ГРАД НА МЕЧТИТЕ: ЛЮБО ГЕОРГИЕВ


фотограф: Силвия Георгиева

Любо Георгиев е човек с “Визия за София”, затова е и ръководител на екипа на инициативата със същото име, чиято цел е да създаде споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии (виж vizia.sofia.bg). За да стигне дотук, той минава първо през специалност архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и TU Delft (Делфт, Холандия) и трупа богат опит в различни области. Бил е директор на фестивала One Architecture Week (Пловдив, 2014-2016), водещ проектант в Turenscape (Пекин, Китай 2012 – 2014), проектант в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007 – 2009). Ето какво ни сподели той за своя град на мечтите:

Градът на мечтите е град на мотивирани и доволни хора. И двете неща изискват усилие и от хората, и от онези, които имат силата да създават контекста: политици, инвеститори, администрация. Не казвам технологичен, иновативен, зелен, икономичен, богат, космополитен или нещо подобно, защото в същността си градовете, бидейки човешко създание, имат една цел - да направят хората проспериращи и щастливи.
 
Взаимодействието между хората в града е възможно, но за него първо трябва да превъзмогнем страха си от провал. И да пробваме: да направим нещо заедно със съседите си; да участваме във взимането на решения за малки, но и за големи неща; да мислим къде и как влагаме парите си. И да осъзнаем, че от нашите решения зависи всичко.
 
Представям си, че през 2050 г. София би билa точно град на такива мотивирани и доволни хора. Поне аз бих искал да е такъв. След 30 години София може да бъде един шарен, космополитен и привлекателен град (започнал е да става), който е по-богат и по-проспериращ от сега (вървим в тази посока) и в който ресурсите (природа, вода, въздух, почви, храна, материали и т.н.) се използват рационално.
 
Една от най-смелите идеи за София, които съм чувал, ми попадна покрай една схема от конкурса за Общ устройствен план на Столична община отпреди около 20 години. Една от идеите е била София да се развие около Витоша - т.е. около планината да бъде изграден инфраструктурен пръстен (магистрала, ж.п. линия/метро, кабели и водопроводи и т.н.) и на него да бъдат “закачени” нови квартали, а Витоша да остане в средата като един гигантски парк. Намирам го за много оригинално, смело и най-вероятно нереализуемо. 
 
илюстрация: Омана Кацарска, "Град на мечтите" 

Проблемите, които имаме да решим днес, за да стигнем до едно по-позитивно бъдеще, не са малко. Най-съществени ми се струват липсата на координирано дългосрочно планиране на града (на градската среда, на инфраструктурата, на инвестициите и т.н.), липсата на доверие между заинтересованите страни и балансът частно-общо. 

За първия проблем трябва постоянното събиране и анализ на информация за средата, за да можем всички да взимаме информирани решения. Това не се прави от 30-ина години. Няма добре работещ град по света, който да не събира информация за процесите, които протичат в него. За втория проблем трябва да се създадат практики за добре структуриран диалог. Не само нямаме култура на водене на дискусия, ами имаме и доста непродуктивни разбирания за това как се решава спор. А спорове, различни гледни точки и противоположни мнения винаги ще има - това е най-нормалното нещо за едно многобройно общество, т.е. един град. Третият проблем ще се реши чрез добрия пример. След 1989г. ние се спасяваме поединично и не вярваме на нищо общо. А един добър град не е просто едно голямо село, в което всеки прави каквото си иска, както и когато си поиска. Така няма как да работи. Вече обаче има немалко примери на коопериране на частни интереси за създаването на общо благо (градинка, паркинг, квартал, улица, детска градина и т.н.). Хората започват да разбират, че когато действат заедно, могат да постигнат повече. Надявам се това да продължи като тенденция и да видим все повече заинтересовани страни, които се включват в такъв вид процеси.


илюстрация: Мария Налбантова, "Град на мечтите" 
 
Градът на бъдещето ще е с архитектура, която като дрехите, които обличаме, зависи от наличните технологии (има и ще има много иновации в строителството), от това какво можем да си позволим от тези технологии (ние като общество още известно време няма да можем да си позволим най-иновативното) и от това какво ни харесва (тоест намираме за хубаво, представително, удачно). С други думи - архитектурата на един град е половин доза субективен избор на неговите жители (гласуващи с парите си), половин доза съобразяване с възможностите. Затова София на бъдещето ще зависи в голяма степен от софиянците на бъдещето. Затова и хората са най-важния фактор за развитието на един град, така че неговата архитектура ще е точно такава, каквато я искат и заслужават неговите жители, взети като цяло, като общество.
 
Има три примера за градове, които вече сбъднаха по една моя мечта: Начинът, по който Тарту (Естония) прие нов устройствен план на града, включвайки жителите в мисленето и решенията; Програмата “Зелена София”, която предоставя материали на желаещите да облагородят публичното пространство; Инициативата на Ротердам (Холандия), макар да има много други градове, правещи това, всяка година да заделя определен процент от бюджета си за реализацията на идеи на граждани.




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н