Къде сме, когато сме на кино


Кадър от “Сенки в рая”, реж. Аки Каурисмаки

1982 г., Кан. Вим Вендерс снима документалния филм “Стая 666”, който събира някои от най-интересните режисьори тогава (впоследствие завинаги). Вендерс им задава следния въпрос: “Не е ли киното език, който изгубваме, изкуство, което върви към своя залез?”. С изключение на Стивън Спилбърг и Вернер Херцог, почти всички останали говорят не просто притеснено, а с увереност, че филмът и преживяването да си в киносалон умират заради телевизията и видео касетите. “Там, където животът ни засяга директно и влиза надълбоко в нас, там е киното”, казва Херцог. “И то ще надживее всичко. Винаги само то, истинското, ще надживява другото.”


2020, София. Град, в който “кино” често се употребява до “бивше” и “някогашно”, но все още с няколко места, които успешно показват по-различните истории. За първи път съм в салон от първите дни на март насам – за тези, които ще прочетат след години, на 13 март коронавирусната пандемия провокира извънредно положение в България, не след дълго и в много други страни. Затварянето изправи подобни места в трудно позиция, не на последно място откъм финансово оцеляване. 


Кадър от “Стая 666”, реж. Вим Вендерс

Няколко души в Дом на киното гледаме “Сенки в рая”, филм от 1986 г. на известния с особения си хумор Аки Каурисмаки, един от ранните му и финална част от неговата трилогия за “лузърите” в обществото. След дезинфекция на входа, инструкциите са да седнем през ред и през място един от друг. 


Нищо в преживяването не провокира безпокойство. Празните редици носят странно успокоение, усеща се почти като да минеш през празна улица или да влезеш в магазин без опашка – няма да се разминеш с никого, никой не е в опасност. Пространството е затворено, но достатъчно голямо, за да вдъхне доверие, вместо да надвисне над теб.


Колкото и да обичам да ходя на кино, почти винаги преживяването ме води до... нещо като медитация, особено ако салонът не е пълен. Бързането през деня рязко спира, разговорите също, в статична позицията съзнанието върви към shutdown. Заспивал съм навсякъде, на всякакви филми, заспах за малко и на този. Интересно, но това по-рядко ми се е случвало със скучен филм – добрите истории ме хипнотизират, с лошите ми става интересно колко по-лошо ще стане. “Не харесвам филми, в които режисьорът те държи като заложник и провокира”, казва през 1997 г. легендата на иранското кино Аббас Киаростами. “Предпочитам тези, които приспиват хората в салона, които са така добри да ти дадат време да дремнеш и не те тормозят. Някои от филмите, на които съм заспивал, са тези, които ме държат буден нощем, карат ме да мисля за тях сутринта и през следващите седмици.”


Възможно е да съм заспивал до режисьор или актьор по време на премиера. За щастие, Аки Каурисмаки рядко напуска Финландия. За щастие, все още съществува начин за час и половина да сме сами със себе си, независимо какви са новините при първото включване на телефона. Това, което ни отделя от потока, ще надживее всичко.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н