КЪЩЕЛИЕ ЗА МУЗИКА И СКУЛПТУРА В СЕЛО ДРЕН



Къщелие. Така наричат дома си в радомирското село Дрен музикантът Росен Захариев-Роко и скулпторът и художник Велика Прахова, които заедно с двегодишния си син Мартино разпределят времето си между живота сред природата и София. Роко започва да свири на пиано, когато е на седем, а на десет открива тромпета. С него преминава през Софийското музикално училище, Ротердамската консерватория и посещава класове в Музикалния колеж "Бъркли" в Бостън. На родната сцена е познат като част и двигател на авангардни проекти като FlyWeToTheMoon (с Георги Дончев и Теодор Стоянов), а през 2012 г. създава джаз-формацията Mетаforмоza, която е активна и до днес. За себе си казва, че не обича да бърза и внимателно слуша интуицията си. Определя музиката като огледало: "От човека зависи какво ще види ухото му и дали ще успее да чуе музиката в тишината." 



Велика, която завършва Националната гимназия за приложни изкуства и продължава обучението си с бакалавърска степен по "Скулптура" и магистратура по "Дигитални изкуства" в Националната художествена академия, отдава еднакво значение на скулптурата като форма в пространството и на начина, по който тя си общува със самото пространство. Това стои в основата на нейните сламените скулптури в Синеморец, но Велика често се вдъхновява от обкръжаващата я среда. Преди това от ръцете ѝ се появяват кални хора в село Емона и една кална русалка в Синеморец. Сякаш работи с преходността на времето, избирайки често избирайки подобни неустойчиви материали.

Село Дрен само̀ намира Велика, когато група скулптори, начело с Емил Попов, я канят да стане собственик на част от стар овчарник, който сами да превърнат в скултурна база, където да разполагат със свои ателиета. "Съгласих се веднага, въпреки че нямах лев за тази стъпка, но нямах съмнение, че това е моят път", разказва Велика.
Голямата промяна идва, когато в живота на Велика и Роко се появява Мартино и те преустройват ателието, за да могат да го обитават постоянно. Така се ражда Къщелие.



В момента в ход е строежът на музикалното студио на Роко, както и на дървено бунгало, което наричат "бабината къща", защото в него ще се развихрят майките им.

С какво животът сред природата привлича Роко и Велика? "Там всичко е истинско. Всичко мирише и изглежда така, че да ти стане хубаво. Всичко те изпълва", казва Роко. "Аз съм жива природа и сред природа съм си у дома. Моят дом сега е село Дрен", допълва Велика. Колкото до постоянното движение между Дрен и София, те са свикнали да балансират времето си. "И двамата сме спонтанни и правим бързо организирана програма за действие, когато на някой му изникне работа. Свикнали сме с живота на артисти със свободни професии и динамиката и разнообразието ни харесват. Дори и несигурността ни харесва", отбелязва Велика. Откриват ли някакви недостатъци в този режим на съществуване? За Роко единственият такъв е липсата на културен живот на село, а Велика засега не може да каже. "С дете е по-сложно и още не сме го измислили", казва тя.

Тъкмо синът им Мартино е голямата въпросителна в техните бъдещи планове. И двамата са категорични, че животът на село му се отразява положително. Според Роко отрастването му между селото и града ще му даде много по-реална и цялостна картина на света и социалната обстановка в държавата, отколкото ще имат повечето негови връстници.



В същото време още не са взели решение за неговото образование.
"Предполагам, че това до голяма степен ще определи географското ни местоположение", изтъква Роко.

За Велика всеки ден в Дрен е една интересна история. Едно време живо и богато, с времето селото обеднява и опустява. В последните години обаче немалко нейни приятели и познати купуват имоти и се преместват да живеят в района. Според нея поле за развитие има.
Една от мечтите ѝ е, ако се съберат достатъчно съмишленици, да направят детска градина, училище, галерия и кино. Затова и препоръчва на всички желаещи да посетят селото. Роко е нов жител на Дрен, но смята, че е един от щастливците, които са намерили своя пристан.



Животът на село ги вдъхновява и като артисти. Велика признава, че няма време за почивка, но не ѝ се и почива. Освен да вписва музиката си сред природата, Роко намира, че този режим на съществуване е жизненоважен за съхраняване на човешкото в тях. Със завършването на неговото музикално студио ги очакват и съвместни творчеки проекти.

А ще се промени ли ролята на селата с оглед на пандемията от COVID-19 и социалната изолация? "Ако гледам с красивите си очи, всичко в селото ще става все по-добре. Пандемията ще доведе повече хора и ресурс, ще провокира развитие на културата и ще предизвика културен глад у хората. Но понякога си затварям очите и виждам само тъмно", казва Велика. Роко не би се впуснал в прогнози за съдбата на селата покрай коронавируса. Личното му наблюдение е, че животът в Дрен не спира и продължава с пълни темпове. Според него обаче съществува възможност, ако повече активни и можещи хора изберат живота на село, България да се развие като страна на щастливите хора.



МОИТЕ ЛИЧНИ ФАКТОРИ ЗА ЖИВОТ ИЗВЪН ГРАДА

Роко: Въздух, вода, гледка, приятелска среда, гора

Велика: Простор, въздух, лайка, авлига, домашно сирене, хамак...




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н