КРЪГЛА ПЕТИЦА: ЛИТЕРАТУРА


илюстрация: Albena Limoni



ЛИТЕРАТУРА


Скрили сме се зад книжните корици и се потапяме в световете, към които ни отнасят думите. После затваряме, връщаме се в реалността и се вторачваме именно в кориците. Радваме се, че най-сетне книжният пазар у нас разбра, че и те са важни, за да има успех текстът, който се крие зад тях. Сред страхотните примери за това са по-големите „Жанет 45”, но и по-нишовите издателства СОНМ, „Ерове”, Black Flamingo. Последните ги хвалим редовно и с умението да борят смело и успешно масовия книжен вкус с по-необикновени заглавия, които не просто да носят печалба, но и гордост за това, че си пренесъл нещо смислено в полезрението на маса хора. Нещо, което прави и издателство „Да”, съхранявайки красотата на съвременната поезия. Като ни домързи да четем, с кеф ходим на сбирките на „Пощенска кутия за приказки”, които успяха да качат литературата на сцена, под прожекторите, в клубове и заведения, а литературното четене превърнаха в готино развлечение с елементи на шоу. През последните години не можем да се оплачем и от специални пространства за литература, които не са просто търговски обекти, а истински уютни домове на книгата като „Перото” и „Читалнята”. В цялото това четивно приключение с все по-голямо удоволствие и лекота вкарваме и децата с помощта на издателства като „Точица”, „Рибка” и „Пурко”. Освен това зин вече не е дума, която предизвиква инстантен Google search, а междувременно станахме и горди собственици на първия брой на списанието за култура „Свема”.

Кои са петте отличителни литературни „параграфа” за изминалите години на Светлозар Желев обаче? Книгите са му в кръвта, както е видно: той е бивш директор на Националния център за книгата към НДК, преподавател в СУ, основател и главен редактор на списанието за нова литература „Гранта България”, с дългогодишен опит в издателство „Колибри” и цели 15 години като директор на издателство „Сиела”. Има рубрика в телевизионното предаване „Библиотеката“ по БНТ, член е на МЕНСА, автор на блога „Литературен гид” и инициатор на „движението за бавно живеене”.



Светлозар Желев, снимка: Темелко Темелков

* Създаването в НДК на Национален център на книгата през 2014 г.. Наличието на такъв е послание към хората, авторите, издателите, литературните медии, преводачите от български език, дипломатите и адвокатите на българското слово по света, че техният труд, мисия и посвещение, са важни и разбрани. За да оцелее българската литература, особено най-качествената, възпитаваща и въздигаща, тя трябва да бъде подкрепена не само тук в България, но и разпространена и популяризирана в чужбина. Най-добрият начин да опознаеш, да приемеш, да разбереш, да споделиш живота си с различни народи и култури, е през литературата, този най-висш носител на емпатията. Литературата е носител на всяка национална идентичност, история и култура. За разлика от изкуствата с универсален език като музиката и изубразителното изкуство, литератрата е дома на езика, на словото, на духа и спомените на всеки народ. Всички държави разбират това и са създали институции, които да подкрепят националната си литература, нейната популяризация, превод и разпространение. България не трябва да бъде по-назад. През тези няма и три години от създаването си, НЦК подкрепи издаването на повече от 40 български книги в чужбина, създаде каталози на съвременната българска проза и детска литература, проведе конференции с преводачи, издатели и институции, представи България на различни международни панаири на книгата, създаде дом за българската книга. Дано просъсществува и дано държавата и институциите разберат важността му, отделяйки повече внимание и средства за неговото нормално функциониране.

 

* Създаването на Литературен клуб „Перото” през септември 2015 г., защото е литературното сърце на София и дори на България, съчетавайки книжарница, читалня, литературен клуб, кафе, бар и сцена в едно. Пространството има аналози, но е уникално със своята многофункционалност и дизайн. Имаше огромна нужда от такова пространство, което да приюти писатели, издатели и читатели, да даде възможност книгите да бъдат представяни подобаващо, младите хора да идват да четат, да се чувстват като у дома си сред книгите. За по-малко от 2 години в него са проведени повече от 500 литературни събития, гостували са световни писатели и поети, звучали са думи и музика, споделяли са се емоции и чувства. То трябва да продължи да се развива.

