ИГРА НА ПРЪЧКИ, КАЛ И СЛАМА



Райско кътче се е сгушило в землището на село Росен на броени километри, южно от Бургас. Там изгревите и залезите си съперничат по красота, а дните често са изпълнени с приятното жужене на труда, кучешки лай, кудкудякане на кокошки, смях, лежерни разговори и весел детски глъч. Красиви, спретнато оформени градини с отношение към всеки детайл, малко бунгало, огромен дървен купол на открито под сенките на дърветата, край които са се наредили "хотел за буболечки", самоделен въжен лифт, дело на 9-годишния Калин, дървена палатка и различни пособия за катерене и свободни детски игри. Аромат на чай през деня и покана за чаша вино на залез слънце. Всичко това е само част от атмосферата, която цари на най-новия, вече постоянен адрес на фермата Biotiful - място, на което не може да се наситите и ви се иска да живеете в приказка с неговия фон. Организацията, работата и дизайна на фермата са базирани на принципите на пермакултурното земеделие, но то е и класна стая на открито, в която нейните основатели Силвия и Димитър Узунови отглеждат не само своите две деца, но и канят всички - и големи, и малки - които искат да заравят длани в пръстта, да се учат да ашладисват или да правят вкусни сладка и всякакъв вид зимнина. И двамата са лесоинженери и след дълги години работа в различни администрации, през 2014 г. най-накрая създават този свой рай, на който се отдават с цялото си сърце. В началото Biotiful се настанява под наем в градините и сградата на бившата поликлиника в село Атия, но от 2019 г. преминава изцяло на свобствена територия. За това какво е предизвикателството да поддържаш такъв вид стопанство на границата между природата и града и какво най-често им се налага да повтарят на малките си посетители разговаряме със Силвия Узунова, която описва себе си като “събирач на спомени, жена, търсеща радостта в живота, изследовател на щастието, дете, обичащо играта, възрастен, изучаващ мъдростта на природата, майка на свободни деца, съпруга на вярващ в лудостта ми мъж”. 



Кога разбрахте, че искате да живеете и работите сред природата и извън града?
Ние всъщност винаги сме работили сред природата, не само защото това сме учили и ни е професия, но и защото такива са ни потребностите. Сред природата човек много по-лесно се свързва със себе си и с истинските си нужди. Природата те приема такъв какъвто си. Липсват очакванията, изискванията и задълженията, които хората имат към теб.

Кои бяха най-трудните първи стъпки? С какво трябваше да се примирите и от какво трябваше да се лишите?
Не бих казала, че е имало трудности. Веднъж решили да се занимаваме с това, сякаш Вселената се втурна да ни съдейства. Открихме хората и ресурсите, от които се нуждаехме.
Tрябваше да се примирим с това, че с природата човек никога не може да си прави планове и е по-добре да се научим да приемаме, вместо да се съпротивляваме на случващото се. Една година може да е много плодородна, следващата не е и това трябва да е напълно приемливо за нас. Лишихме се от страховете си и вярванията, че няма да се справим.



От какво се издържа едно такова начинание?
Един от принципите на пермакултура е многофункциалността, или идеята, че един ресурс трябва да се използва по възможно най-много начини. Затова ние използваме това място от 7 декара, като произвеждаме голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, организираме образователни занимания за деца, свързани с природата, провеждаме детски рождени дни на открито, посрещаме групи от малки и големи гости, интересуващи се от мъдростта и връзката с природата.

Какво най-често ви се налага да обяснявате или да повтаряте на децата, които идват при вас?
Че всички са важни и всеки има роля – и най-малката буболечка, и най-миниатюрната бактерия. Това, което единствено има значение, са взаимоотношенията и нашата най-важна задача е да не пречим и вредим на никой около нас. Нашата свобода свършва там, където започва чуждата.



От близо две години Biotiful е вече на собствена земя. Кои бяха водещите фактори при избора на мястото и най-големите предизвикателства след това?
Водещият фактор беше само един – Димитър да го усети като свое. Мястото не се продаваше, но явно много сме го искали, защото успяхме да изнамерим всичките не малко собственици и да ги убедим да ни продадат земята, за да създадем на нея райско кътче на хармония и красота. Не беше лесно, но приехме тази задача с нужното търпение, вярвайки, че всички хубави неща стават бавно.

Какво още виждате в мечтите си за бъдещето на фермата?
Имаме само една цел и мечта – да запазим хармонията на това място. Да го опазим от твърде много хора, от твърде много ангажименти, от твърде много задължителности. Искаме да му се радваме и наслаждаваме, а не да станем негови роби. Искаме да имаме време да наблюдаваме пчелите и пеперудите в него, костенурките и лястовиците; да пием чай с хора, които разбират и ценят това, което правим; на децата все така да не им се тръгва от тук и да си обещаваме нови срещи с тях.



Кои са ценните уроци, които животът сред природата дава на вас и на хората, които идват при вас?
Мисля, че е точно приемането. Че всичко си е такова, каквото е и че не е нужно да искаме да бъде друго, защото природата има свои планове, свои пътища. В природата всичко е процес и колкото и да ни се иска да имаме бързи, ефектни и качествени резултати, просто трябва да приемем, че на домата му трябва време, за да узрее и че гъсеницата може да изгризе листата на зелето.

Какво според вас се промени в нагласите на хората към живота вследствие на пандемията?
Хората започнаха да ценят стойностните неща, непреходните, смислените. Към това ги насочи липсата от разсейващи фактори като пътувания, заведения, пазарене. Останаха насаме със себе си и се вгледаха в живота си и във всичко, което ги заобикаля. Решиха да си правят градинки, да си купуват къщи на село, да ходят повече сред природата. За съжаление, беше за кратко. Когато потребността идва отвън, вместо отвътре, винаги е временно и краткотрайно явление.



МОИТЕ ЛИЧНИ ФАКТОРИ ЗА ЖИВОТ ИЗВЪН ГРАДА:

Семейство, вода, дървета, залез, електричество

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н