Костадин, Клодия и София


Бернар Бюфе, Черквата в Сен Мор де Фосе, 1983

Историята на една картина не винаги се ограничава до името, заглавието и годината на създаване. През 80-те години на ХХ век важно дарителство към архива на Националната галерия прави българо-френското семейство Костадин и Клодия Делчеви.

Костадин Делчев е роден на 21 май 1906 г. в Асеновград. През 1929 г. родителите му, от скромен произход, го изпращат във Франция и той завършва медицинския университет в Лил. Впоследствие работи повече от 30 години като хирург – зъболекар в Париж. Съпругата му Клодия Делчева е родена на 21 януари 1933 г. в Аниер, близо до Париж. Дипломира се в Сорбоната – специалност физика и химия. Доктор е на физико-химическите науки. Занимава се с научни изследвания в Парижкия университет, но паралелно с това през годините развива интерес към музиката, философията, литературата и пластичните изкуства, цени високо идеите, свързани с хуманизма.

Не е ясно кога и защо Делчеви се решават да колекционират, но първите им спестявания отиват за Реноар и рисунка от 1904 г. на сина му Коко. През 1982 г. те даряват на България 37 творби от френски и български художници, а събитието е отбелязано с изложба, която показва на ул. “Шипка 6” творби на Огюст Реноар, Пол Синяк, Морис дьо Вламенк, Жорж Руо, Анри Матис, Андре Дерен.


Йожен Дьолакроа, Пейзаж с мост

“Когато ми разказаха за колекцията на семейство Делчеви, всичко ми се струваше нереално. Когато колекцията бе наредена в галерията, изненадата бе още по-голяма.
Когато се срещнах за първи път с тях, разбрах, че това не е дарителски жест. Нещо много по-голямо. Разделиха се със своята истинска голяма любов – картините. И тях дариха”, казва тогава Атанас Нейков, директор на Художествената галерия. Книга за колекцията им излиза през 1987 г., а информация онлайн за тях почти изцяло отсъства.

Мотивите за тази раздяла не са ясни, въпреки че може да гледаме към напредналата възраст на Костадин Делчев като обяснение. Последното им дарение датира от 1986 г. и е акварел на Йожен Дьолакроа. Днес някои от творбите са част от постоянната експозиция на Националната галерия / Квадрат 500, а останалите се съхраняват в музейните депа.


Андре Ланской, Застудяване, 1971

“За мен категорично личи, че това е една много персонална, много лична колекция”, казва Мартин Косташки, уредник и екскурзовод в Националната галерия. Той припомня думи на Делчев, който казва, че макар колекционерското му его да го е карало да купува предимно големи имена, е купувал само това, което наистина е харесвал. “И това е силно осезаемо. От една страна, наблюдаваме изявен интерес към импресионистите и Парижката школа, но от друга, има едно строго, и ясно канализирано внимание към графиката като цяло, и по-специално - към рисунката.” Той отбелязва като интересен детайл и малкия формат на повечето дарени работи - това води до асоциацията, че по всяка вероятност са били окачени по стените на дома на Делчеви.
И все пак, как се прави една подобна колекция? Едно от малкото запазени изказвания на Костадин Делчев обяснява процеса: „През свободното си време тичах по галерии и изложби. Смисълът на целия ми живот бе да съзерцавам произведения на изкуството.”






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н