Фестивални вълнения: Искра Проданова и Moving Body

Искра Проданова / Личен архив
Премествайки погледа от двата най-големи града в страната, откриваме успешни заченки на други по-малки и все още млади фестивали, насочени към съвременния танц. Те не само потвърждават, че търсенето и необходимостта от такава сцена са осезаеми навсякъде, но че и в другите основни градове в страната лека-полека се трупа необходимата публика за нея.
Варненският Moving Body, чието шесто издание предстои тази година от 5 до 12 ноември, е рожба на Искра Проданова и Светлозара Христова. Тяхното първоначално желание е да създадат среда за съвременните сценични форми в родния си град и да покажат неконвенционалната страна на танца. Разговаряме с Искра в поредицата "Фестивални вълнения" за това как са стигнали дотук и какво предстои.

 

Каква беше Вашата лична мотивация и необходимост да съществува фестивала Moving Body? 

Фестивалът се появи в общото ни желание между мен и Светлозара Христова да създадем среда за съвременните сценични форми във Варна (нашият роден град) и да покажем неконвенционалната страна на танца. Започнахме с движенченски ателиета и постепенно разгърнахме програмата с представления, разговори, лекции, резиденции и прожекции на скрийнденс творби от цял свят, разговори - интервюта, статии. Това колективно тяло постоянно търси и намира начини да се движи. В основата на фестивала стоят въпросите На къде се движим? Какво ни задвижва? Как се движим по време на катастрофа? Как се движим от инндивдуално към колективно тяло?


Автор: Стойчо Чакъров

Какви бяха основните предизвикателства в началото и какви са те сега?

Основните предизвикателства, както преди, така и сега е как да достигнем до публиката и как да планираме дейности и партньорства занапред, когато няма устойчиво финансиране, нито стратегия за развитие на публики в тази сфера, както и разбира се разпознаваемо пространство в града, което да предлага редовна програма от съвременни артисти - тук дори не говоря само за сценичните, а за съвременно изкуство като цяло. Припознаването на съвременното изкуство е основно предизвикателство в града ни.

Фестивалът често фокусира своята прогарама около танц и политика, фокусира се върху кризите на взаимодействие, задава неудобни въпроси, размества структури, провокира, опитва се да представи различни гледни точки, разчупва стереотипите за “какво е то танц !?”.Това само по себе си е предизвикателсво.

Защо Варна се нуждае от такъв тип събития и с какво градът допълва фестивала, както и каква допълнителна стойност дава фестивалът на Варна?

Варна, като морски град има много позитиви, но ми се струва все още консервативен град, който разчита предимно на туристическия летен сезон, което провокира отлив на млади, способни, идейни хора от града, които не намират с какво да се идентифицират.  За нас децентрализацията на изкуството е много важна, както в летния сезон, така и извън него, по тази причина фестивала се случва първата седмица на ноември месец. Moving Body постоянно разширява програмата си, заявил се е не само на национално ниво, но и на международно, най-вече със селекцията си от скрийн денс филми и отдадеността си за развитието на това поле още от 2017г. Има много неща, с които се гордеем, и които сме постигнали за тези 6 годи. Надяваме се на припознаване и диалог с местната власт, както и на подкрепа, която не винаги получаваме.

Как бързо тече животът от януари до декември, Галина Борисова, фотограф: Гергана Енчева

Уроците от пандемията, които Ви се наложи да си вземете занапред и имате ли идеи как да преодолявате подобни “сътресения” в бъдеще?

Уроците от пандемията - винаги е добре да имаш план В, да поддържаш добър архив, да използваш новите технологии, за да достигнеш до повече публика, но нищо не може да замени живото изпълнение и съ-преживяването заедно. Сектора направи опит да се заздрави, заговори се за политики и реформи от които отдавна имахме нужда!

Как според Вас се развива съвременната танцова сцена в България през последните 10 години? Как се промени артистично, като условия, признание и като публика?

През последните 10 години съвременната танцова сцена се пребори за собствена категория ИКАР, фестивалите се умножиха, вече съществува и първото специализирано Списание за Танц, има регулярна програма в столицата благодарение на ДНК, а очакваме и Топлоцентралата да отвори врати, случват се резиденции, заговори се за статут на независимите артисти - нещата бавно се случват. Разбира се има много още върху какво да се работи като условия, за да може и артистичната работа да е на по-добро ниво. Всичко е взаимно свързано.


Making Men
Кои са интересните тенденции в съвременния танц, чието развитие наблюдавате и следите с интерес?

Лично мен ме интересува радикалният танц, минималистичният, концептуален. Танц, който пре-обръща и пре-конструира структури, смел е, но не самоцелно, интимен, честен, критикуващ.

С какво са свързани мечтите Ви за развитието на Moving Body в бъдеще? Кое ви притеснява и кое ви дава надежда?

Мечтите ми за Moving Body са свързани с повече публика и развитие в североизточна България. Мечтите ми са свързани с морските градове и програми извън сезона - най-вече творчески резиденции и представления. 

Притеснява ме, че думата “стратегия” в България не важи, притеснява ме политическата ситуация, нивото на образование и култура на средностатистическия българин, притесняват ме доста неща! 

Това, което много ме радва и дава надежда е, когато някой случайно попадне на фестивала и си замине вдъхновен, удовлетворен и любопитстващ. Удовлетвореността на  стотиците артиси с които комуникираме и прекрасната обратна връзка, която получаваме от тях. 


За фестивала Moving Body: 

W: http://www.movingbody.bg/

F: www.facebook.com/movingbodyfestival

I:  www.instagram.com/moving_body

P: www.patreon.com/movingbodyfestival

V: https://vimeo.com/movingbodyfestival

Y: www.youtube.com/channel/UCHins-mhTgbeH66A57-D0ng

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н