Хореография на печата

Фотограф: Мартин Атанасов
 
ФОТОКНИГАТА
 
“Изпълнителят влиза в пространството, избира точка в хоризонта, в която фиксира погледа си, обикновено
над главите на публиката и се опитва да не мига максимално дълго време. Очите се насълзяват, погледът се замъглява….”
 
“Nutricula / Невъзможни действия” е фотокнига в две части, която събира двама артисти с разнообразни биографии - Ясен Василев, чийто експериментален подход към поезията и драматургията постепенно го доведе към танца и пърформънса, и Мартин Атанасов, който през последните години често е фотографското присъствие в изложбите със съвременно изкуство в София.
 
Nutricula (заглавието идва от туритопсис нутрикула, медуза, която е единственият известен на науката безсмъртен организъм) е тридневно ателие през април тази година, от което са селектирани десет участници, които продължават в репетиционния процес през май. Избраниците са Братан Братанов, Василия Дребова, Жана Пенчева, Изабел Миткова, Искра Проданова, Мариян Маринов, Мартина Апостолова, Михаил Бонев, Цвета Дойчева, Цветина Матова, а Мартин Атанасов документира етапите на реализацията. Всичко това води към пърформанса “Невъзможни действия” на 20 и 21 май в ДНК, съвместна продукция с резиденцията Radar Sofia и неформалната платформа “Драма пакт”. 


 
Пърформансът събира дългогодишните идеи на Ясен Василев за начините, по които физическото соло в танца може да доведе до преосмисляне на границите и възможностите на тялото, мястото му в социалната и личната среда. Междувременно за Атанасов снимането на репетициите през пролетта и завършването на книгата през лятото са начин да експериментира с книжното тяло. Освен за фотографията, той е отговорен също така за графичния дизайн на книгата и ръчното ѝ зашиване. “Естетиката на книгата следва и естетиката на постановката. Търсената тишина през бели пространства, черно-бялото като елемент, звукът, който се появява от време на време през шума от снимките и печата, също и леко в структурата на картоните, които са “твърда корица”. Самото издание придоби и обектна форма, но е и много крехко - получи се като метафора на крехкостта на тялото, като мека обвивка, в която преживяваме живота си.”
 
Той описва документирането на процеса като лично и близко изживяване, а особеното е, че има очакване за краен резултатът без пълна яснота какъв ще е той. В случая е имало и рядка симбиоза между участниците. 
 
“Провокацията е да се слееш и да станеш част от заобикалящото. Желанието ми е да съм невидим за изпълнителите. Искам те да ме забравят и по този начин да мога да запечатам по-естественото им състояние”, казва Атанасов. “Попаднах в наистина интересна ситуация, защото не просто бях зад обектива, но и се усетих като част от него. И то не просто като наблюдател - създадени бяха контакт и връзка между всички ни.”


 
Двата процеса - по документирането на спектакъла и създаването на книгата - са също така две отделни преживявания за него. “Когато правя книга, преживявам проекта през формата на книжното тяло, материала, който ще ползвам, цветове, текстури.”
 
Всеки е добре дошъл “да направи това вкъщи”: сред идеите на проекта е възможността движенията да бъдат повторени от читателите, които ще навлязат в проекта. “Желанието ми беше всеки, който си купи фотокнигата, да може да ги изпробва и съпреживее.”
 
“Nutricula / Невъзможни действия”  ще може да се разгледа и купи от 10 до 16 септември в One Book Bookstore на ул. “Върбица” 8. 
В пространството, концептуално представящо по една-единствена книга в период от седмица, ще има и видео документация на пърформънса. Фотокнигата в А3 формат ще бъде в ограничен тираж от 100 бройки.
Мартин Атанасов, заедно с Красимира Буцева и Васил Владимиров, е и куратор на груповата изложбата No Artist Can Predict The Future в КО-ОП. 
 


СПИСАНИЕТО
 
То си тежи на мястото, съвсем буквално. “Списание за танц” излиза един път в годината и събира най-важното в балета и съвременния танц като глобални и местни тенденции, ключови фигури и събития. Списанието вече има три броя, а последният брой предлага задълбочен поглед към спасителните мерки в културния сектор, какво означава да си “независим” в момента.
 
“Целта на „Списание за танц“ е да предлага съвременна гледна точка към изкуството на танца в неговото разнообразие. Силно сме мотивирани да съберем и изградим кръг от автори с интересно мислене, които по професионален и достъпен начин да споделят своето знание и позиции”, казва Ангелина Георгиева, главен редактор на изданието. 
 
Това не означава, че досега такова писане e липсвала напълно. Георгиева напомня, че танцовата критика в България никога не е спирала да съществува, но медийната среда у нас я кара да бъде все по-тясно специализирана, основно в академични издания. Проблем е и липсата на ново поколение със стабилно присъствие в писането и анализирането на танца, което кара жанра да разчита на индивидуалния ентусиазъм и усилия на отделни хора. Често те самите са танцови практици или идват от полето на театрознанието, театралната практика, философията и културологията. “Една от причините е липсата на систематично образование по балетознание и неговото отваряне към по-широкото поле на изследванията на танца”, казва Георгиева. 
 
