литература

 
През годините пространството е съдействало за гостуването и срещите на публиката с автори като Йосип Новакович, Гарт Грийнуел, Елиф Батуман, Мириам Ван Хее, преводачи като Хелле Далгор, единствената активна преводачка от български на датски, Ян Пул Хурнихс, който превежда на нидерландски, и други герои на литературата, чиято тежка работа често остава в сянка. 
“Сега, когато вече има разработен и добре функциониращ модел, се надяваме той да бъде разпознат от националните институции, отговорни за културната политика”, казва Яна Генова, която е в основата на дейността на Къщата за литература и превод. “Понякога творческите резиденции правят повече за присъствието на българската култура по света и за международните ѝ контакти, отколкото показните акции.” За нея приносът на творческите програми е принос към цялата българска култура и се надява, че ако моделът се разпознае като приносен, те ще привличат още по-големи имена. 
“Българските преводачи и писатели често гостуват на подобни програми в други страни, познават ползите от подобен престой. София изоставаше по отношение на литературното си гостоприемство към световните писатели и преводачи. Сега, с развитието на резидентската програма и Софийския международен литературен фестивал, наваксва пропуснатото.”



Каква е най-честата обратна връзка от резидентите? “Гостуващите преводачи ценят уединението, но и възможността да се завърнат към живия български език, да работят непосредствено с авторите, които превеждат”, казва Яна, която е и част от новата платформа за онлайн образование knigovishte.bg.
“Писателите са по-особена категория, много са различни помежду си. Някои искат единствено да напреднат с писането на книгите си, други търсят и общуване с български колеги, искат да се впишат в литературната среда, да разберат какво се случва тук. Всички резиденти правят писмени отчети след края на престоя си и в тях те споделят, че престоят им дава “ново усещане за града”, че откриват непознати автори и цяла една непозната литература.”
Сред предстоящите гости на Къщата за литература и превод са двама американски писатели, свързани с България. Томас Макгонигъл, автор на „Предсмъртните видения на Никола Петков”, която скоро ще бъде преиздадена на български език, и Елизабет Франк, авторка и носителка на “Пулицър”, която от 1989 г. насам прекарва голяма част от времето си в България. Очаква се визита и от аржентинеца Еухенио Ариазу, превеждал Христо Ботев. 
 
RADAR
музика

снимка: Гергана Енчева
 
Фестивалът за експериментална музика Radar вече пет поредни години внася свеж полъх в културния живот на Варна, а с разрастването си той започва и все по-интересна програма отвъд основната. 
От 2017 г. фестивалът организира няколкодневна резиденция, която дава възможността на експериментални музиканти, визуални артисти и пърформъри да работят по общ проект, който да изпълнят на живо в двора на Художествената галерия във Варна. Инициативата е насочена към творци с интерес към новите технологии, граничните форми, звуковия дизайн и продължи и през 2018 г.. Тогава Radar отбеляза най-силното си издание като посещаемост и програма. 


снимка: Гергана Енчева

“И тази година планираме да има лекции, работилници и резиденция”, казва артистичният директор на фестивала Димитър Бодуров, джаз пианист и продуцент. Въпреки че от години живее в Амстердам, той продължава да е силно обвързан с местната сцена - сред последните му изяви е участие в наскоро издадения албум InFusion на Иван Шопов и Теодосий Спасов. 
Основната програма на изданието на Radar през 2019 г. ще се проведе между 9 и 11 август, а към момента концепцията му е в ранен етап на развитие. 
 

 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н