 

* Приемането на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване на 9 юни 2015 г., чийто член 8, алинея 2 гласи: "8.2. Комплектуването на нови непериодични библиотечни документи се извършва ритмично през цялата година. Броят на новите библиотечни документи, които трябва да се комплектуват през календарната година, трябва да нараства до 0,15 единици на жител за календарна година през първия 3-годишен период от влизане в сила на стандарта, с начална стойност 0,10 единици.", защото преведен на нормален език, означава, че всяка година в библиотеките трябва да влизат по повече от 800 000 нови книги. Най-добрият и смислен, приет и подписан от министъра на културата нормативен акт, който задължава държавата да осигури на гражданите си достъп до всички най-интересни книжни заглавия. Този Стандарт беше приет след 6-годишна борба и преговори, но вече е нормативен акт. Дали държавата спазва нормативния си акт? НЕ! Вече две години подред държавата нарушава законодателството и парите за библиотеките продължават да не се осигуряват. Какво може да се каже за държава и управление, което не изпълнява нормативните актове и законодателството? ПРЕСТЪПНА. Продължавам да не разбирам как не са поискани и започнали наказателни процедури пред Европейския съд. Опростачването на нацията, озлоблението, агресията и все по-широката необразованост са следствие на вече две десетилетия абдикация на държавата от културата и литературата като нейна основа. Мизерното съществуване, на което са осъдени творците и хората на изкуството е престъпление срещу нормалното бъдеще на България. Но Стандартът е факт, сега трябва да извоюваме държавата да спазва законите си. Иначе как би искала това от нас?!

 

* Успехът на „Физика на тъгата” на Георги Господинов по света. Освен всичко останало тя бе номинирана за две от най-престижните италиански литературни награди „Стрега” и „Фон Рецори”, както и за Най-добра преводна книга в САЩ. Романът получи и изключителни рецензии в едни от най-големите и важни световни медии. Най-после се появи книга и автор, с който българската литература излиза извън анонимността и се поставя наравно с останалите големи световни литератури и писатели. “Физика на тъгата” и Господинов са качественият скок, от който се нуждаеше българската литература, за да събуди интерес към себе си, да влезе в светлината на прожекторите и да се почувства част от световното литературно семейство. Една птичка пролет не прави, но всяка стъпка, а тази е наистина много голяма, е приближаване към една необходимост, за да бъде литературата ни цялостна, а именно - международното признание.

 

* Интересът и уважението към българската литература и българските автори трайно се повишава. Читателите оцениха високото ниво на съвременната ни национална литература. След ужасяващия нихилизъм на 90-те години към българската литература от страна и на читатели, и на издатели, борбата за установяване на полагащото й се място през последните 10 години най-после започва да придобива завършеност. През тези пет години се появиха изключително интересни автори и книги, сред които: Георги Господинов с „Физика на тъгата”, Милен Русков с „Възвишение” и особено „Чамкория”, „Сестри Палавееви” на Алек Попов, "Празната пещера" на Димана Трънкова, „Другият сън” на Владимир Полеганов, „Последната територия” на Момчил Николов, „Пумпал” на Владислав Тодоров, „Печатарят” на Силвия Томова, „Кротките” на Ангел Игов, „Гръцко кафе” на Катерина Хапсали. Има дебютанти като Петър Крумов, Стефан Стефанов, Зорница Гъркова, Александър Христов, Надежда Дерменджиева, Стоян Ненов. Излезе и блестяща поезия, разкази. Затова и читателите се отблагодариха с уважение и респект. A тепърва тази година чакаме да излезе новият роман на Алек Попов и „Хавра” на Захари Карабашлиев.

 

Календар