Екипът зад списанието се ангажира и с привличането на опитни чуждестранни автори, които да дават нови перспективи и начини на писане. “Търсим източници на вдъхновение и в международни практики – както издателски, така и по отношения на по-ярко кристализиращи художествени процеси, които, ако може да се каже, ни улесняват в намирането на подход и по-обхватни теми.”


 
Променя ли се сцената за тези последни няколко години? “Танцовата сфера изглежда доста затворена в себе си. У нас тя е силно фрагментаризирана, все още съществува разделение между балетната общност и различните общности в съвременния танц.” 
 
Според Ангелина е необходимо изграждане на доверие към нови гласове и гледни точки. “Както и към пораждане на любопитството и разбирането у професионалисти, зрители и читатели към богатството на танцовото изкуство днес и начина, по който то рефлектира големите теми на света, в който живеем. Това, което най-вече ни улеснява и ни дава мотор, е че сме автентични в целите и намеренията си и правим това, в което вярваме. Нивото се получава от максимално вложените усилия.”         
 
Сред безспорните позитивни явления за нея е, че днес публиката има възможност за по-голям избор на събития, с което самата тя става по-разнообразна и многобройна. “Прави ми впечатление, че съвременният танц привлича все повече артисти от други сфери, най-вече от визуалните изкуства, театъра и музиката, както и младо и критично мислещо поколение зрители.”
 
На корицата на последния брой е кадър от пърформънса „Знамена“ на хореографката Паула Розолен, който беше част от програмата на “Антистатик” и препълни Derida Dance Center по-рано тази година. 
 

 
ИЗСЛЕДВАНЕТО
 
Ани Васева - “Що е то съвременен танц. Театрални измерения на на съвременния танц в България между 1989 и 2010 г.”
 
Има нещо забавно в това, че режисьорката и съоснователка на “Метеор” Ани Васева пита в заглавието не “какво е”, а “що е то съвременен танц?”. Като че ли така още повече се подчертава, че някои течения в изкуството вечно ще бъдат посрещани с изненада или неразбиране от широката публика.
 
Изданието от 2017 г. (с отличителна розова и минималистична корица) е най-пълноценното проследяване на съвременния танц в България като корени, развитие, артистични търсения - понякога с индивидуални, понякога с общи с другите изкуства проблеми в борбата за оцеляване.
 
Първата част е посветена на различни подходи към понятието “съвременен танц“. “Целта ни не е да си отговорим на въпроса “Какво е танц”, а да се опитаме да изясним защо не можем със сигурност да твърдим какво е танц”, пише в увода Ани Васева. 
 


Във втората част фокусът е върху проявленията на това изкуство в страната, като се започне от 1989 г., и като често участва в размиването на определени жанрове и форми. Тук са интервюирани и хора с принос към сцената, по различни начини, чрез широка палитра от  влияния и ъгли на мислене. 
 
Често в разсъжденията на водещите хореографи в България танцът, отсъствието му в едни моменти или пробивите му в други, е разглеждан на фона на политическите процеси в страната. Например Мила Искренова вижда танцовото изкуство у нас като жертва на времето на социализма, идеологическите забрани и естетически табута в този период, което води до консерватизъм в средите.
 
Танцът изглежда и като лесна жертва на устойчивите проблеми в локалната среда. “Надеждата, че може да има промяна, такава каквато е в моите представи, постепенно угасва”, казва Ива Свещарова пред Васева и критикува как “в държавните културни институции работят назначени лица, които не се интересуват какво точно се случва с независимата сцена.”
 
През 2017 г. колективът издава още една книга: “Наръчник на хореографа” на Джонатан Бъроуз, един от водещите солисти в Кралския балет в Лондон през 90-те години и впоследствие развил работата си в разностранни посоки, включително към танцовото кино. Година по-късно излизат и “Избрани театрални текстове” на Васева и съоснователя на лейбъла Боян Манчев. 
 
“Що е то съвременен танц” на Ани Васева и “Наръчник на хореографа” на Джонатан Бъроуз могат да се намерят в www.desorganisation.org.
 
***
 
Насред шума на социалните мрежи и вълните от излишна информация, воденето на добре поддържан блог става отново нещо важно, различно и интересно. От 2009 г. и с нарастваща активност през последните няколко години, хореографката Галина Борисова пише за влиянията и методологията си, опита си от 80-те години насам, какво е или не е изпълнителят днес, интервюта с артисти като Коста Каракашян, Ани Васева, Росен Михайлов. Борисова е също така автор на книгата “Танцови представи и артистични предпочитания”, издание от 2011 г. на Нов български университет (където тя преподава по импровизация в театралния департамент още от началото на 90-те години). Повече на galinaborissova.blogspot.com



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н