FOTO VIVA


Silvermine, Томас Суван, снимка: Francois Trezin

Снимки, кадри, фотография. Всички предмети и ситуации вече стават главни герои и действия на отделни отрязъци, уловено време и пространство. Голяма част от тях ни заливат онлайн, но друга продължава да се вихри из печатните издания под всякаква форма. Ежедневни, седмични, месечни, спорадични, единични, уникални. Книгата обаче си остава институция. Ако една книга е събрала фотография, то тя трябва наистина да си заслужава. Особено в наши дни. Не че не е пълно с всякакви излишества и в този спектър на печатарството, но нека отдадем заслуженото на онези фотографски издания, които наистина променят играта. Отдавна ни се иска, а сега съвсем естествено и моментът назря с изникването наоколо на все повече места, платформи и събития, посветени на това специално чудо фотокнигата.


2017 KASSEL DUMMY AWARD, Fotobookfestival Kassel

Фотокнигата е физически обект и като такъв има способността да докосва всички наши сетива, ако са достатъчно отворени за това. Някои фотографи или издатели се обсебват от техниката на принтиране, от вида хартия, начина на подвързване, дори мириса на книгата. За някои може да е смешно, но всъщност всичко това изгражда една отделна печатна “личност”. Така че тук не говорим просто за колекция от снимки, подредени по определена тема или начин - говорим за цялостното създаване на образ.

Taschen са масовият и сравнително добър пример, за който мнозина се сещат, но те са нещо като IKEA в сферата на фотокнигите - предлагат на масовия потребител качествен снимков материал, но без индивуалност, а в случая ние търсим нещо повече. Нещо, което не започва само покрай идеята за продажбата на колкото се може повече копия, а тръгва още от фотографа и неговата идея за книга. Кой е казал обаче, че всеки фотограф има такава? За мнозина нещата опират само до самото снимане без идея как точно тези кадри ще продължат да живеят, а на книгите се гледа като контейнери за съхранение. Все едно да правиш сладко - стараеш се много сладкото ти да се получи супер, да е мега, хипер добро и качествено, но няма кой знае какво значение в какви бурканчета ще го прибереш след това. Може да се заиграеш с формите, капачките, етикетите, но… в крайна сметка важно ти е сладкото.

Има обаче едно друго племе фотографи, които създават фотокниги като отделни печатни единици, които са съвкупност не просто от снимки, а от всички отделни детайли, като на всеки един от тях е отредено специално внимание. Вземете една такава книга от рафта вкъщи или в книжарницата. Погалете я, помиришете я, разлистете я, погледнете добре и помислете - накара ли ви да трепнете? Ако да, ето за това говорим…

В темата ще откриете: Десислава Панчева за новия Sofia Art Book Fair, Никола Михов и фотокнигите, Въображаемият архив на Тихомир Стоянов, ТИ-РЕ и техните авторски изречения.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н