ГРАД НА МЕЧТИТЕ: ХРИСТИНА КАМЕНОВА



Христина Каменова e архитект с широк спектър на действие и интерес към опазване на културното наследство. Затова и през 2016 г. участва като гост-водещ на архитектурно-историческата обиколка в рамките на “квАРТал”, след което става и част от екипа. След специализация на тема История и теория на архитектурата в УАСГ и като редовен служител на E House Architects, София е някак съвсем нормално да я вълнува силно и да се занимава с опазването на недвижимото културно наследство в България.


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Архитектурата, макар и създадена от ръката на творец, съществува благодарение на ползвателите си. В този смисъл, изградената от човека среда се превръща в огледало на обществото, което я потребява. Нека не ограничаваме директното въздействие на индивида само до неговия дом, защото той прекарва там все по – малко време. Животът се случва и в градския транспорт, по улиците, в офиса, в заведенията, в библиотеките - в целия град. 

В близкото бъдеще мечтан от мен е именно този град, който се грижи максимално справедливо за жителите си и посреща естетическите и културните им нужди, без да се налага човек постоянно да отвоюва правата си. Моделът е приложим за абсолютно всяко населено място.


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

В момента обаче българската урбанистична реалност (и не само) свидетелства за противоположния случай. София е нагледен пример - прекрасен град с потенциала да бъде мечта, но застинал като крещящ символ за отсъствие на внимание и приветливост към жителите си. Градът се е превърнал в непристъпна крепост на забрани и органичения, на безкраен поток от автомобили, на страх. В момента, в който излезем от нашия дом – обител и се озовем на улицата, вече сме изнервени, защото е шумно; пазим се от летяща кал или фасове; блъскаме се с другите минувачи. А освен всичко – избираме си само някои подлези вечер; през някои квартали минаваме набързо, за да нямаме проблеми и не поздравяваме съседите, за да не ни занимават.


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Основни проблеми, които причиняват тази обстановка са:  разчленяването на града на привидно „автономни“ квартали, които решават проблемите си независимо един от друг, въвеждането на автомобилно движение през силно урбанизирани територии. Някои социални явления също могат да се оценят като негативни – това че почти няма общности, в които членуват гражданите, и че културното наследство на града остава недостъпно и зле експонирано.

При наличието на такива условия всеки ден, 24/7, как да се почувстваме щастливи след разходката до работа и изобщо в града? Тези проблеми влияят на много важни чувства като чувството за общност, за сигурност, за принадлежност. Дотолкова сме свикнали на негативните емоции, които ни заливат, че постигането на нещо хубаво изглежда необозримо, въпреки че е на една ръка разстояние.


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Много проблеми на София биха се решили, ако спре да се подхранва изкуственото разделение между кварталите ѝ, защото истината е, че централните части на града не са по–важни от периферията. Няма нужда всеки квартал да е плътно застроен, не е необходимо историческия център да отвори място на ново хай тек строителство. Тези функции могат да бъдат разпределени в различни зони, между които да има бързи връзки. Това са транспортните коридори. Сега те се ползват неравностойно – нека си помислим колко място има за пешеходци, за градски транспорт, колко за велосипедисти и отделно за движещи се и паркирали автомобили с по 1 човек в тях. 


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Ето тук друг казус – как така има толкова много хора, които ползват кола, а постоянно закъсняват и в крайна сметка нямат паркомясто? Оказва се, че площта за придвижване е несправедливо разпределена: най–голямо предимство имат шофьорите на собствен автомобил, ако съдим по пространството, отделено на тях. Защо трамвайните релси и всички улици в центъра на София да не са зелени ръкави и свободни за пешеходно движение? Търговската дейност не би пострадала, ако урегулира доставките си в определени часове сутрин и вечер, извън които да не потребява моторни превозни средства.


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Тази ситуация също подхранва неразбирателство. Несъмнено по – приятна би била разходката по широк озеленен тротоар, покрай който не профучават стотици превозни средства. В скоро време притежаването на собствен автомобил трябва да спре да се приема като неоспоримо право, защото отнема от свободата на непритежаващите такъв предмет. Защо силно урбанизираните територии да не се освободят от автомобилно движение? Центърът на София би бил едно прекрасно функциониращо място без моторни превозни средства. Паркирането на автомобили в жилищните зони ще бъде стриктно урегулирано, за да не се ограничават живущите, но и да не превръщат всяко свободно пространство в паркинг.  Напълно постижимо е придвижването в рамките на центъра да се извършва с редовен градски транспорт, с велосипед, за който ще има развита мрежа от велоалеи, които стигат до всяка точка на града. 

