Филтърът на истината


Кадър от пътуващата изложба на платформата: Присила Фалкън

Проектът Women Street Photography на Гулнара Самоилова иска да насочи фокуса ни специално към жените във фотожурналистиката и фотографията въобще. Защо това е необходимо?

За Самоилова един по-автентичен разказ за историята на фотографията едва сега започва. Въпреки че професията отдавна не се свързва само с мъжете в нея, при по-глобален поглед контрастът продължава да е голям: например изследване на “Оксфорд” се фокусира върху авторите, които са участвали в изложби и конкурси на World Press Photo между 2007 и 2018 г. - жените съставят 15% от всички. Подобни числа присъстват и в други изследвания, въпреки че има значителни разлики между отделни медии и страни - понякога са много повече, но в други случаи - дори по-малко.


Гулнара Самоилова 

Самоилова създава платформата през 2017 г., а на следващата година в Ню Йорк екипът зад проекта организира първата си обща изложба. Проектът, който също така инициира работилници, лекции и резидентни програми, стигна дори до София - през април 2019 г. Самоилова гостува и представи платформата с изложба в галерия “Синтезис”. Постигнатото и представеното до момента ще бъде обединено в широкоформатната книга на твърди корици Women Street Photographers, която предстои да се появи под знака на Penguin Random House на 2 март, с предговор от Ейми Витале, също гостувала в България.



Кадър от пътуващата изложба на платформата: Настаран Фарджапезеш

“Едва сега жените фотографи имат повече място на сцената, но все още не играем на едно поле с мъжете”, казва пред “ВИЖ!” Самоилова, родена в Уфа, тогава СССР, сега в Русия и част от автономната република Башкорстан. Преди да се установи в Ню Йорк през 1992 г., тя е единствената фотографка в региона. Отразява терористичните атентати в Ню Йорк през 2001 г. и е наградена за работата си тогава от World Press Photo, получава и номинация за “Пулицър”. Интересът ѝ към стрийт фотографията започва да се формира с пътувания в Китай и Куба през 2012 г. През последните години тя съчетава работата си в САЩ с пътувания и провеждания на обучения и в Русия.

Според нея не сме в края на един процес по установяване на равни възможности, а в началото. “Ще отнеме още време и усилия, докато видим специфични истории, различни перспективи, стилове на визуално изразяване.” Тя гледа към Мери Елън Марк, Даян Арбъс, Лисет Модел, Доротеа Ланг, Лола Алварез Браво, Хелън Левит, Марта Купър, Дона Ферато, Джил Фрийдман, Грасиела Итурбиде, Минг Смит и Диана Лоусън като фотографки, които са поставили здрави основи за присъствието на жени в областта. “Истинският въпрос, който трябва да си зададем, е “Защо тези жени не са толкова известни колкото мъжете в професията?” И оттам насетне, да се попитаме какво това казва за образователната ни система, институции в изкуството, комерсиална индустрия и история на фотографията като цяло?”



Кадър от пътуващата изложба на платформата: Йоанна Мравка

Според Самоилова подреждането на една нова история, която не игнорира постиженията на жените в изкуството, изисква по-дълбоко спускане и трудно може да посочим определени периоди, в които се случват трайни промени. “Жените са във фотографията от XIX век. Едно възможно начало е да разберем повече за тяхната работа до мъжете, които са направили революцията в снимането. Какво е пропуснато оттогава и колко много професионалистки не са получили признание е тема, която е невъзможно да обхванем със специфики - отвъд възможностите ми е, дори не мога да си представя за колко много хора става въпрос”, казва Самоилова. “Има много истории, които очакват да бъдат разказани от жени от всички раси, етнически принадлежности, поколения, идентичности в спектъра на пола и сексуалността - само те знаят историите си.”

През април и май платформата подготвя първата си виртуална групова изложба. Повече за проекта на www.womenstreetphotographers.com. Повече за работата на Гулнара Самоилова на www.gulnara.com.






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н