Защо трамвайните релси и всички улици в центъра на София да не са зелени ръкави и свободни за пешеходно движение? Ако това е прекалено утопично – може всяка трета улица да бъде отворена за пешеходно и велосипедно движение. Търговската дейност не би пострадала, ако урегулира доставките си в определени часове сутрин и вечер, извън които да не потребява моторни превозни средства.


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Интересно е, че подобрените транспортни връзки стимулират изграждането на зони със специфични функции в кварталите, а това явление е предпоставка за създаване на общности. Точно уважението и признаването на различията на „съседа“ култивират гражданско и общностно самосъзнание. Съвсем нормално ще бъде всеки квартал да е известен със своите забележителности и уникални културни и социални центрове. 


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

А несъмнено припознаването на определена среда като своя подхранва  чувството за принадлежност на индивида към дадено място, което от своя страна подтиква всеки да отдели малко повече уважение и внимание на пространството около себе си и поддръжката на неговата естетика. Тази връзка не работи еднопосочно, защото хармоничната околна среда резонира и облагородява сърцето на наблюдателя си. Но чувството за принадлежност и значимост се подхранва и от отношението на обществената архитектура към социума, на който служи. В Германия, в градове като Мюнхен и Берлин, е най – нормално да прекараш свободното си време, почивката си, в музей, галерия или разкошния парк, който ги придружава. 


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Мечта за София би била една достъпна културна среда, в която библиотеките да не са стерилни, потиснати пространства, посещението на които се ознаменува от попълването на хиляди документи и плащането на досадни такси. Музеите да са гостоприемно отворени за посещение, живи пространства, а не големи зали с витрини, в които се пази тишина. В моите мечти децата с нетърпение чакат посещението си в Природонаучния музей, а младите столичани вместо по молове „киснат“ по коридорите на големи галерии. 


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Всеки гражданин има конституционно право на достъп не само до културните институции на своето общество, но и до историческото си наследство – било то движимо или недвижимо. А защо всеки? Защото историческите следи са колективен ресурс, преимущество и уникална част от общото минало на гражданите на една държава. От начина, по който е представено недвижимото културно наследство на София (България), не оставаме с впечатлението за върховна ценност, нали? В такъв случай как да се чувстваме значими, а не потиснати от преходността на собственото си битие? Един хилядолетен град като София заслужава да носи короната на епохите, през които е минал, а не да я крие под пътища, по които профучават хиляди автомобили. Експонацията на кулурното наследство допринася или отнема неимоверно от стойността му, затова в София от мечтите тя ще е приоритет. Историческите ценности и зони заслужават дори чисто градоустройствено внимание – такива елементи и композиции в градската среда, които акцентират върху наследството и насочват към него. Крайно време е историята да спре да бъде разглеждана като наука, която битува в прашните учебници, а като част от средата днес, като неделима нейна характеристика. 


снимки: Мария Съботинова / mariyasabotinova.com / behance.net/mariyasabotinova

Иновациите в градското пронстранство също могат да допринесат за представянето на културното наследство. След като целият свят върви към нова епоха и градовете на бъдещето ще са „умни“, следва чрез технологии да улеснят битуването на гражданите си. Ако една умна мрежа се интегрира в представянето на културното наследство на един град, то би имало много по–голямо въздействие. Съвсем постижимо е създаването на приложение, което запознава ползвателя си с историческите пластове на града и тяхното взаимодействие с помощта на „добавена реалност“.  Потребителят постоянно ще има достъп до пълната историческа информация за града, напълно независим от знанията си по темата до момента. Колко интересно би било информацията за всеки отделен исторически период да бъде събрана на едно място и да бъде свързана в смислена, графично представена мрежа, достижима през мобилно устройство?  Може вградената система за глобално позициониране на всеки телефон да известява близостта му до културна ценност и при желание на потребителя да го отвежда при нея. Крайно време е историята да спре да бъде разглеждана като наука, която битува в прашните учебници, а като част от средата днес, като неделима нейна характеристика. В една столица от мечтите дори вечер културните ядра се подчертават със светлинни ефекти, посещаеми са и приканват своите посетители.

Моите мечти за София (за всеки български град) изглеждат напълно постижими, когато мисля за град като Богота с велоалеите и зелените си улици или зелената столица на Европа – Прага, която много отчетливо изявява и културното си наследство. Но да се говори за реализацията на различен град, град на мечтите, е като да се говори за постигането на различен начин на живот – нещо изключително трудно. Все пак промяната е обозрима и носи със себе си надежда и щастие.  



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н